1969g_0

Първите виолетови екипи през 1968 г. (черно-бялата снимка е обработена сега от Анатолий Йорданов)

История на клубните цветове на великотърновския „Етър“

Клубните цветове са неотменна част от символиката на всички отбори по света – от най-малките отбори до световните грандове. Няма футболен фен, който да не идентифицира с лекота названията “белия балет”, “нераздурите”, “червените дяволи”…

В цялото многообразие на гамата един от най-екзотичните цветове е виолетовият. Според специалистите той символизира висока духовност, прочистване, привързаност, едновременно скромност и щедрост. Друго тълкование е, че това е цветът на магиите и чудесата. Един от най-загадъчните, той има силно въздействие върху душата и разума. Символ на философите и поетите, виолетовият цвят е противоречив -­ крие в себе си синьо и червено, което означава, че съчетава едновременно противоположности като спокойствие и активност, земното и божественото.

Така са се стекли нещата, че е рядкост в дадена страна да има повече от един отбор, заложил на този десен. В Италия това е “Фиорентина”, в Австрия ­ “Аустрия” (Виена), в Белгия “Андрелехт”… “Етър” е единственият отбор у нас, който достойно носи виолетовия цвят вече точно 50 години.

Малцина обаче знаят, че първият клубен цвят на великотърновския тим е жълто-черно. През 1919 г. се създава МСК (Младежки спортен клуб), предшественикът на “Етър”. Дебютът е в Габрово, където прави 2:2, а на следващата година първото домакинство е срещу “Левски” (Г. Оряховица), спечелено с 2:1. В първите месеци всеки играе със собствено облекло, най-често по риза и брич с ботуши. Най-модерно обаче било с къси до коленете панталони, срязани от дълги…

Преди мача с горнооряховци двама състезатели -­ Тодор Гроздев и Братован Братованов, се обзалагат, като първият държи за гостите, а вторият ­ за МСК. След мача Братован подарява спечелените от залога 100 лева на великотърновския клуб. Окрилено от подаръка, ръководството решава да пусне подписка сред гражданите за волни пожертвования. За кратко време в касата постъпват над 3000 лв. и с тези пари е купен първият екип в историята на великотърновския футбол. Фланелките са на широки жълти и черни ивици, с бели гащета и черни чорапи. За жалост днес няма запазена снимка на този отбор от 1919 г.

Etar_1

Първата запазена снимка на „Етър“ от 1924 г.

Първата запазена снимка на „Етър“ е от годината на основаването му – 1924. Най-вероятно е имало и други фотоси, но във великотърновския музей е запазена само една – точно тази. Повечето футболисти на нея са още в юношеска възраст. На нея се вижда, че играчите са с бели къси панталони с колани и черни чорапи. Цветът на блузите им обаче днес остава неизвестен. Прави впечатление, че емблемата на тях е триъгълна.

Впрочем, преди 4 г. бе открита уникалната първа емблема на „Етър“, при това – в оригинал. Тя представлява оригинална рисунка с черен туш върху бял лист с формат А3, вече пожълтял от времето, но отлично запазен. На него отдолу с молив има разграфяване на квадрати и отгоре с туш е нанесена емблемата. Тя представлява буквата „Е“ в характерния и познат вече шрифт (ползвана във всички следващи емблеми на клуба), оградена от два кръга. На гърба на листа с мастило е написано името „Рачо Пешев Видинлиев“ (б.а. – неизвестно кой е той), а с молив е добавено „1924 г.“. Емблемата е принадлежала на Никола Илиев – един от основателите през 1919 г. на МСК и също основател през 1924 г. на „Етър“. Днес тя се съхранява от неговия внук Руен Хаджиниколов.

MG_8427

Тази емблема се вижда добре и на снимката на Никола Илиев по-долу. Друга интересна подробност е, че за самите екипи емблемата не е правена върху плат, а е щампована върху тънка кожа, което я прави още по-здрава и трайна. За жалост от фотографията не става ясно в какъв цвят е фланелката на един от основателите на „Етър“.

Nikola_Iliev

Следващите запазени снимки на великотърновският тим са вече от 1930 г. На тях ясно се вижда емблемата, фланелките са бели, с големи деколтета и черни якички, също черни гащета и чорапи. Почти същите са фланелките и в следващите снимки от 1941 и 1942 г., като само на някои от тях гащетата са бели.

Copy-of-scan-7-copy-copy

След прекъсване в следвоенните години и създаването на физкултурните дружества през 1957 г. “Етър” е възроден отново. На първите снимки оттогава отборът е в бели фланелки с широка (неизвестна на цвят) лента хоризонтално през гърдите и тъмни гащета и чорапи. В спомените на ветераните има и фланелки на черно-бели ивици, на синьо-бели ивици и чорапи с бяло-червени. “В средата на 60-те години, когато за първи път атакувахме “А” група, фланелките бяха бели с черни ивици”, спомня си тогавашният треньор Петър Шатров.

Etar33 copy

На тази снимка от 1960 г. светлите фланелки имат интересен черен кант около раменете и в края на дългите ръкави.

Голямата промяна идва през сезона 1968-69 г. с избора на виолетовото. “Въведен беше стандарт -­ всеки клуб трябваше да посочи във федерацията основен и резервен цвят на екипите си“, разказва тогавашният капитан на тима Йордан Ценов. „Ръководството се събра, присъствах и аз като капитан на отбора. Идеята хрумна на треньора ни Йордан Томов, който предложи лилавия цвят.” С такива фланелки играел италианският “Фиорентина” и румънският “Арджеш”, откъдето няколко години по-късно дори подарили на етърци екипировка.

Стефан Чакъров -­ капитан на “Етър” в следващия период, обаче уточнява, че виолетовото не е въведено по подражание на “Фиорентина”, а че Йордан Томов е заявил как на болярски град като Велико Търново подхожда и характерният за царете цвят. Така през сезона 1968-69 г. “Етър” вече е с клубни цветове ­- светловиолетови фланелки с дискретен черен кант на яката и голяма емблема на гърдите, черни шорти и чорапи. Запазени са няколко (макар и черно-бели) снимки от тогава, а екипите определено носят късмет, защото “болярите” за първи път в историята си се преборват и влизат в “А” група.

Etar1

В продължение на десет години виолетовите фланелки са неизменен атрибут, съчетавани с бели или черни шорти.

555-copy

Първата запазена цветна снимка на „Етър“ е от 1974 г. – с виолетовите фланелки и бели шорти.

Чак в края на 70-те години екипът става изцяло виолетов, като освен фланелките, такива ставата и гащетата и чорапите. “Бях администратор в клуба и през 1979 г. за второто влизане в “А” група поръчахме от Австрия екипи изцяло в този цвят, както се играе и до днес”, спомня си Стефан Чакъров.

10636957_720626561308148_785632000000219019_o

Първата снимка изцяло във виолетово през 1981 г.

През 1988 г. е закупен екип „Адидас“, който привържениците на „Етър“ добре помнят и от шампионската 1991 г. – фланелките са в диагонално райе в по-тъмен и по-светъл виолетов цвят. По традиция резервният екип е в бели фланелки и виолетови шорти. В него етърци излизат и за победата над „Левски“ на 9 юни 1991 г. на стадион „Васил Левски“ в последния кръг, а веднага след края на мача за награждаването обличат виолетовите фланелки.

От 1968 г. – вече половин век, “Етър” не е изневерявал на свещения виолетов цвят.

10926328_685608214881246_3983359002370023082_o

Тагове: ,

КОМЕНТАРИ