49454762_10214688905110944_3694814962925961216_n

Предлагаме ви един анализ на футболната 2018 г., дело на великотърновския привърженик на „Етър” и „Арсенал” Пламен Томов. Всеки фен има право както на пристрастия, така и на личен поглед и мнение по футболните теми. Готови сме да публикуваме и други мнения по темата, стига да бъдат обосновани и коректни, с уважение към привържениците на всички тимове.

 

25152175_10212061890837229_7143508625151253925_n„Завърши футболната 2018 година. Безспорно една знаменателна и интересна година, в която имахме много интересно Световно първенство, Финал за Копа Либертадорес, игран в Мадрид между вечните съперници Бока и Ривер, край на ерата от 22 година на Венгер в Арсенал (макар и някак не по негово желание), изненадващо напускане на Зидан в период когато пише история с Реал Мадрид и, разбира се, чудесното представяне на Ливърпул под ръководството на Юрген Клоп. За мен тази година донесе и много добро представяне от страна на Етър, както и много мачове на живо, а между тях и два от много висока класа.

Рядко напоследък правя подобни футболни равносметки, защото обикновено това е тема, която засяга много хора и наранява чувствителните души на иначе твърдите футболни привърженици или както там трябва да бъдат като определение. Годината завърши с едно от най-големите дербита в английския футбол – това между Ливърпул и Арсенал. Тези два „червени“ отбора заедно с другия такъв Манчестър Юнайтед са спечелили общо 51 титли на Англия от 118 шампионата и завинаги ще останат „Светата Троица” на английското първенство. Въпреки периодите си на упадък, но и най-вече заради тях защото винаги са успявали да се възродят и да се върнат на върха в различни исторически периоди.

Ще напиша няколко мои мисли за мача и най-вече в генерален аспект за нещата около този двубой. Ливърпул са водачи в класирането на Нова година и закономерно ще отдам заслуженото на „Великите червени” от Мърсисайд, като искрено се надявам техните привърженици да не се разлютят отново, защото всички знаем, че тези мачове носят много страст, пулсираща емоция и много омраза. И е нормално, защото инак щяхме да харесваме художествена гимнастика или шах. Да, ама ние харесваме Футбол и неговата тръпка, и затова ходим по стадионите в дъжд и пек.

За последно Ливърпул станаха шампиони през 1990 г. или казано инак вече 28 години и половина се надяват титлата от ПремиършShip да акостира на доковете на река Мърси. През тези години те имаха едва 2 сезона, в които бяха близо, дори много близо до нея и определено предизвикваха симпатиите ми. През 2009 г. в един луд мач Андрей Аршавин им вкара 4 гола в късния април и ги спря, а през 2014 г. Стивън Джерард се подхлъзна и подари титлата на другия отбор от град Манчестър. Твърдя, че ми бяха симпатични и исках да счупят прокобата, както и че се радвах когато спечелиха „Ушатата” в Истанбул.

През този сезон те наистина играят много добър футбол и с оглед на грешки на преките им съперници, както и няколко добри намигвания от Съдбата, могат да я спечелят най-накрая. Могат, и точно тук идва едно поведение на главозамайване от страна на феновете им, една истерия, граничеща с шизофрения, като за това вероятно има роля и необузданото поведение на техния мениджър край тъчлинията. През всичките тези години се натякваше една мантра как са онеправдани, как всяка следваща година е тяхна, как са сами срещу всички, а титлата все не идваше. Донякъде разбирам това им поведение, защото те самите не са убедени, че ще издържат на напрежението. Та това са 28 години на чакане и провали и в това много наподобяват на Бенфика, които имат комплекс като тях, само че в Европа. Тук се добавя и не особено добрата статистика на Юрген Клоп, като съотношение на възможности за трофей и спечен такъв. Реално това е 4 сезон на германеца в Англия и едва сега той има добър състав, даже много добър. За предишните 3 сезона има едно 8 място и две 4 такива. Добро постижение, нали? През миналата година пък в 9 мача отборът е допуснал по 3 и повече голове на мач.

Какво обаче се крие като цифри зад тези резултати? Похарчени са 459 милиона паунда за нови играчи, като само Клоп е инвестирал 385, а за тази календарна година са броени 220 милиона. И всичко това е гарнирано с приказки колко пари се дават в „Ийстландс” и на „Стамфорд Бридж”. Забравят се и няколко случайни грешки на съдиите винаги в полза на отбора от „Анфийлд роуд”, като отменения гол на Сити в четвъртфинала за ШЛ, играта с ръка на Анди Робъртсън (страхотен ляв бек с невероятен възход, наподобяващ истинска Холивудска приказка) в полуфинала с Рома на голлинията, няклоко уж неволни симулативни игри на Мо Салах и последвалите откази на ФА да го накаже точно преди ключовите двубои в края на 2018 и началото на Новата година. Всичко това го казвам не с цел да принизя играта им, която е много зрелищна и красива, а за това, че титлата не се печели през декември, че когато години наред си говорил за лошо съдийство спрямо теб и изведнъж да слагаш розовите очила и да се правиш, че не виждаш как сега си подпиран, лекичко е нелепо. Това поведение на привържениците им кара неутралните да се обърнат против тях, защото този шум започва да прилича на какафония. През годините в които гледам футбол съм се наслушал как белгийската полиция им е виновна за трагедията на Хейзъл (от която апропо пострада Евъртън, бидейки най-добър в Европа за година според ранглистата на УЕФА, както и целия английски футбол, заради държането именно на техните лумпенизирани фенове), после пък Маги Татчър, после Шефийлдската полиция, след това Алекс Фъргюсън, та да стигнем до съдията, който конспиративно подпрял Реал Мадрид и Серхио Рамос. Вечни оправдания и търсене на причините другаде.

Тази есен се запознах с Лий Мартин, който вкарва победния гол във финала за Купата на Англия през 1990 г. и това впоследствие трасира пътя нагоре на Манчестър Юнайтед. Този симпатичен бивш футболист сподели, че живеейки в район с фенове на Ливърпул, изпитва омразата и клетвите дори на съседите си по дом. Точно това и непрекъснатото хленчене е нещото което нагарча, въпреки красивия футбол през всичките тези години. Винаги са играли добре, но винаги са се представяли като „недосегаеми” и като жертва на конспиративни теории. И точно това не подхожда на клуб, който има такава Аура. Иначе в момента са най-добрият тим в Англия и само те могат да направят така, че да не станат шампиони. Ще видим, защото се очертава интересна пролет, и разбира се, ще бъда един от първите да честитя на моите приятели техни фенове, ако най-накрая спечелят титлата на Англия!

Стигаме и до мача и въобще представянето на Арсенал. Защо написах толкова неща за Клоп? Защото много хора едва ли не очакват за 6 месеца Унай Емери да промени едно тежко наследство от своя велик някога предшественик. Това всички знаем е практически невъзможно, дори при мега голям бюджет. А този на Арсенал е рестриктивен, защото лятото са дадени 70 милиона за 5 футболисти, докато само един такъв защитник на снощния съперник бе купен през януари за същата сума. След поредица от 22 мача без загуба и два чудесни двубоя с Ливърпул в Лондон и Тотнъм в голямото „Севернолондонско дерби“, дойде кризата на представянето и очакванията, контузиите на няколко ключови играчи, като тук говорим дори за застрашаващи кариерата им травми. Отбор се гради с визия и за няколко трансферни прозореца (като Гари Невил – определен за най-добър анализатор в Англия, за тази година дава между 5 и 8 прозореца), за да имат лондончани тим, достоен да се бори за титлата. А това прави някъде в сезон 2020-21 г. Така че, всички които имат прекалено големи очаквания, трябва да ги снишат, а тези които се подиграват, да погледнат в своите градини.

Да, проблемът в защита се вижда както Китайската стена от космоса, а Арсенал все едно пазаруваме в Metro, докато Ливърпул пазаруват в Harrods и за това вината е на самия борд на директорите. Ако се вземе пример от снощните победители, които в първите 2 сезона на Клоп са давали колкото и в Арсенал за нови играчи в момента, и се преосмисли цялата трансферна политика, то наистина думите на Гари Невил могат да се окажат факт. Дотогава се очертава борба за 4 място, експлозии като в мача с Тотнъм, надежди за пробив в Лига Европа, успехи за вътрешните купи и надежди, че Емери ще успее да трансформира отбора, като махне ненужните, капризни и мързеливи играчи, заздрави отбрана и запази нападателното начало, което виждаме и до момента, като разбира се налага млади играчи от доказаната школа на лондончани.

Смятам също, че системата ВАР трябва да бъде въведена час по-скоро. Колкото и да дава шанс за тълкуване, тя определено ще реши много ситуации, които сега накланят везните в една или друга посока. Колкото и някои да смятат, че това ще убие романтиката в играта. Тя, апропо, отдавна е убита от комерсиализма и от големите клубове.

Надявам се, няма засегнати чувствителни фенове, като дано Новата 2019 година ни донесе много емоции, в които едни ще се радват, други ще страдат. И това е така, защото тази игра носи цялата гама на човешките емоции. Успешна футболна 2019 година!“

Пламен Томов
Велико Търново

Тагове:

КОМЕНТАРИ