20992691_1424817030948589_7575537122201969461_n

Феновете на „виолетовите” се натъкнаха на уникална сребърна купа, спечелена от „болярите” през декември 1989 г. в локален турнир в Сицилия, Италия. Там, под ръководството на Георги Василев, след наситена програма и много пътуване между районите, виолетовите изиграват 4 мача за пет дни, в които печелят три от тях и губят само един. В състава личат имената на футболистите, които две години по-късно ще напишат златната история на „Етър”, като постигнат най-върховото постижение в родния футбол – шампиони на България.

Първият мач е в Лампедуза пред 5000 зрители, като етърци печелят с 3:0 след голове на Байчев, Кр. Балъков и Велев. После отборът се отправя за Карини, където едноименният тим е разбит със 7:3. Попаденията бележат Киряков (2), Б. Генчев (2), Георгиев, Проданов и Банков. Любопитното е, че треньор на „Карини” е бившият етърец Стефан Лъхчиев, който е втори във вечната ранглиста на „Етър” със 199 мача в „А” група. Третият мач е в Армерина, където местният тим е ударен с 4:1 с голове на Г. Георгиев (2), Проданов и Рашев.

Последният четвърти двубой е именно в градчето Менфи, където „Етър” е посрещнат тържествено от кмета на града и цялата общественост. „Теренът обаче се оказва прекалено твърд, а и умората се обажда. Съпреникът играе доста твърдо, търси на всяка цена реванш за неуспеха срещу българите на другите три италиански отбора. Още във 2-ата минута домакините поведоха с 1:0 и запазиха минималната преднина до края”, пише в. „Борба”.

„Запълнихме паузата, футболистите се понатовариха. Установихме добри контакти, понатрупахме престиж и с резултатите. Нали за италианските тифози ние бяхме не само етърци, а преди всичко представители на българския футбол”, споделя след завръщането старши треньорът Георги Василев.

1989 - Copy

Отборът на „Етър“ през 1989 година.

След края на срещата „Етър” е награден за доброто си представяне със сребърна купа, която обаче така и не отива във витрината на „виолетовите”.

„Можем само да предполагаме какво се е случило и кой е изтъргувал купата ни, но самият факт, че 28 години по-късно тя се появява на бял свят в интернет пространството и за нея е обявена висока цена, говори, че тя все пак е пристигнала заедно с отбора в България. Най-вероятно през годините тя е сменяла собствениците си, като последно футболен колекционер я закупува от софийски антиквар, за да я препродаде на по-висока цена, но след като не успява да намери купувач, решава да изкара вложените пари в нея, като я претопи. Разполагахме с много кратък срок, но бързата ни реакция със събирането на средства по между ни, предотврати нейното претопяване и заличаването на това постижение завинаги”, обявиха от Фенклуб „Етър”.

Купата ще бъде дарена на клуба безвъзмездно от феновете, които се надяват тя да заеме достойно своето място във витрината с „виолетови” отличия и остане там където винаги й е било мястото!

20953206_1424817040948588_2620639405082761842_n

Самата купа е с диаметър 20х20 см, тежи 162 грама и е от сребро. На нея има надпис на италиански: IL COMUNE DI MENFI, ALLA SOCIETA , ETAR TANOVO , IL SINDACO, като интересното е, че при щамповането на буквите буквите A и R в думата TARNOVO са попаднали една върху друга.

Тагове:

КОМЕНТАРИ