В новата ни рубрика “Те играха за “Етър, която стартира с представяне на Стефан Чакъров, днес ви представяме още едно от емблематичните имена за великотърновския футбол – Димитър Цеков.

Много рекорди паднаха в последните години, но един продължава да е непобеден и до днес – извънстоличен отбор побеждава с 6:0 насред София местен тим в елита, а един играч бележи 4 гола. Отборът е „Етър“, голмайсторът – Димитър Цеков, жертвата – „Локо“ (Сф). Това се случва на 10 ноември през далечната 1973 г.

Още в 7-ата минута Иван Петров открива за етърци, после идват минутите на Цеката. До почивката той забива два гола, а в началото на втората част покачва резултата на 0:5. „Шестицата“ оформя вече покойният Стоян Коцев в 70-ата минута.

„Беше през есента на 1973 година, спомня си Цеков. – Интересното бе, че общо докоснах топката 5-6 пъти, а вкарах 4 гола. На полувремето водехме с 0:3 и треньорът Чачевски ни каза: момчета, това е „Локомотив“, никакво отпускане!“

Покрай този паметен мач има и още един детайл – навремето са давали бележки за купуване на „Жигули“ и на етърци къде на сериозно, къде на шега, зам.-министърът на търговията обещава бележки, ако бият „Локомотив“.

„Бяхме при заместник-министъра, който беше от В. Търново, и той ни каза: „Бийте и нямате проблеми“. Аз още до почивката вкарах два гола, но той ми заяви: вкарай още два и ще ти дам бележка. И аз вкарах още два… Аз обаче си купих полски „Фиат“ без неговата бележка“, разказва Димитър Цеков.

В събота Димитър Цеков ще навърши 66 години, роден е на 23 февруари 1947 г. В рубриката „Те играха за „Етър“ ви предлагаме едно интервю, взето от него през 2007 г. в навечерието на 60-ия му юбилей.

Димитър Цеков с топката пред вратата пред пълния стадион „Ивайло“.

 

Димитър Цеков: „Нищо не може да се сравни с радостта след вкаран гол“

Неслучайно определят Димитър Цеков като голмайстор № 1 в историята на „Етър“. Цифрите говорят сами – няма друг етърец, който да е огорчавал повече противниковите вратари в „А“ и „Б“ група. С виолетовия екип изиграва точно двеста мача (148 в „А“ и 52 в „Б“ група), в които вкарва общо 88 гола (61 в елита и 27 във втория ешелон). Като се прибавят попаденията му за „Локо“ (Сф) и „Ботев“ (Вр), цифрата набъбва до изумителните 94 гола в 266 мача в елитната група.

Бронзов медалист през 1968 г. с „Локо“ (Сф), четвърти през 1974 г. с „Етър“. Има 1 мач в „А“ националния отбор и 8 мача с 3 гола в „Б“ националния тим. Майстор на спорта, носител на Златната значка на БФС.

– Г-н Цеков, как един ботевградчанин заигра в „Етър“?

– Бях едва на 16 г., когато влязох в мъжкия отбор на „Балкан“ и две години поред ставах голмайстор на зоната. И през 1966 г. ме взеха в „Локомотив“ (Сф). Още в първия си мач с „Ботев“ (Пд) вкарах гол, веднага след това два на „Славия“ и така за един сезон направих 12 гола. Бях още ученик, заедно с Начко Михайлов завършихме механотехникума. Станахме трети в „А“ група с „Локо“. Но през 1968/69 г. стана обединението на клубовете и се появиха „ЖСК-Славия“, „Левски-Спартак“ и ЦСКА „Червено знаме“. По искане на треньора Йордан Томов дойдох в „Етър“ заедно със Стефан Грозданов и Христо Димитров.

– Какво си спомняш от първите години в „Етър“?

– Отборът беше в „Б“ група, вкарах 12 гола и помогнах за влизането в елита. Това беше голямо събитие. Никога няма да забравя срещата с „Бенковски“ (Видин), която беше решаваща, и ги бихме 1:0. Мачът беше от 17 ч., а стадионът беше пълен докрай още в 12 по обяд. Като новаци станахме шести, това беше летящ старт. Станах голмайстор с 16 попадения. Последваха най-големите успехи. Класирахме се четвърти, трябваше да сме на 3-о място, но в последния мач една въртележка ни извади по голова разлика. В „Етър“ играх до 1980 г. с едногодишни престои в „Локо“ (Сф) и „Ботев“ (Вр). После по две години бях в Павликени и Елена и на 38 години прекратих кариерата си.

– Умението да бележиш учи ли се, или е вродено?

– Нюхът пред гола не е книга да я прочетеш и да я научиш. Това е чувство, което някои хора носят у себе си. Даже на мен ми забраняваха да ходя по крилата и ми казваха: ти ни трябваш отпред. Все пак много от головете идват от грешка на вратар или защитник. За да стане гол, някой трябва да сгреши.

– Но едва ли нещата се получават без тренировки?

– Разбира се. По това време бях абсолютен професионалист, до 35 години не съм вкусил алкохол и бях режимлия. Имах страхотна спортна злоба. Изпитвах страхотно удоволствие да вкарам гол. Докато имах колеги като Стоян Коцев, които предпочитаха да изработват положенията.

– Може ли с нещо да се сравни радостта след гола?

– За мен всички голове бяха изживени по един непринуден начин. Дори изпадах в комични ситуации – в приятелски мачове по навик тръгвах да бягам от радост, а никой не ме гонеше да ме прегръща… Но повечето голове са били решаващи.

– Кой е най-паметния гол в кариерата ти?

– Много са, но някои са незабравими. Помня първия си гол ­ вкарах го на „Ботев“ (Пд) с екипа на „Локомотив“. През 1970 г. бихме ЦСКА с 3:2, победният гол беше мой в самия край на мача. Петър Жеков тъкмо се беше върнал със „Златната обувка“. Беше неописуема радост. Или пък като вкарах 4 гола на „Локо“ (Сф) на техен терен и ги бихме с 6:0.

– Този рекорд не е подобрен ­ досега няма провинциален играч с 4 гола в столицата и такава победа…

– Беше през есента на 1973 г. Интересното бе, че общо докоснах топката 5-6 пъти, а вкарах 4 гола. На полувремето водехме с 3:0 и треньорът Апостол Чачевски ни каза: момчета, това е „Локомотив“, никакво отпускане! Навремето даваха бележки за „Жигули“. Бяхме при зам.-министъра на търговията, който беше от В. Търново, и той каза: „Бийте „Локо“ (Сф) и нямате проблеми“. Имах два гола до почивката, но той ми заяви: „Вкарай още два гола и ще ти дам бележка“. И аз вкарах още два… Аз обаче си купих полски „Фиат“ без бележка.

– С кого си партнираше най-добре на терена?

– Най-много голове съм вкарал, когато една година до мен бе Любо Тасев, а после ­ Стоян Коцев. Той е един от най-интересните футболисти, играли в „Етър“. Лъжеше всички наред в лявата зона и ми поднасяше топката на дузпата. С него бяхме от деца заедно – на една и съща улица в Ботевград, после той отиде в „Славия“, а аз в „Локо“ (Сф). Партнирахме си със затворени очи.

– Успя ли да стигнеш до националния отбор?

– В онези години трудно се стигаше там от провинцията. Бях в „Б“ националния тим на турне в Бразилия. По традиция преди всяко световно първенство бразилците канеха едни и същи отбори. Така успях да стъпя на „Маракана“.

– Връщаш ли се често назад към спомените?

– Това, което ми остана от футбола, е обичта на хората към мен. Няма човек от по-възрастните, който да не ме спре и заговори. Влизането в „А“ група беше голямо събитие, вече споменах за мача с „Бенковски“ (Вд). Няма да забравя първата ни среща с „Левски“ в елита, стадионът пак беше препълнен, даже по пистата имаше насядали хора (б.р. според статистиката на този мач е имало 40 000 зрители). Това са неща, които трудно се забравят. Паметен бе мачът с „Интер“ ­ завършихме 0:0, а в Милано играхме равностойно до 30-та минута, но един гол от засада и една дузпа решиха двубоя. Стадионът се препълваше, а сега, дори когато станахме шампиони, дойдоха хиляда души… При нас толкова идваха на тренировките. Бяхме едно поколение, което се изяви и след футбола. Георги Василев стана голям треньор, Стоян Коцев и Стефан Грозданов – също. Георги Илиев (Креката) е в чужбина, Стефан Чакъров стана изтъкнат съдия.

– А ти накъде пое след края на кариерата си?

– Твърдо реших, че след футбола не мога да придобия по-добра слава и за да не ме дюдюкат хората като треньор, не поех в тази професия. Бях само 6 месеца в Стражица. За няколко години бях изпълнителен директор на „Етър“, но не можахме да спасим изпадането и се отказах от футбола. Сега ме покани Георги Велинов и ходя като дежурен делегат във „В“ група, така че връзката с футбола не се къса лесно.

– В кой от следващите нападатели на „Етър“ виждаше твой наследник?

– Ивелин Младенов, Бончо Генчев беше изявен голмайстор, Георги Цингов, макар че не беше централен нападател, а ляво крило.

– Защо сега у нас има дефицит на централни нападатели?

– Липсата му е проблем за всеки отбор, но и схемите се промениха. Няма го вече онзи забит таран, който стои и чака да вкара гол. Макар че един такъв играч е Димитър Бербатов, който със своите техника и нюх се представя отлично в Германия и Англия, а и в националния отбор, когато играеше.

– Ласкае ли те определението „голмайстор на „Етър“ на всички времена“?

– Бях в онези години и майстор на спорта, но тези звания се даваха. А горното определение съм си го заслужил с головете. Като ме срещат хората, ми припомнят неща, които вече съм забравил. Това признание е извоювано с пот и голове. Е, малко са в сравнение с ЦСКА и „Левски“, но „Етър“ е скромен отбор. Но няма нищо вечно и ще се радвам, ако някой подобри рекорда ми.

Цеков (вляво) в паметния мач с „Интер“ (Милано).

Тагове:

КОМЕНТАРИ