Нигериецът Екундайо Джайеоба е сред най-опитните футболисти на „Етър”. Според официалната му визитка той е роден на 4 април 1980 г. При „виолетовите” бе привлечен преди началото на сезона от бургаския „Черноморец”, като от самото начало стана любимец на агитката, но дълго време въпреки старанието си не успяваше да вкара гол. В крайна сметка Дайо изигра 22 мача през сезона, в които вкара и две попадения.

Това определено е най-рутинираният играч на етърци, тъй като е трикратен шампион на България – първо с „Локомотив” (Пд), а после два пъти с „Левски”. Роден е в столицата на Нигерия Лагос, у нас пристига на 20-годишна възраст и започва във „Велбъжд” (Кюстендил), а после кариерата му преминава през „Локомотив” (Пд), „Левски”, „Вихрен”, „Черноморец” и „Етър”. Непосредствено след злополучния бараж със „Светкавица” Дайо сподели, че е трябвало да започне като титуляр, защото е трябвало „да играят които могат и искат”. Той не отказва да сподели подробно впечатленията си за изминалия сезон, като даде просторно интервю за Канал 3, което ви предлагаме в пълен вид.

– Дайо, каква оценка би направил като най-опитен футболист в отбора за представянето на „Етър”?

– Завършихме начин, който мога да определя като срамен, но това е футболът, трябва да гледаме напред.

– Защо се получи така? Вие бяхте един от лидерите в първенството.

– Бих отговорил така – липсваше ни късмет в играта. Да, при жребия за третия дял, при насрочването на баража късметът беше на наша страна, но в играта ни липсваше. Разбира се, липсваха ни и много други работи и това ни попречи да постигнем желаните резултати. Вината е в абсолютно всички, имаше проблем и с финансите. Вторият проблем дойде от там, че през зимната подготовка бяха взети седем играчи, но не се получи разбирателство между новите и старите футболисти.

– Грешка ли бе, че Велин Кефалов се опита да налага тези играчи?

– Всеки греши в работата си, тези момчета показаха първоначално че са добри играчи и могат да свършат работа, но с течение на времето не се получи това, което треньорът очакваше. Но той не е виновен за това.

– Комуникацията каква беше, имаше ли разговори между треньора и футболистите?

– Според мен комуникацията между треньор и играчи си беше на ниво. Да, той каза в интервю, че не може да влезе в главите на играчите, това е вярно. Той имаше голямо желание да работи, новите футболисти да се включат добре. Но ние през есента бяхме показали много добри игри и резултати и налагането на новите беше грешка. Иначе Кефалов прави много хубави разбори, но новите просто не бяха готови за игра и го подведоха. Той им вярваше и това се оказа голямата грешка.

– Какво се случи със седемте нови попълнения, в отбора ли са още?

– Не искам да ги обиждам, но те нямат сърце. Когато е трудно, тогава виждаш кои са мъже. Не беше правилно, че отказаха да играят заради парите.

– Как стоят нещата във финансово отношение?

– Не мога да споделям вътрешна информация, но истината е че заплатите си ги получавахме. Имахме да вземаме над шест премии, но се забавиха. Ако обаче сме мъже, трябва да играем. Казах на момчетата още първия път, когато тръгнаха да протестират: забравете да говорите за пари. Нека си свършим работата и да бъдем концентрирани в мачовете. Точно това обаче не се получи. Първо трябва да си свършиш работата. Всеки знае, че в България в момента има криза и така е в повечето клубове. Аз разбирам нашето ръководство, на мен това не ми пречи на мотивацията. Ако бяхме изпълнили поставената цел, щеше да има пари.

– Ти си религиозен, Бог ли ти дава тази вяра и мотивация?

– Когато получих преди години тежка контузия в „Левски”, много хора казваха: този няма да играе повече. Но аз не мислех така, защото съм позитивен и знам, че Господ винаги е с мен. Наистина съм вярващ, затова още съм на крака и продължавам да играя. Все още имам мотивация да продължа да работя в „Етър” както трябва.

– На колко години стана?

– Сега съм на 31, мисля че мога да играя още четири години. Когато подписвах с „Етър”, обещах да изкарам пет сезона в клуба. Дано сме живи и здрави. На 36 години ще спра с футбола.

– А след това?

– След края на кариерата ми няма да кажа какво ще правя. Това е тайна. Не искам да споделям. Решил съм вече, но до тогава има още време. Искам да постигна още някои хубави неща като футболист. Не е най-важното да станеш шампион. Ако бях влязъл с „Етър” в А група, това също щеше да е един от върховете в кариерата ми. Но продължавам да гледам напред и не съм се отказал от нови успехи във футбола. За следващите четири сезона дано Господ е с мен и да съм доволен.

– Ще останеш ли в „Етър”?

– Засега да. Но не съм се отказал и от нови оферти. Не ми се играе в Б група. Изкарах два сезона – по един във „Вихрен” и „Етър”. Много трудно е да се играе в Б група, в А група е много по-лесно. Сега има разни отбори, срещу които просто не може да се играе футбол. Вижте колко приятно беше, когато срещнахме „Славия”, „Видима”. Повечето играчи в „Етър” са на ниво А група и ни е трудно срещу по-посредствените и затворени отбори.

– Наистина е трудно да се играе срещу отбори като „Септември” (Симитли), но не можахте да надвиете и „Ботев” (Враца) въпреки страхотната ви публика.

– Срещу „Ботев” (Враца) мачовете бяха решаващи за първото място, а нашите момчета от „Етър” нямат характер за важните мачове. Тогава не могат да се представят добре. Когато играем мач за мач, са много добри, но когато има конкретна цел не могат да се справят. Не знам защо е така.

– Пропиляхте последните си два мача от първенството с лека ръка. Като че ли ви липсваше мотивацията… Как е възможно точно в тези мачове да не вложите сила и желание да се преборите?

– Аз много мислих върху това и ще ви кажа. Те нямат характер, а характерът е най-важното във футбола. Характер за важните мачове. В такива важни мачове не бива да се мисли за пари и момчетата се оказаха без характер.

– Но получите и бараж, бяхте много по-подготвени от „Светкавица”, чиито играчи бяха събирани от плажовете…

– Да, имахме четири дена почивка, а после тренирахме повече от десет дена преди мача. Поведохме с 1:0, но не знам после защо стана така. Не мога да кажа, че Кефалов е сгрешил, но все пак пусна млади играчи срещу опитните футболисти на „Светкавица”. Те бяха страхотно мотивирани за разлика от нас. След мача казах в интервю, че не ни достигна концентрация. Ако бяхме 100 % концентрирани при това 1:0 – мачът щеше да бъде наш.

Това беше целият финал на кампанията. Трябваше да започне този, който може да измисли и да направи нещо, а не младите играчи, които нямат подкрепата на опитните. Отпред започнахме с Тишо Кънев, Баев и Харлов, но трябва опитни играчи, които да им помагат в организацията на атаките. Тогава нямаше да загубим мача. Но не мога да обвинявам треньора, защото вярваше на футболистите, които пусна. Но не стана така, както той го мислеше. Не можехме да задържаме топката срещу опитния съперник. Те ни смачкаха с игра.

– Според Кефалов ти не можеш да издържиш 90 минути…

– Той така мисли. Аз му показвам и му доказвам не терена, че мога. Не мога насила да го накарам да ме пусне. В Гоце Делчев бяхме само 13 играчи само с двама юноши. Отидохме и спечелихме 2:0. И от там още четири мача поред спечелихме, от пето място стигнахме до второ. И накрая пак си показахме „характера”. След мача с Етрополе ги питах: момчета, защо така се получава във важните мачове. Всеки мълчи. Същото стана и на баража.

– Как ви изпратиха феновете след този бараж?

– Отидохме след мача да им ръкопляскаме и след две-три минута започнаха да ни псуват. Много ми беше болно, но ако бях на тяхно място, вероятно и аз щях да псувам. Беше голям срам. Те са боляри, винаги са с „Етър” за лошо и за добро. Нормално. Всички много очакваха да спечелим този мач, вярваха ни.

– Имаш ли оферти от други отбори?

– Сега няма да отговарям на този въпрос. Каквото реши Господ, това ще бъде.

– „Левски” ли беше най-големият отбор, за който си играл?

– Ако мислите, че съм останал с най-добри чувства от „Левски”, не е така. В „Локо” (Пловдив) се чувствах отлично, станахме шампиони. След „Локо” (Пловдив) е „Левски”, но като говорим за фенове тези на „Локо” (Пловдив) са страшни.

– Вярно ли е, че играчите на „Етър” нарочно не искаха да влязат в А група?

– Не, не е така. Аз съм вътре в клуба и знам как стоят нещата. Шефовете много искаха да влезем в А група, но истината е че част от отбора просто не е готов за А група. Това мога да кажа по темата.

– Последен въпрос – в личен план. Доколкото знаем не си женен, имаш ли си приятелка.

– Това е хубав въпрос, но точно за жени няма да отговарям. Не съм женен, само това мога да кажа.

Тагове:

КОМЕНТАРИ