От вчера към тренировките на хандбалния шампион и носител на купата „Етър-64” се присъедини и новото украинско попълнение Анна Захарова. Тя е на 26 години, висока е 178 см и тежи 62 кг. Кариерата й започва в Киев, където със „Спартак” стига до Суперлигата и до участие в националния отбор до 20 години. После става водещ играч на АС „Латсия” (Кипър), с който е двукратен шампион. Идването й тук ще даде сериозни алтернативи на треньорката Йонка Генчева за сглобяване на състава, тъй като Захарова е поливалентен играч.

Анна вече говори добре български и както ще стане дума по-надолу, има сериозни причини за това… С готовност откликва на желанието ни за интервю, което дава минути след като направи първата си тренировка с „виолетовите”.

- Анна, разкажи накратко за себе си и кариерата си досега…

- От Киев съм, родена съм на 19 март 1985 г. Започнах да играя хандбал в училище. Бях в трети клас, когато при нас дойде една жена, за да привлича за хандбала малки деца. Носеше топка, за пръв път ни показа какво е това хандбал… Отидох и много ми хареса този спорт. И така – досега… Вече 16 години се занимавам с хандбал.

- В кой клуб започна?

- Първо в училище, после в отбора на „Налоговая академия”, който сега играе в украинската Суперлига. После една година бях в школа-интернат, с треньора си бях в „СКІФ–ДЮСШ №21” четири години, играхме във Висшата лига, а една година – и в Суперлигата. Отборът се наричаше „Киев 2000”, а сега играе под името „Спартак” (Киев).

- Била си и националка на Украйна за девойки?

- Да, в отбора до 20 години. Бяхме и на европейско първенство в Чехия, но не бяхме напред в класирането…

- Колко нива има украинския женски хандбал?

- В Суперлигата играят 8 отбора, както в България. Следва Висша лига и т.н. След първия ни сезон на най-високото ниво можехме да останем, но имахме проблеми с финансирането. Аз реших да продължа напред и заминах за Кипър.

- Силен ли бе тамошният ти отбор?

- Да, с АС „Латсия” и през двете години станахме шампионки. Това е най-добрият кипърски отбор. Бях голмайстор на тима и втора сред голмайсторките в кипърското първенство. Играхме и двете години в европейските клубни турнири, първо с холандски тим (б.а. “Омни СВ”) . Вкарах им в първия мач 6 гола, във втория – 13. После през 2010 г. с германки (б.а. “Фриш Ауф Гьопинген”) за купата на EHF, на тях вкарах по 7 гола в двата мача и отново бях най-резултатна.

- И немската преса писа за теб, че си най-опасният състезател на съперника и е трудно да бъдеш опазена…

- Така ли, дори не съм го чела…

- Защо напусна Кипър?

- Ами започнаха проблеми от страна на президента и си тръгнах. Но там се запознах с мъжа ми, който е българин и играеше в мъжкия отбор на АС „Латсия”. Казва се Калин Евтимов. Срещахме се около година, после дойдох с него в България и миналато лято се оженихме. Сега Калин играе в „Спартак” (Варна). Живеем в София, но ще бъда тук във Велико Търново за тренировките и мачовете и ще се прибирам в почивните дни.

- Как се получи връзката с „Етър-64”?

- Чрез президента на „Спартак” (Вн) Росен Добрев, който ме предложи за проби тук и се разбрахме ако се харесаме взаимно с „Етър-64”, да подпиша договор. Бях през декември тук на проби, хареса ми.

- Запозна ли се вече със съотборничките си?

- Да, запознах се. Най-много ме удиви Зоя Стефанова, която на тези години и бяга, и хвърля, и бележи голове… Много е впечатляваща.

- Какво очакваш тук?

- Ще се постарая да бъда още по-добра. Знам, че „Етър-64” е многократен шампион и носител на купата и ще ги преследва и тази година. Президентът г-н Атанасов ми каза, че цел е и участието в европейските турнири. Аз съм много доволна, защото срещам тук сериозни хора за разлика от Кипър. Там една година всичко бе нормално, а на втората всичко тръгна наопаки.

- На какъв пост играеш?

- Мога да играя и като десен гард, и като ляв, и като разпределител.

- Успя ли вече да видиш Велико Търново?

- Все още не. Всички казват, че е много красив, но съм едва от днес тук.

- И донесе със себе си сибирски студ…

- Е, и в Украйна времето е същото, студът не ме плаши (смее се).

- За колко време подписа договор с „виолетовите”?

- Не идвам за една, две или три години, а за дълго.  Ако даде Бог и нямам травми, ние планираме да живеем тук. Времето ще покаже…

Захарова ще смени оранжевия екип на "Латсия" с виолетов...

- Г-н Илхалнъ, каква е оценката ви за представянето на тима през есенния полусезон?

- Не успяхме стопроцентово да изпълним поставената цел, а тя беше първо място в класирането.

- От какво сте доволен и от какво не сте доволен?

- Помислете, ние с такъв добър екип паднахме от много слаб отбор като „Несебър”, когото можехме да бием с голяма разлика. След този мач реших да сменя целия отбор, защото тези футболисти нямаше да могат да се преборят за „А” група.

- Какви бяха поставените пред отбора цели?

- Нашата цел още от идването ни бе влизане в „А” група, но се разбра, че с този екип няма как да стане. За да влезем там, бе необходима тази промяна и в момента работим по селекцията, която ще е от много добри футболисти. Нашите фенове ще видят това в най-скоро време.

- От мача с „Несебър” ли сте най-недоволен?

- От този мач не сме доволни и заради него направихме промените.

- Как си обяснявате загубата?

- Оставям това да си го обяснят феновете и всички хора от Велико Търново.

- Доста играчи – 11, бяха освободени, както и треньорът…

- Георги Тодоров още не е освободен. За него сме предвидили по-голяма отговорност. Понеже дава много изявления пред медиите, решили сме да го назначим в детско-юношеската школа на клуба. Ще го направим там директор.

- А Калоян Чакъров?

- Чакъров ще ни е най-генералният проблем. С футболистите, с които разтрогнахме договорите по взаимно съгласие, се разделихме по най-хубавия начин и им желаем успехи в новите им клубове. Няма да искаме пари за правата им. Нашето разбиране за футбола е друго – не винаги може да се побеждава, дори и да тичаш 90 минути на терена, може една минута да обърне нещата. Но трябва да се играе със сърце.

- Да разбираме ли, че вече сте говорили с Георги Тодоров и той ще остане в клуба?

- Той си е треньор в „Етър” и в момента, но смятаме, че няма да може да ни вкара в „А” група. Затова че дава безпричинни изявления по медиите, по-добре е да работи в детско-юношеската школа.

- А кой е треньорът, който може да вкара „Етър” в „А” група?

- В момента разговаряме с няколко треньора, в най-близко време ще обявим името му и новите играчи.

- Сашо Ангелов ли ще се казва бъдещият треньор на тима?

- Не е коректно да цитираме имена докато не се подпише договор. Разговаряме с четирима наставници. Нека да е изненада. Ще вземем този, който ще ни води напред.

- А има ли сред тях бивши треньори на „виолетовите” и кога можем да очакваме имена – 5, 10, 15 дни?

- До 15 дни целият екип ще е готов. Нова година – с нови футболисти. Надявам се това да е от полза на нашия отбор. В момента съм тук и с всички сили работя по селекцията, обикаляме Европа за нови футболисти, проведохме много разговори с качествени играчи и в най-скоро време ще ги споделим.

- В някои медии се появиха публикации, че „Етър” се разпада. Стабилен ли е наистина финансово клубът?

- Казвам ви го най-честно и точно – с финансирането нямаме никакви проблеми. Не искам да посочвам имена, но има клубове в нашата група, където от 5 месеца не е даван нито лев. И има футболисти, които играят в тези отбори. Понякога съм в чужбина, заплатите при нас се изплащат на 25-о число всеки месец и ако сме ги дали на 30-и, това е било, защото не съм бил тук. Не знам защо медиите пишат тези неща, нека първо да попитат, няма да им откажем информация. За такива „новини” само ги моля да се отнасят по-честно към „Етър”. Бъдещите играчи ще са още по-качествени, как бихме ги привлекли, ако нямахме финансиране? Така че по-добре е да се пише истината. И второ, това, което не сме казвали, нека на ни го приписват като наши изявления.  Ако продължават, ще водим дела срещу всяка медия, която пише измислици.

- Г-н Илханлъ, каква сума сте дал за „Етър” през тази есен?

- Не е редно да изнасям цифри. Каквото е трябвало, похарчили сме го. Нашата цел не е да даваме едно, а да пишем пет…

- Футболистите се оплакваха от липсата на добра екипировка, топки, нормални неща, необходими за тренировките?

- Заради безпричинно направените изявления на играчи и треньори направихме и тези промени, това бе втората причина освен загубата от „Несебър”. Клубът е близко, можете да отидете и видите какви екипи и топки имаме.

- Как стоят нещата със стимулирането – ако има премии, ще бъдат ли обвъзрани в по няколко мача или ще бъдзат за влизане в „А” група?

- Тези неща ще ги договорим след като направим трансферите след 15 дни и дори писмено ще ги дадем на журналистите.

- Искате ли да добавите още нещо за феновете, за великотървоци?

- Искам да вярват в нас. Ние смятаме да не ги излагаме, целта ни е влизане в „А” група и очакваме да ни подкрепят.

- Разкажете малко повече за себе си?

- Не обичам много да се появявам пред медиите. Аз съм просто един бизнесмен от Турция, имам фирми там, може би ще инвестирам и в България. Имам фабрики в Китай, в Южна Корея. Нашите фирми са семейни. Затова, че обичам спорта и защото уважавам много един човек – Радослав Владев, решихме да направим това нещо. Той ми предложи дали можем заедно да издържаме „Етър” и сега участваме заедно в издръжката.

- С какво се занимават вашите фабрики?

- С текстилна промишленост. Произвеждаме текстилни машини, имаме фабрики за конци, за производство на газови бойлери. Имам мол център, бензиностанции и там подобни.

- Вие лично фен ли сте на спорта, защото човек за да се занимава, трябва да е пристрастен?

- Разбира се. Много обичам футбола и преди много време съм играл в Диарбакър. Бивш футболист съм и мечтаех да имам такъв отбор, късметът ми е бил във Велико Търново.

- Защо се отказахте от Стара Загора?

- Велико Търново е старата столица на България и много красив град, харесват ми хората тук. Чувствам се тук, все едно че съм в Диарбакър – моята родина.

- Колко мача на „Етър” изгледахте през есента?

- Гледах всички срещи с изключение на една-две.

- Какво е необходимо на „Етър”, за да атакува „А” група?

- Трябва да работим много. С добър треньор, добри футболисти и задружен екип. Ако няма да има екип, а групички, няма да има успех. Затова се опитваме да направим добър екип. Това, което зависи от нас, ще го направим, останалото трябва да свършат футболистите.

- Ще има ли чужди попълнения?

- Предпочитам да не отговарям на този въпрос. Ще има чужденци от Европа, и то опитни футболисти.

- Много играчи минаха през отбора през есента. Те ли не отговаряха на вашите изисквания, или вие на техните?

- Всеки играч си има качества и някаква цена. Според моята преценка не можахме да намерим полезен играч за „Етър”. Вижте в предишните години България колко по-напред бе от Турция във футбола, а сега е обратното… Ако не можете да решите проблема с манталитета си, и 10 години да стоим тук, няма да влезем в „А” група.

- Търсите ли някакви контакти с Община Велико Търново?

- Ние от общината нямаме някакви финансови очаквания, но търсим тяхната духовна подкрепа. Искам да поздравя чрез вас новия кмет г-н Панов, вярвам, че ще направи много хубави неща за Велико Търново. Той е колкото ваш, толкова и наш кмет. Надяваме се духовно да подкрепя спорта.

- А финансово?

- Няма нужда. Достатъчно е терените, които са общинска собственост, да бъдат поддържани по-добре. Това е нашето искане от него. Стадионът ще стане по-хубав, ако работим заедно по това. Важното е ДЮШ да произвежда футболисти за този град.

- Инвестирате ли в нея?

- Знаете, че направихме първите стъпки. Осигурихме екипировка, топки…

- Какъв процент от акциите в „Етър” са ваши?

- Вярвайте, за мен не е важно колко процента имам. Ако ви кажа, че са 70 % или 1 %, какво ще се промени? Важното е с какво ще допринесем за този отбор и на какво ниво ще го вдигнем.

- Между 30 и 50 % ли са?

- Не искам да отговарям на този въпрос. Може и да се качвате над тази цифра, където спрете – там ще е.

- Благодарим за интервюто и се надяваме да не е последната ни среща…

- Бъдете сигурни, че няма да е последната. Предвиждам през януари да направим среща с феновете, както и с кмета на Велико Търново. Засега искам да пожелая на всички приятно посрещане на Новата година!

Преди мача за купата на България между „Етър“ и „Левски“ разговаряхме със старши треньора на „виолетовите“ Георги Тодоров. Кариерата му е тясно свързана със „сините“, с които е шампион на България и носител на купата, както и шампион като треньор. Днес обаче е наставник на „Етър“ и под негово ръководство отборът направи един от най-силните си полусезони.

- Г-н Тодоров, как премина седмицата за „Етър“ и каква е готовността за мача?

- Премина при възстановяване на хората от предишния мач, както и възстановяване на контузените футболисти. Дано някои от тях превъзмогнат травмите и успеят да влязат. Много разчитаме да се възстанови Сашо Младенов, защото не е тайна, че отпред ни липсва реализатор с неговите качества. Вероятността да играе е малка, но има още време, така че има шанс. Желанието му да играе е голямо и ще се радвам, ако това стане.

Включиха се вече в тренировките Пламен Костадинов и Мартин Сечков, но пък Борислав Георгиев чувства болки от терена в Поморие. Ще бъдат в групата за мача, а колко са готови за игра, ще проличи. Кямил пък има бронхит и днес не тренира. Нямаме голям избор в защитата, не ми се иска Томаш да го пращам като централен защитник, защото нямам алтернатива за левия бек. „Левски“ е достатъчно голям дразнител всички момчета да са готови за мача. Вече съм го казвал: „Левски“ е достатъчно голям дразнител всеки един да излезе срещу него. Не е изключено част от играчите да нямат повече такава възможност в кариерата си, така че въпреки болките, всеки иска да играе и да помогне.

- Това е добра възможност „Етър“ да се покаже пред футболна България. Вие какво лице искате да видите от тима в този мач?

- Това, което показа в последния двубой за купата срещу „Нефтохимик“. Това бе най-силният ни мач през полусезона.

- Вие излизате срещу бившия си отбор, с какви чувства?

- По-добър жребий за нас няма, защото виждате колко голям е интересът от феновете, времето е хубаво и ще стане един празник. Това е и един от начините да привлечем хората, които имат възможност да помогнат на отбора в тежките битки напролет. А лично за себе си четох по вестниците, че „съм точел ножа“ на „Левски“… Истината е, че съм израснал там, от 1965 г. съм минал през всички възрастови групи в ДЮШ, играл съм в първия отбор, бил съм му треньор, така че ако нещо дължа в чисто футболно естество, го дължа на „Левски“. Това е безспорен факт.

Но ще бъда щастлив, ако моят отбор „Етър“ победи. Но това ще зависи от футболистите на терена, от възможностите им. При всички случаи „Левски“ е по-класният отбор, това не подлежи на съмнение. Но ние пък имаме опитни хора, с голям стаж в елита и в чужбина, които също са добри футболисти. Мога да кажа на „Левски“ само това, че мачът им никак няма да бъде лесен.

- Мачът е последен за Антон Генов, той тази есен свири мачовете на „Етър“ срещу „Ботев“ и „Нефтохимик“. Какви са очакванията ви?

- Антон Генов е един от най-добрите български съдии, в последните години – най-добрият. Не го казвам, за да му правя комплименти заради бенефиса. Надявам се, че в последния си мач ще бъде на ниво, както е бил и досега, да го изпратим подобаващо – футболисти и публика. Сигурно е допускал грешки, което е нормално, но като цяло смятам, че Генов е един от най-добрите съдии в България.

- Какво бихте казали на феновете преди мача?

- Да подкрепят отбора. Като дойдох тук, видях едни огорчени хора. Постарахме се с футболистите, доколкото може, да възвърнем доверието. Надявам се както ни подкрепяха досега, да ни подкрепят и в мача с „Левски“ и напролет, защото ако трябва да гоним целта, тя е обща – на играчи, ръководство и фенове. Нека подкрепят отбора и в мачовете, в които сме ги разочаровали, защото това е игра и е нормално не винаги да си на ниво. Но аз смятам, че през есента момчетата се стараха да покажат най-доброто от себе си.

Любопитен материал за шампионския и постшампионския период в „Етър“ излезе в октомврийския брой на украинското списание „Футбол Style“, който ви предлагаме.

Преди 20 години с помощта на един украински легионер „Етър” прекъсна хегемонията на софийските клубове и завоюва първата в историята си, и както се оказва засега, последна шампионска титла. За славния път към българското „злато” и особеностите на тамошната футболна „кухня” поговорихме с именития полтавски футболен деятел Игор Кислов – първият в историята на България чуждестранен футболист, спечели златен медал (б. прев. в момента Кислов е шеф на областната структура на ФСТ „Украйна“)..

Преходът на съветски футболисти в западни клубове още беше нещо невероятно, но постепенно желязната завеса започна да пада. Така в австрийския „работнически” клуб „Рапид“ пуснаха Зинченко, после Шавло, Блохин… Един след друг на Запад тръгнаха звезди от първа величина. След тях се отправиха играчи от по-малък калибър, но за втората съюзна лига отиването в чужбина си оставаше невъзможно. Как се получи така, че няколко играчи на „Ворскла” (Полтава) отидоха в „Етър”?

С „Кентавъра” и „Бездомника”

- Полтава и В. Търново бяха градове побратими. Отдавна участвахме заедно в различни турнири, лагер сборове, играехме приятелски мачове, спомня си Кислов. – Получи се така, че треньорите на двата отбора добре знаеха възможностите на играчите. Във „Ворскла” със спечелването на сребърните медали в нашата втора лига не бяхме добре с парите. Даже се говореше, че няма да има играчи за следващия сезон. Затова ми се искаше да сменя обстановката, да пробвам себе си в нов, по възможност по-добре заплатен отбор. При мен още преди това бяха идвали пратеници на „Етър”, но нашият треньор Виктор Пожечевски отказа: „Игор трябва да помогне на отбора още половин година”. Вместо мен изпратиха при „побратимите” Иван Шарий, възрастен звезден играч. Той проведе своята „командировка” нелошо, но беше принуден да остави „Етър” по нефутболни причини. Българите искаха подсилване и отново се обърнаха към „Ворскла” да ме пуснат. По-нататък в „Етър” дойдоха много други полтавчани, но по разни причини никой не се задържа дълго. Когато им потрябва опитен вратар, извикаха Олег Моргун, после отидоха Шелист, Матвейченко, Золотницки и други.

- Ставаше дума за трансфер или просто „обмяна на опит”?

- Не, всичко беше солидно, уговорени условия. Чак по-късно разбрах, че въпреки записаната трансферна сума, от „Етър” са платили на бартер, със спортен инвентар и стоки.

- В тогавашния СССР дори националите продаваха по такава схема. На фона на нашата криза България впечатли ли ви?

- Много работи бяха интересни. Въпреки, че наричаха България „16-та република”, все пак там беше много по-прогресивно и проникваха западни неща много по-рано, отколкото при нас. Дори бих казал – навреме. И въпреки че не минавахме без спиране на тока, благодарение на отзивчивите хора нещата се решаваха. Във финансов план в сравнение с нашата втора лига плащаха много повече. А самият град впечатлява. В. Търново е древната столица на България, с много паметници и красиви места. В клуба работеха съвсем другояче в сравнение с нас. Имах много свободно време, за да видя това. Във футболен план също се дишаше много леко. Нашият треньор беше Георги Василев, именит български специалист, минал през западната школа и през националния отбор. Работата с него ми даде много опит, по неговите конспекти подготвях децата в Полтава. У нас беше така: не смей да пиеш вода, не смей да правиш еди-какво си и да отиваш еди-къде си. А там помощникът Стоян Петров идва и ми говори спокойно: Игор, препоръчвам ти да се занимаваш с лекоатлетически упражнения… Именно там за първи път видях стречинг. Работехме по 45 минути и аз вече се чудех кога ще тренираме. Но сега анализирам и разбирам, че благодарение на добрата загрявка в отбора в продължение на две години нямаше нито една контузия. Съвършено друга бе и самата страна. В Украйна дефицит, а там – изобилие. Но да мъкна в Полтава електроуреди не ми се щеше. Няма да повярвате, но главният ми сувенир в България бяха книгите – произведенията на много наши писатели, които не можеха да се купят в книжарниците, аз купих именно във В. Търново. Вкъщи с приятелите истински четения устройвахме.

- Отидохте от втора лига във висшата българска, където „Етър” нямаше намерение да е статист. Такъв старт от провинциален отбор случайност ли беше или закономерен резултат от развитието на колектива?

- За случайност въобще не може да се говори. „Етър” по това време беше завършил трети. Жоро Василев успя да събере боен и жаден за победи колектив. Мога дълго да говоря за тогавашните си партньори. Опитният вратар Николай Донев даже бе на световното в Мексико. Левият защитник Цанко Цветанов не се ограничаваше само със защитни функции, а се включваше напред и заедно с Балъков създаваха идеален ляв фланг. Централният защитник Ангел Червенков, с когото се срещнахме тази година в Полтава, когато бе треньор на „Севастопол”, отлично играеше във въздуха, включваше се в атаките и вкарваше важни голове. На тренировки, борейки се с него, се радвах, че сме в един отбор, защото срещу него много трудно се играеше.

Среща след 20 години на Кислов и Моргун с Ангел Червенков.

В атака играех с Бончо Генчев, той после беше звезда в „Спортинг” и „Ипсуич”. В центъра на полузащитата действаше импозантният блондин Илиян Киряков, за заряда му в играта го наричахме „Кентавър”. Разбира се, как да пропусна Красимир Балъков, който стана истинска звезда.

- В „Щутгарт” блестеше със страшна техника…

- Разбира се, той още тогава се открояваше не само с техника, но и с изключителен поглед върху играта, разбиране, шикарен удар с левия крак. Още тогава изпълняваше прекрасно статичните положения.

- Тогава много футболисти от българското първенство тръгваха за Европа. Знам, че сте имали такава възможност, защо не го направихте?

- Да, когато Красимир го взеха в „Спортинг”, аз също имах възможност да отида на проби. Но беше такъв период, че исках да се върна у дома, а и много пречки щеше да има в посолството, с всичките там документи… С една дума, такива трудности възникнаха, че даже не пробвах. Още повече, че тогава в българското първенство идваха скаути на чужди клубове и си мислех, че ще имам още шансове.

- По вашето време в „Етър” се оказа и Трифон Иванов – знаменитият защитник с потресаващ удар, който външно приличаше на бездомник. Още тогава ли се славеше със своя характер?

- Естествено. Той дойде при нас след шампионската титла, беше в испанския „Бетис”. Много класен играч, но както казват българите – „откачен”, т.е. непослушен. С треньорите никак не живееше мирно… Но с качествата си компенсираше всичко. Вече като играч на „Рапид” (Виена) вкара гол и на „Динамо” (Киев). Той много искаше да играе в „Арсенал”, говореше, че ще премине там на всяка цена. И наистина възникна възможност да премине там, но нещата не станаха и той чакаше втори шанс…

След титлата мислехме дали ще оживеем

- Даже при тези имена в „Етър” групата не предполагаше мечти. В нея имаше грандове, а „Етър” не се числеше към тях…

- Да, във всички турнири доминираха столичните отбори. От време на време за по един сезон Пловдив или Стара Загора прекъсваха хегемонията им, но рядко.

- Съдиите също вероятно не се церемоняха с провинциалистите?

- Имаше такова усещане, но чак да са ни „клали” – не.

- А как започна кариерата ви в българския клуб?

- Няма да повярвате, но в първия си мач пропуснах дузпа срещу един гръцки отбор. Много го преживявах, но за щастие скоро вкарах своя първи гол срещу „Черноморец” (Бургас) в последната минута, спечелихме с 3:2. Няма да забравя и гола си срещу ЦСКА след пас на Цветанов.

- Българската преса се учудваше на победния ви ход, всички чакаха кой ще ви спре и до последно не вярваха в титлата…

- Ние сами също се удивлявахме, но към средата на първенството вече повярвахме в своите сили. Мога да кажа, че в този период да станеш шампион на България действително беше почетно. Въпреки че Стоичков вече беше заминал в чужбина, успях да се засека в мачовете с такива играчи като Наско Сираков, Емил Костадинов, Йордан Лечков. Във всеки отбор имаше звезди.

- Кога разбрахте, че титлата е в ръцете ви?

- Ние гонехме от себе си това чувство. Но когато накрая бихме в София „Левски”, всичко стана ясно. Между другото, софиянци тежко преживяха нашата победа. Церемонията по награждаването проведоха повече от скромно, отколкото за техните клубове, по-бързичко… В последния кръг вече играхме у дома в мач без значение, местните жители го превърнаха в истински карнавал. У нас хората са по-задръстени, а там гражданите излязоха по улиците, пееха, танцуваха и се веселяха. Запомнил съм един епизод – на балкона стои някакъв дядка, пийва си ракийка и като ни забеляза, измъкна една винтовка и започна да стреля във въздуха от радост. Вече не ни беше до еуфория, а как да оживеем при такива бурни тържества…

- Вие не ударихте ли своята чашка ракия за победата?

- Не съм такъв любител, но обичах да разпускам с отбора. Ракията, особено перлова и гроздова, се цени високо. Аз никога не съм нарушавал режима, защото там с легионерите не се церемонят, как у нас.

- Въпреки това „изтрезняването” след титлата беше тежко. „Етър” никога повече не взе медал, а се срина в средата на таблицата…

- Имаше си причини. Първо, в клуба започнаха финансови проблеми. Второ, някои местни играчи се взеха за звезди и „уволниха” Георги Василев. Той между другото, не пропадна, а отиде в „Левски”, после в чужбина, и ЦСКА. А „Етър” тръгна надолу. Ние с Моргун не подписахме съчинената декларация срещу треньора и повече нямаше какво да правим в този отбор.

Олег Моргун и Игор Кислов днес.

- Но преди това дебютирахте в евротурнирите. Как градът прие гостите от „капитализма”. Не беше ли като в Русия, когато клубът поради липса на условия или „закрит” град да приема съперника другаде?

- Напротив, всички искаха да покажат колкото може по-добре Велико Търново на света. Все пак разбирате, че това е туристически потенциал. Срещата с „Кайзерслаутерн” започна още от немския хотел. Кърпи, набор сувенири от клуба… Още тогава, въртейки в ръцете си „червеното дяволче”, разбрах, че в Германия футболът е цяла култура, до която ние не сме дорасли. Отборът им беше силен, паднахме с 2:0 там и направихме 1:1 у дома. Но евроучастието беше празник за града. За съжаление аз не го почувствах в пълна сила, защото и в двата мача влязох като резерва. Имах растежение на бедрото.

Ще летя за България отново

- И така, в края на 1992 г. заради конфликт с клуба и проблеми с финансите вие оставихте „Етър”?

- Когато махнаха Жоро Василев, аз се прибрах вкъщи. Той ме викаше в „Левски”, аз не бях против, там вече беше и Моргун. Нов договор с „Етър” по понятни причини не подписах. Но излезе нещо друго. Ние често играехме в подготовката в Тунис със „Сфаксиен”, който имаше български треньори. Бяха ме забелязали и разбирайки за моите проблеми, веднага ме поканиха. Трябваше им нападател и аз подписах договор за половин година.

- После се върнахте в България, но не в „Етър”, а във втора дивизия. С какво ви привлече „Дунав”?

- С перспектива. Отборът бе поет от известния играч и треньор Аспарух Никодимов, в Русе започнаха да идват и други известни футболисти. За половин година вкарах дузина голове, но отборът не изпълни поставените задачи и затова се наложи да се завръщам.

- Отново се оказахте в „Етър”, въпреки че заплатите се плащаха със закъснение и колективът вече не беше същият?

- В „Дунав” получих травма и исках да навляза във форма. Бях на 27 години, исках още да играя на високо ниво. Викаха ме в ЦСКА, в „Белененсес” и в Украйна, където „Ворскла” започна своя възход от втора лига. Вече ми се прииска да се завърна, затова реших да се прибера в Полтава. Пожечевски събра добър отбор, момчетата веднага ме избраха за капитан.

- Защо стана така, че все по-малко украинци играят в България. Само Ковал, Харковченко, Немодруг и Цихмейструк…

- Причината е финансова. При прехода към евро заплатите им станаха по-малки, започнаха да викат евтини легионери – сърби, африканци, латиноамериканци… Сега вече малко се подобриха, канят и солидни играчи и клубовете се постегнаха.

- Но след поколението от САЩ-94 вече няма добри играчи. Единствено Бербатов играе на високо ниво.

- При тях има много добра работа с децата, изворът не е пресъхнал, повярвайте ми. От това, което чувам от българските си приятели, цялата страна работи за Академията на Стоичков – събира талантливите дечица.

- Тази година с приятелски мач бившите ви съотборници отпразнуваха 20 години от „златната” победа. Вас защо ви нямаше?

- Така се получи, че с Моргун и Шарий бяхме ангажирани в градски турнир на ветераните и късно се заехме да оформяме документи. Не получихме навреме визите, затова въпреки поканата, не успяхме да отидем.

- На снимките на българските колеги виждаме топка с автографи на всичките ви колеги от 1991 г. Само вашият го няма. Значи, трябва да отлетите до България да го поставите?

- Разбира се, още повече – има такъв повод!

Георги Тодоров:

Най-тежкият мач, който сме играли досега. „Любимец” е добър отбор и като се има предвид помощта от съдията, която получи… Радвам се, че взехме ремито и спечелихме 4 точки от директните си противнициш на чужд терен, което все пак значи нещо. Във втори мач завършваме с  намален състав, но те отсега започват нещата. Ето, четвърти картон на Анев, в следващия мач може да останем и без него.

- Но не беше добра играта ни през първото полувреме…

- Не беше, даже беше слаба. Много статична, без да се търсят нападателите. Говорихме си, че трябва да играем със самочувствие. Неособено добър мач, но момчетата показаха накрая характер и спечелихме точка.

Имаше удари с лакти, за Бобъра не мога да коментирам, докато не съм видял ситуацията. Но имаше много други удари, за тях – жълти, за нас – червен. Искаме обективно съдийство. Чак в 8-ия кръг дойде съдия, който ни свири обективно. Никога не съм искал да ни помагат, но един-единствен съдия, който ни призна гол в Несебър, а гол имаше, и го наказаха… Поздравявaм хората от Любимец, работят така, както трябва.

- В крайна сметка точката влиза в нашите планове, нали?

- Разбира се, няма какво да се лъжем, равенството е реално.

- Видя ли към края на мача характера, който искаше?

- Точно от това съм доволен, че в края, макар и с десет човека, проявихме характер и запазихме точката, което в този мач е успех за нас.

Стефан Атанасов:

Труден мач за нашия отбор, за първи път гостуваме на „Любимец” в официален мач. Хората са напрпавили добра база и организация на ниво „Б” група. Стана двуостър мач, домакините имаха повече чисти ситуации за гол, но въпреки всичко нашият отбор показа характер и успяхме да вземем точка, която е на този етап добре за „Етър”.

- Доста конфликтни ситуации имаше по терена…

- Ситуацията с червения картон беше въпрос на кой ще му издържат нервите и кой ще покаже повече гяволък. Техните играчи провокираха нашия капитан и той изгоря с червен картон. Дано наказанието му не е повече от 2 срещи. Оценка на съдията аз не мога да давам, надявам се да се е старал да свири обективно. Имаше много спорни ситуации в двете посоки, но в крайна сметка това равенство е показателно за изхода от мача.

- „Любимец” можеше да спечели, но и ние накрая имахме възможност да бием?

- Така е. Вратарят ни извади чисти положения. Поздравявам Цанков за проявения характер, въпреки изкълчения си от 30-ата минута пръст, стисна зъби, сам си направи превръзка и изкара целия мач. Мисля, че целият мач е успех за нас. Накрая можеше и да бием.

- И двете публики изпратиха своите отбори „Любимец” и „Етър” с аплодисменти. Това рядко се случва в един мач…

- Да, и двата отбора се стараха много и щом хората са ги оценили подобаващо, така трябва да е във  всеки мач. Раздаване докрай. Съдиите пък са хората, които трябва да гарантират феърплея. Публиката беше доволна, защото всички футболисти на терена се раздаваха докрай.

Цветомир Цанков:

- Какво стана с ръката ти?

- Тръгнах да избия една топка и се обърна пръстът ми, но го наместиха и успях да продължа мача.

- Там извади сигурен гол, цялата публика на домакините беше убедена, че капитанът им ще вкара…

- Това ми е работата, работим, за да не допускаме голове и съм благодарен на момчетата, че ми помагат. Взехме точката и това е най-важното – че завършихме приятно за нас.

- „Етър” е единственият отбор у нас само с 3 допуснати гола от началото на първенството…

- Нека така да продължаваме, това се дължи на всички, на треньора, на треньора на вратарите и на останалите две момчета, които ми помагат и ме държат в добра форма. Това е най-важното за един вратар – когато има конкуренция се постигат и успехи.

- Как успя с тази травма да доиграеш мача?

- Имаше болка, но сега ще отидем, ще направим снимка и ще се види. Ще се излекувам, има време до другия мач, така че ще се оправим.

Борислав Георгиев:

-Какво стана в ситуацията, при която бе изгонен?

- В тази ситуация техният чилиец се спречка с наш играч и се опитах да ги разделя. С обръщането обаче той ме удари с лакет. Дойде още един от техните, допряхме си главите, а съдията даде на мен червен картон, а на тях двамата жълти.

- Такова съдийско решение рядко се среща…

- Така е  преценил. На мен ми каза: извинявай, така го видях. Ама с извинение… Добре, че не загубихме мача. Всичко щеше да падне върху мен.

- Не играхте на ниво, особено преди почивката, когато домакините ви надиграха?

- Има умора. Натрупаха се доста мачове на високо ниво, а знаете, че не сме правили подготовка и това вече започва да оказва влияние, играе се 11-и мач. Започваме да губим свежест към края на мача. Не оправдавам с това слабата игра, но има и такива мачове и се надявам, че това ще ни е за урок занапред и ще се опитаме да го избягваме за следващите мачове.

- Все пак с 10 човека показахте характер и спечцелихте точката…

- Да, това е най-хубавото. Показахме характер срещу един от най-сериозните отбори от групата, който се опитва да играе футбол. И според мен тази точка във времето ще си покаже колко ценна е била.

Стойчо Младенов:

„Получи се здрав мач, и двата отбора искахме победата. Те като че ли я искаха повече от нас, не знам защо в началото така се бяхме отдръпнали назад. До почивката ни надиграха и головите положения бяха за тях. Но след почивката изравнихме играта и показахме характер, особено след изгонването на Бобъра.

Незаслужено изгонване. Какво видя съдията – не знам! Нито се консултира със страничния, който пък ни каза, че не е видял нищо. И тогава се появиха и нашите положения и можеше да измъкнем и трите точки. Но в крайна сметка от този мач трябва да сме доволни и на реми.“

Александър Младенов е на 29 години, вече със сериозен стаж, като кариерата му премина главно в чужбина – Германия, Русия, Украйна със съвсем кратки завръщания в България. Нападателят обаче смята засега да се завърне у нас, като „Етър“ се оказа най-подходящата за него дестинация.

- Сашо, ти за последно бе в „Севастопол“?

- Да, преди това изкарах три години в „Том“, след което се бях разбрал за договор с „Ростов“, но един ден преди официалното ми представяне получих контузия и трансферът пропадна. Прибрах се в „Славия“, където бяхме заедно с Бобъра, после в „Краснодар“. Прибрах се оттам септември м.г. и реших да отида в „Калиакра“ при Филип Филипов, който ме помоли да помогна на клуба. За жалост малко време работихме заедно, защото след няколко кръга той си тръгна. Вече не виждах причина да стоя там. Водех преговори със „Севастопол“ и аз бях в основата на това Червенков да отиде там, защото търсеха треньор. Накрая отборът изпадна, бюджетът бе намален и нямаха нужните средства да задържат чужденците и отново се прибрах в България.

- Ти не си играл срещу „Етър“, нали?

- Не, не сме се засичали, но впечатления имам още от малък. Като клуб „Етър“ е с традиции в България и мястото му не е в „Б“ група. Това всичко го знаем. Именно това бе и интересното за мен да дойда тук, държах лично да чуя от ръководството, че имат амбиции. Събира се отбор, който да е боеспособен, и има цели. А що се отнася до връщането ми в България, за това вече си имам лични причини. Имам малко дете и искам тази година да си остана в България, след толкова години в чужбина аз почти не съм играл у нас.

- Знаеш какво се очаква от теб в „Етър“ – голове?

- Аз си знам възможностите. Нападател, ляво крило или пък зад нападателя – има си треньор, който ще решава къде да ме ползва. Затова и идвам. Надявам се да се сработим тук с колектива по най-бързия начин и да помогна с каквото мога на „Етър“.

След Александър Томаш „Етър” привлече втори опитен играч в отбраната – бившия футболист на „Славия” Борислав Георгиев – Бобъра. Халфът даде интервю за официалния сайт на клуба www.etar1924.com.

- Добре дошъл във Велико Търново! Разкажи няколко думи за кариерата си…

- От ЦСКА заиграх в „Спартак” (Варна). Между 1995 и 1999 г. много пъти съм играл с варненския тим срещу „Етър”, включително и тук на стадион „Ивайло”. Оттам две години изкарах в „Заксен” (Германия), а през 2001 г. се завърнах в „Локомотив” (София). После ме трансферираха в Гърция, където бях 7 години, а преди година бях в „Славия”.

- В кои гръцки клубове игра?

- Шест години бях в „Калитея”, а последната година – в „Левадиакос”. Отидох там след Георги Василев, той беше през сезона преди мен.

- В последната година играл ли си?

- Нямам официални мачове.

- Кой ти е най-силният пост на терена?

- В последните години играя като опорен халф. Иначе съм играл и нямам проблеми да играя на всеки един пост – ляв, десен защитник, халф отляво или отдясно… Където има нужда. В даден мач са ме въртяли на два-три поста.

- С Георги Тодоров засичали ли сте се?

- Само като съперници, иначе не сме работили заедно и нямам лични впечатления. Но чувам само хубави работи за него, надявам се да се сработим и да вървят нещата, за доброто на колектива и на отбора.

- Какво те доведе в „Етър”?

- Тук ме доведе амбицията на клуба, желанието ми да продължа да играя футбол. Велико Търново е футболен град, който заслужава да има отбор във висшия ешелон. Когато съм играл срещу „Етър”, винаги е бил труден съперник. Надявам се тази година да изградим един хубав отбор, да върнем публиката на стадиона и да постигнем целта, за която сме се събрали.

- Как се чувстваш физически?

- Добре. Теренът ще покаже.

- Трябва ли ти адаптационен период, за да влезеш във форма?

- Това е нормално, аз не съм спирал да тренирам, но не съм направил предсезонна подготовка с отбор. За да вляза във върхова форма, сигурно ми трябват две-три седмици, но това не означава, че не мога да вляза още в събота в игра. Говорим за върхова форма, иначе съм готов още за предстоящия мач.

Чуйте звуковия файл

- Г-н Илханлъ, какво ви доведе във Велико Търново?

- Със Слави се познаваме от много време. Той ми направи това предложение. Аз съм бивш футболист. Аз и без друго имах интерес към такъв отбор. Имахме среща с него, дойдох тук, обикнах това място. Седнахме, поговорихме и се разбрахме. Велико Търново ми харесва, хората са топли. Искам да направя всичко възможно „Етър” да стане още по-голям и да се върне на мястото, където е бил. Да спечели това, което заслужава.

- Досега гледал ли сте „Етър”?

- Преди да дойда във Велико Търново, гледах записи на мачове на „Етър” на диск.

- В каква степен се ангажирате с „Етър”?

- В момента няма смисъл да го изнасяме публично. Дали имам 1 % или 100 %, по-важното е какво бих искал да направя, за да дойдат успехите. Ще поемам толкова, колкото трябва. Това не е никакъв проблем за мен. Това е отбор на Велико Търново и на всички фенове. Желанието ми е всички да подкрепят този отбор. Щом аз мога да дойда от Диарбекир и да подкрепям „Етър”, значи и местните могат.

- А какво бихте искал да направите?

- По принцип когато едно управление започва работа, следват обещания. А когато тези обещания не бъдат изпълнени, следват и критики. Затова и няма да давам обещания, а искам с нашата работа да направим нещо и то да ни радва.

- Имате ли други бизнес интереси в България освен участието в „Етър”?

- С течение на времето естествено, че ще имам и други инициативи, но засега не искам да разкривам нищо. Искам да разраствам освен отбора, и бизнеса си в България.

- Имате ли поглед върху отбора, привлечени бяха 16 нови футболисти? Ще бъде ли „Етър” боеспособен отбор?

- Нашата цел е „Етър” да бъде там, където му е мястото. Може да бъдат купени много опитни футболисти и треньор, но пак роля ще има шансът. Това е една игра, за 90 минути може в една секунда да не си концентриран, и пак да загубиш. Аз съм бивш футболист, знам структурата на клубовете в Турция, познавам хора, които са ги управлявали. Искам да приложа моя опит. Разбира се, че ще има трансфери и по-добри футболисти. Искам да сплотим един отбор и да вървим напред.

- Къде сте бил футболист?

- Аз съм играл като аматьор. Наблегнах повече на бизнеса, имам фирми и молове. Фирмите ми са текстилни фабрики в Китай и Южна Корея. Всеки един собственик би искал отборът му да е в „А” група и да играе хубав футбол. Затова не искам да обешавам, искам да работя.

- А защо имате интерес към български отбор?

- Търсех си отбор, можеше да бъде в Турция, можеше да е и в друга страна, но както казах и преди, познаваме се със Слави и получих предложение от него. Направих своя избор и се надявам това да е правилният избор.

- Защо не се стигна миналата година до поемането на „Берое”?

- Нашето приятелство със старозагорци продължава и ако „Берое” е пожънал някакви успехи, ние също имаме някаква заслуга за това, защото сме им помогнали с размяна на съвети. Там акциите са разпределени между много хора. Някои ни искаха, други не, а където сме нежелани – нямаме какво да правим там.

Искам да се обърна към нашата публика, аз ще поискам среща и с фенклуба. От цялата великотърновска публика искам подкрепа. Запознал съм се с града и с неговата история, знам че е бил столица. Знам, че отборът е бил шампион. В онези години „Етър” е имал неистова подкрепа, надявам се тя да бъде такава и занапред. Ако бъдем заедно, ще бъдем силни.

В събота срещу „Любимец“ старши треньорът Георги Тодоров ще направи дебют начело на „Етър“, който вече е и с доста обновен състав. От стария отбор останаха едва 9 човека, а новите попълнения са 12, като до събота ще се увеличат с още двама. За очакванията си, за подготовката и целите пред отбора Георги Тодоров говори пред медиите на специална пресконференция преди старта на новия сезон.

- Г-н Тодоров, каква е готовността на отбора за началото на първенството?

- Положителното е това, че вече избистрихме състава, хората на които ще разчитаме за есента. Но започнахме по-късно от другите отбори, правихме селекция от хора, останали извън другите отбори и една група играчи се въртяха между три-четири клуба. Затова в първите кръгове ще изпитваме трудности: първо, че подготовката още не е на това ниво, и второ, за мое учудване, футболистите не са се готвили през времето, когато са почивали. Това за мен не е нормално за един професионален футболист. Слава богу, няма контузии, като се изключи тази на Сечков в последния мач. Ако всичко е нормално, в събота ще излезем в оптимален състав.

- Какво е положението със Сечков?

- Със сигурност пропуска мача, защото има 7 шева на главата след много тежък удар. Дано за следващия мач да е готов.

- Привлякохте 12 попълнения, възможно ли е до събота да има още имена?

- Чакахме двама души, но трудно ще се осъществи. Ако дойде някой, той вече трябва да е класен играч. Очаквам до петък да бъдат картотекирани и Ивайло Димитров и Йордан Апостолов.

- Има ли футболист, за който съжалявате, че не успяхте да привлечете?

- Всеки треньор иска най-добрите футболисти да са при него. В ситуацията, в която бяхме, смятам, че от тези, които минаха оттук, останаха най-добрите. Имаше моменти, когато бяха по 40 човека, и много бързо трябваше да преценявам качествата им. Сигурно има хора, за които съм сгрешил – и в едната, и в другата посока, трудно е за един мач да прецениш някого. Но с тези, които вече са в отбора, ще се стремим да спечелим колкото може повече точки и да бъдем напред в класирането, а през зимата да направим нормална подготовка и селекция и да атакуваме това, което сме си поставили за цел. Трябва доста неща да се променят, но В. Търново заслужава да има отбор в „А“ група.

- Оценката ви за последния мач със „Синджелич“, видяхте ли вече някакво избистряне на нещата?

- Още на контролата в Плевен момчетата направиха доста добри неща, доволен съм, че в събота ги затвърдиха. Проблемът ни вече чисто физически, вторите полувремена се поумориха хората, които трябва да дадат тона – Лапантов и Апостолов, а и не само те. Тази умора ще ни съпътства в първите мачове, но през седмицата работихме по това да се движим в пакет, да се прегрупираме и търсим флангови атаки. Има проблясъци и това ме задоволява, но трябва с всеки мач да се подобряват. Желанието за игра и победа трябва да е на много по-високо ниво, защото е непонятно да преследваш голяма цел, а да играеш вяло и без настроение. Искам да виждам дух и желание за победа, ако не се търси, тя никога не идва.

- Отрази ли се в подготовката ситуацията с разчистването на нещата от стария сезон, докато се разбере кой остава, кой ще бъде освободен…

- Аз не искам да коментирам това, защото това са неща, останали отпреди. Наистина бе неприятно и се отрази. Това е типично за нас – живеем повече с миналото, отколкото да гледаме напред. Да, факт е, че задачата не е била изпълнена и причините са много и комплексни, но животът продължава и идва ново първенство. Надявам се този въпрос да е приключил, защото онзи ден на мача със „Синджелич“ имаше една много неприятна нотка – атакуван беше играч, който игра най-добре и на мача в Плевен, и е един ключов футболист за отбора. Феновете са за това – да подкрепят отбора. Аз знам, че това беше един уникален шанс пред „Етър“ да влезе в елита, но не се случи. Така че се надявам въпросът да е приключил и това да не дава отражение, а да гледаме напред.

- Поехте голяма отговорност, като върнахте Мариян Генов в отбора…

- Има ли треньор, който да не поема отговорност?! Ако има такъв, трябва да се занимава с нещо друго. Естествено, че поемам отговорност. Аз смятам, че Генов е добър футболист и може много да помогне на отбора. Разбира се, ако играе добре – ще е титуляр, ако не – няма да играе, това е ясно. Но 9 години той е лидер на „Етър“ и е един от малкото футболисти, които са познати на хората извън В. Търново. След като няма съмнения за него, защо да не го ползвам? Трябва ми такъв човек в средата на терена. Той може да помогне и дано да го направи, отговорността е както моя, така и негова, защото Мариян трябва да защити както себе си, така и мен. Но от първата тренировка той тренира най-добре от отбора, в мачовете се старае да играе най-добре, дано да продължава така. Надявам се публиката да не го обижда, за да може той да ги радва. Целта на всички е „Етър“ да върви добре и ще играят най-подготвените. За това нещо нямам никакви сантименти. Аз съм от хората, които ненавиждат някои неща в българския футбол, но те не могат да се докажат и никой не се наема да ги докаже.

- Кой ще бъде капитан през новия сезон?

- Нормално е да бъде Мариян Генов – най-опитният човек. Ще определя още двама души, вероятно Гайдаров, които са били и миналата година тук. Капитанът трябва да е и лидер, водач, и връзката с треньора, обединител, да мотивира към по-добри изяви. В живота има толкова трудни неща, но те трябва да се преодоляват заедно – отборът, феновете, ръководството, трябва да гледат в една посока.

- Имате ли вече яснота за групата за мача с „Любимец“?

- Разбира се, че имам. Не само за групата, но и за 11-те титуляри.

- Ще има ли лагер преди мача?

- Да, ще отидем на лагер, защото нямаше достатъчно време и не направихме предсезонен лагер, затова ще има такива преди мачовете.

- Освен Сечков има ли други контузени?

- Да, Иван Зайков е с тежка контузия, но това е плод на нередовната подготовка. Има разкъсване на мускулни влакна. В днешно време играчите са немарливи към себе си.

- Г-н Тодоров, това беше проблем и досега. Ще успеете ли да промените отношението на футболистите към тренировките, към отговорността и желанието им по време на мачове?

- Аз съм от хората, които ненавиждат „мъртви души“. Една работа трябва да се върши почтено, като човек се раздава. Да ми се разхождат някакви по игрището и да не ги интересува как ще завърши мачът, такива няма да ги търпя въобще!

- Ще има ли глоби т.г. за такова отношение и загубени мачове?

- Разбира се, че ще има глоби. Както ще има премии, така и глоби. Защото като сме тръгнали да преследваме нещо, не може в загубени решаващи мачове да няма санкции. Това никъде го няма. В живота никъде няма само премии. Нещата ще се променят.

- Познавате ли съперника „Любимец“?

- Познавам го, гледал съм го в последната година. Имат доста промени, и там ги е поналегнала кризата. Имахме пратеници на последната им контрола, имаме видеозапис и го гледахме. „Любимец“ е от опитните отбори в групата, опитват се да играят добър футбол. Познавам отлично треньора им, добре стоят тактически на терена. Но ние сме домакини и трябва да си извоюваме трите точки, макар че винаги първият домакински мач е труден.

- Конкретните ви очаквания за мача в събота?

- За всеки мач очакванията ми са победа. Няма мач, който да отписвам. Ще търсим максимум във всеки мач, независимо с кой отбор играем. Дори и при гостуванията срещу най-добрите е абсурд да тръгваме за равен, това е равнозначно на гибел. „Етър“ ще излиза за победа във всеки един двубой.

Пълен запис на пресконференцията можете да чуете тук – част 1  и тук – част 2

Драган Джорджевич е един от водещите футболни деятели на съседна Сърбия. Зам.-председател е на Сръбския футболен съюз и е член на комисията по феърплей в УЕФА. Същевремнно е и президент на футболен клуб „Синджелич” (Ниш). Драган Джорджевич бе водач на делегацията от западната ни съседка, която посети Велико Търново по повод на приятелските срещи между ветераните на „Етър“ и на Сърбия, както и на двата клубни тима. Както стана ясно по време на визитата, това се оказва началото на едно дълготрайно партньорство.

- Г-н Джорджевич, България очевидно не е непозната дестинация за вас?

- Разбира се, много пъти съм бил тук. Ротарианец съм от 2005 г., България навремето беше наш дистрикт, имам много приятели в София и Монтана. Във Велико Търново обаче съм за първи път и дойдох специално да видя красотата му, старинните му квартали и църкви, природата. Тук е прекрасно и сега си обяснявам защо най-големият ни светец св. Сава е намерил тук своя покой.

- Наричат Велико Търново културната столица на България…

- Аз знам, че сте били столица и средище на българската държавност. Българите и сърбите доста са патили заедно през вековете, били са под турско владичество, освободили сме се през 19 век. Тук пазите своята история, имате старинни квартали като в Пловдив и е много красиво. Във Велико Търново сме по покана на „Етър”, това са побратимени градове. Благодарим за гостоприемството на шефовете на вашия клуб и ще отговорим по подобаващ начин. Българският футболен съюз и нашият сръбски съюз са много близки, а г-н Борислав Михайлов ни е голям приятел. Ние го подкрепихме при влизането му в структурите на УЕФА и имаме сериозен принос да стане член на Изпълкома на УЕФА.

- Значи да очакваме визита на „Етър” в Ниш?

- Това вече е договорено. Преди началото на пролетния полусезон „Етър” ще ни гостува да ни върне визитата. Аз съм и президент на „Синжделич”, но отговарям за целия регион, ще си партнираме по всякакъв начин. Работя в Белград, изграждаме спортен център, който ще бъде един от най-добрите в Европа. На 14 май ни гостуваха Сеп Блатер и Платини. Надявам се един ден нашият клуб да заиграе и в Суперлигата, както е с „Раднички” (Ниш).

- Какво е нивото на сръбския футбол в момента?

- Сигурно е по-високо от българското. Това поне показват резултатите. Има много добри бази поне в десет центъра, не само в „Партизан” и „Звезда”. Само в Ниш в момента строим стадион за 20 000 души, като стойността му е 10 млн. евро и се надявам, че до лятото на следващата година ще бъде завършен.

- Има ли шансове националният отбор да се класира за европейското в Полша и Украйна?

- В сряда отиваме в Москва за приятелска среща с Русия, която е генерална проверка за есенните квалификации. През септември гостуваме на Северна Ирландия и ако там победим, ще имаме реални шансове да се класираме за баражите.

- Групата ви за световното първенство, която събра Сърбия, Хърватска и Македония, се получи съвсем балканска…

- Най-тежко е да играещ двубои срещу страни, които някога са били в единна Югославия. Тук са и Белгия, и Шотландия, и Уелс. Така че ще има изненади, групата е равностойна и всяка среща ще бъде финал.

- Оценката ви за двата приятелски мача на стадион „Ивайло“?

- Видя се, че „Етър” е по-готов за първенството от нас. Ние пробвахме някои варианти, имаше суетене, но все пак играхме доста равностойно. Липсваха ни два основни играчи и това оказа влияние върху играта ни. Нашето първенство също почва следващата събота срещу „Слога”, много важен мач. Ще си поговорим сериозно след този мач, надявам се да нямаме проблеми. А първата среща между ветераните просто беше една приятелска среща за удоволствие. Такава и трябва да остане, в нея не е важен победителят. Имаше красота, която обединява хората. Благодарим на „Етър” и на неговия президент Радослав Владев за гостоприемството, надявам се да им отвърнем със същото в Сърбия.

Драголюб Гайевич: „Историята ни обединява“

Директорът на националния отбор на Сърбия (ветерани) Драголюб Гайевич е една от колоритните фигури на сръбския футбол. Бивш футболист е на „Пролетер“ и „Йединство“ (Белград), влезе в игра и на приятелския мач срещу ветераните на „Етър“ и обра овациите с атрактивната си игра и интересни ходове. Гайевич е и директор маркетинг на Сръбската телевизия и радио, с него бе и специален екип, който прави филм за Велико Търново.

- Г-н Гайевич, за първи път ли сте в нашия град?

- Да, за първи път съм тук, но не и в България. Вашата страна за мен винаги е била приятелска и братска, имам много приятели тук – и сред спортистите, и сред политиците, и сред привържениците. Драго ми е да съм във В. Търново, дори бих го определил усещането си като превъзходно. Тук е погребан един велик сръбски просветител като св. Сава. Той е бил в Йерусалим, във вашия град е доживял своите последни дни и тук е неговият гроб. Това е един от нашите най-големи светци, който почитат и сърби, и българи.

- По чия покана сте тук?

- По покана на един от собствениците на „Етър” г-н Владев. Доведохме националите на Сърбия за ветерани и нашия клуб „Синджелич” от Ниш. Скоро ще бъдете наши гости в Ниш, тъй като партньорството ни ще продължи. Мачовете бяха възможност за треньорите на двата тима да сверят своите часовници и да видят доколко са готови „Етър” и „Синджелич” за първенството.

- Има ли известни имена в отбора на ветераните?

- Да, има футболисти, играли в Шампионската лига, бивши играчи на „Цървена звезда” и „Партизан”. Тук е една легенда като Марко Валок – легенда на сръбския футбол, някогашен играч на „Партизан”. Води ни Драган Джорджевич – зам.-председател на Сръбския футболен съюз, тук е Жарко Милоевич – пожизнен председател на сръбските ветерани още от времето на Югославия. Това е един екип, който дойде да положи началото да едно сътрудничество.

- Значи контактите ще продължат?

- Да, ще подпишем договор за партньорство. Всяка година „Етър” ще ни гостува за подготовка в Ниш, а „Синджелич” ще идва във Велико Търново.

- Работите и за Сръбската телевизия и радио?

- Директор съм на маркетинговата служба, занимавам се с много неща, отговарям за снимането на филми и репортажи. Ето, и сега снимаме цялата ни визита тук и ще подготвим филм и репортаж от гостуването ни във Велико Търново.

- Впечатленията ви от визитата и от двете футболни срещи?

- От гледна точка да организацията по двата мача съм много доволен. Поставихме основите на едно приятелство, както между ветераните на „Етър” и сръбската репрезентация, така и между отборите на двата клуба. Вече говорихме с вашите шефове това да стане традиция и ви очакваме да ни върнете визитата в Сърбия. Мачовете ни доставиха наслада, ветераните си играха на ниво ветерани. А що се отнася до сегашните отбори, мисля, че „Етър” ни превъзхождаше физически и ни надигра в това отношение. Първенството ни започва на 13 август, а това означава, че пред „Синджелич” има още проблеми. Що се отнася до „Етър”, той показа физическо и техническо превъзходство и смятам, че треньорът ви може да бъде доволен.

Драголюб Гайевич – директор на националния отбор на Сърбия (ветерани), директор маркетинг на Сръбската телевизия и радио:

„От гледна точка да организацията по двата мача съм много доволен. поставихме основите на едно приятелство, както между ветераните на „Етър” и сръбската репрезентация, така и между отборите на двата клуба. Вече говорихме с вашите шефове това да стане традиция и ви очакваме да ни върнете визитата в Сърбия.

Мачовете ни доставиха наслада, ветераните си играха на ниво ветерани. А що се отнася до сегашните отбори, мисля, че „Етър” ни превъзхождаше физически и ни надигра в това отношение. Първенството ни започва на 13 август, а това означава, че пред „Синджелич” има още проблеми. Що се отнася до „Етър”, той показа физическо и техническо превъзходство и смятам, че треньорът ви може да бъде доволен.”

Драган Джорджевич – вицепрезидент на Футболния съюз на Сърбия, член на комисията по феърплей в УЕФА и президент на ФК „Синджелич”:

„Видя се, че „Етър” е по-готов за първенството от нас. Ние пробвахме някои варианти, имаше суетене, но все пак играхме доста равностойно. Липсваха ни два основни играчи и това оказа влияние върху играта ни. Нашето първенство също почва следващата събота срещу „Слога”, много важен мач. Ще си поговорим сериозно след този мач, надявам се да нямаме проблеми.

А първата среща между ветераните просто беше една приятелска среща за удоволствие. Такава и трябва да остане, в нея не е важен победителят. Имаше красота, която обединява хората. Благодарим на „Етър” и на неговия президент Радослав Владев за гостоприемството, надявам се да им отвърнем със същото гостоприемство.“

Калоян Чакъров от вчера е назначен на поста директор на Детско-юношеската школа на „Етър”. Както вече писахме, в този факт има немалко символика – Чакъров е единственият футболист, ставал шампион на България и като юноша, и с мъжкия тим на „виолетовите”. Задачата му е ясна – да промени начина на работа в ДЮШ, да въведе нова методика, начини на селекция и развитие в постигане на крайната цел – школата да произвежда един ден футболисти за мъжкия отбор. Бившият вратар е зареден с идеи и амбиция да осъществи този сериозен проект.

- Калояне, какво те накара да оглавиш ДЮШ на клуба?

- Предложиха ми собствениците на клуба, вече подписах договор и встъпих в длъжност. Предполагам, че са оценили моите качества като опит, натрупан в чужбина, като желание за работа и ентусиазъм. В момента завършвам „А” лиценз, вече се знае, че съм качествен като футболен кадър.

- Като треньор на вратарите в последната година вече имаш поглед върху „Етър”?

- Да, имам поглед върху ситуацията, макар и още незадълбочен. Знам, че има много дефекти в работата досега, много неща, които трябва да се оправят. В Италия вече бях директор на ДЮШ с 400 деца, където много по-лесно се работи, защото базата е наред, всичко е организирано и като стартираш, нещата вървят от самосебе си. Можеш да обърнеш внимание на детайлите, да следиш развитието. В „Тортоли” работих 5 години – започнах като футболист, после станах играещ треньор на вратарите, после треньор в ДЮШ, после директор на школата и накрая – старши треньор. Минах през всички нива и вече имам поглед и възможности за конкретни решения да оптимизираме процеса.

- Какво беше първото, което направи вчера?

- Събрах треньорите, за да започнем да уточняваме нещата. Толкова много неща трябва да се променят, но въпросът е, че екипът, който в момента сформирам, имаме огромно желание.

- Какъв ще бъде екипът ти?

- Желанието ми е да дам възможност да работят на всички, които досега работиха. Но ще има и промени, които ще уточним до вторник. Ще има нови хора. Марин Стефанов вече работи като треньор в мъжкия отбор, така че на неговото място ще бъде привлечен друг специалист с лиценз. В момента чакам да разберем в какви групи с кои отбори ще участваме, знаете, че изпаднахме от елитната група до 19 г., което е голяма загуба за нашия футбол.

- Какви са всъщност основните ти идеи за развитие на школата?

- Да поставим основите на една школа, която ще има собствен облик, стил на работа, която ще бъде различима от останалите, следвайки инструкциите на ФИФА и УЕФА за развитие на младите футболисти. Искам първо да въведем уважение и респект. Започваме с уважението към съотборници, към клуб, към родители, към треньор, към противник, към съдии. Възпитание, за да можем във времето да изградим качествени кадри. Няма ли ценностна система, нищо няма да се получи. Искам да възвърна някогашния имидж на треньора в школата, както беше при Петър Шатров, Васил Матев, Николай Генчев, Трендафил Коцев… Всички те произведоха качествени футболисти, станали основата на националния отбор. Треньорът трябва да обсебва, да има авторитет, да бъде подготвен и морално изчистен, да бъде пример пред децата. Другият основен проблем е подобряването на материалната база. Това е задължително.

- Как виждаш решаването на този наболял проблем?

- Виждам го трудно и във времето, защото не можем изведнъж да построим три стадиона. Но имам гаранцията на акционерите и собствениците, че ще инвестират и то в дългосрочен план. Важно е всички приятели, родители, публика да имат търпение, но желанието ни е да поставим основите и да стигнем до основното – в мъжкия отбор да играят футболисти, израснали в собствената школа. Целта е да откриваме футболисти, да ги развиваме и да ги даваме на големия футбол. Ще работим заедно със Зоналния съвет на БФС, където имат поглед върху всички първенства.

- Друга от основните насоки в работата?

- Селекция на футболисти. Футболът се развива много динамично и е задължително да селектираме внимателно по постове и възрасти. Да познаваме родителите, да знаем как генетично ще се развива това дете. Трябва да се работи по план, а не ден за ден. Нямам намерение да критикувам никого преди мен, но факт е, че базата е в окаяно състояние. Факт е, че децата бягат в други клубове, защото им предлагат по-добри условия. Много малко, но повече от нас. Трябва да започнем да си обличаме децата, да им даваме нещо, да им покажем, че клубът инвестира, има внимание към тях и ги следи. За да може обществеността да се заинтересува към тях, защото не е само мъжкият отбор. Проектът е обезпечен от клуба, но той е насочен към всички деца на града, защото „Етър” не е собственика, а на града и нашата цел е да работим с нашите деца, да им помогнем да се развият. Ако не станат национали или професионалисти, поне да израстват в среда на спорт, да станат добри и възпитани хора, да са подготвени и за живота. Ние ще бъдем не само треньори, но и възпитатели. Затова е амбициозен този проект, защото обхваща родители, училища, общественост, политици, община, клуб – всички структури. Затова ще имам нужда от помощ, от разбиране от всички институции, за да може всеки ако даде малко – да наваксаме с бързи темпове изпуснатото и да станем конкурентни на Севлиево, Ловеч, Благоевград, Варна…

- Откъде ще започнеш, какви ще са първите стъпки?

- От определянето на треньорите и отборите. Все пак не започваме от нулата, благодарение на досегашната работа на Стоян Петров като ръководител. Имаме деца, имаме отбори. С малко промени в методиката, материали от белгийската, холандската, италианската и испаснската школа, които са добре развити. Малко да променим методиката и тренировъчния процес, но много да променим отношението – забавление, положително настроение, работа и удоволствие от играта и качествено да израстват нашите футболисти.

- С колко треньори ще работите?

- Надявам се да имам на разположение най-малко осем, защото в подготвителните групи имаме вече 100 деца. Общото в ДЮШ на „Етър” в момента са ангажирани около 180 деца от подготвителни групи до старша възраст. Цифрата не е малка, изисква се много внимание, контрол и организация. Но аз искам още по-голяма масовост в подготвителните групи – да ги следим и да откриваме талантите още навреме и да вдигаме качеството им с възрастта. Най-малките да бъдат много, а оттам нататък да ги селектираме. Вече ни напуснаха треньорите Ивайло Димитров и Румен Русев. Искам да споделя, че Румен Данков ще бъде треньор на вратарите в цялата ДЮШ. Много важно е да има треньор на вратарите още при децата. Този пост е много важен и работата с вратарите стана много комплексна. В лицето на Данков ще имам важен помощник, защото е голям професионалист и има голямо желание. Имам контакти с хора, които искат да работят и ще преценя кого ще вземем. Не ми трябват хора, които работят само за заплата. В момента правя графика за тренировъчния процес, защото разполагаме само с един терен в старото военно училище.

- А колко ще са отборите в школата?

- Те ще ни бъдат дадени от Зоналния съвет още утре, в кое първенство по колко отбора ще участват, за да мога веднага да организирам треньорите. Желанието ми е тези, които досега водеха, да си запазят същите възрастови групи. Ще ги оповестим в официалния сайт на клуба, ще дадем на всеки треньор възможността в медиите да сподели плановете си. Друго – започвам да картотекирам всяко едно дете. Всяко дете, което тренира в „Етър”, ще има подробна картотека: снимка, дата на раждане, килограми , ръст, пост, с кой крак е по-силен, как се интегрира, способности за възприемане, за вземане на бързо решение… Това са неща, които ги изисква модерният футбол, за да можем да следим развитието на всеки състезател. Всяко едно дете ще бъде наблюдавано „под лупа”, защото ще бъде важно за нас. Треньорите и нашите деца са най-голямата инвестиция на клуба. Акционерите го знаят и ми гарантираха, че ще помагат, ще инвестират и ще следят изкъсо нашата дейност, защото са заинтересовани инвестициите да се връщат.

- Т.е. имаш пълната подкрепа на ръководството за този амбициозен проект?

- Да, имам тяхната пълна подкрепа и разбиране. Показват ми, че имат модерни футболни разбирания и са двигател на този процес.

- Този един терен ще бъде ли на този етап достатъчен?

- Не може да бъде достатъчен, това е ясно на всички. Ще търсим начини да ползваме терените в Дебелец и Самоводене, без да пречим на мъжкия отбор. За да олекотим натоварването на терена на старото военно училище. В момента е зелен, тревист, вчера го валирахме, но ако се експлоатира, без да се пази, ще падне качеството му, което ще повлияе на качеството на работата. Пълен съм с енергия, много съм амбициран и надъхан, ще предам този дух на треньорите, а те в ежедневната работа с децата трябва да им създават положително настроение. Да създаваме на децата радост.

- Калояне, твоето назначение е много символично – ти си единственият футболист на „Етър”, ставал шампион и с юношите, и с мъжете…

- Аз извървях целия път. Петко Миланов ми беше първият треньор 1-4 клас, а днес ще работя с него. После ме пое Васил Матев, минах през всички гарнитури от юношите до мъжете, стигнах до юношеския национален отбор. Направих кариера като професионалист, играх в чужбина и сега се връщам и започвам да работя. Направих пълен кръговрат и целият опит, който съм натрупал благодарение на този клуб, сега се връщам към корените си и да го споделя. Чувствам се горд, че съм излязъл от „Етър” и че мога да бъда полезен с цялото ми желание и способности, без да щадя време и нерви ще работя за да превърна в реалност целия този амбициозен проект.

От няколко дни Ендер Дурмушев е непрекъснато на стадион „Ивайло“ и стриктно следи нещата, като активно работи по организационната част и поддържа постоянна връзка с новите акционери. Имената им, както и техните цели, ще бъдат огласени от самите тях в скоро време на специална пресконференция, каза той, но все пак се съгласи да отговори на няколко въпроса пред медиите.

- Кажете първо няколко думи за себе си? Откъде сте?

- На 39 години съм, от Кърджалийско, през 1991 г., когато „Етър“ станаха шампиони, съм завършил електротехникума в Г. Оряховица, но от 20 г. живея в Турция.

- С футбол занимавал ли сте се?

- Да, бях футболен съдия – страничен рефер в Суперлигата на Турция. 11 години съм бил съдия, от които 7 г. в професионалните лиги.

- Кажете поне с какво се занимава бизнес групата, която придоби акции в „Етър“?

- От Истанбул са, имат мол център, фабрики в Китай и Турция. Единият е бивш президент е на известен клуб в Турция, но не искам да споменавам името му. Когато дойде във В. Търново, ще направим пресконференция и ще обяви кой е, целите, амбициите. Не съм упълномощен да споменавам засега каква част от акциите притежава.

- Какви са впечатленията ви от „Етър“, от стадиона, публиката?

- Щом сме тука, значи впечатленията ни са добри. Най-важни за нас са хората, надявам се заедно да направим много хубави неща за Велико Търново. Имате перфектна публика, но се надявам да я удвоим и утроим.

- Вашата длъжност каква ще бъде?

- Просто представител на акционерите. Стефан Атанасов си продължава дейността като прокурист, той си остава основният човек в клуба.

- Можете ли да споделите нещо като намерения на акционерите?

- Ако няма ДЮШ, няма и футбол, затова ще залагаме на нея. Ще се опитаме да направим най-хубавото от опита, който имаме. Но първо да направим и мъжкия отбор, малко позакъсняхме, но ще успеем да сме готови за началото на сезона.

- Треньорът Георги Тодоров вече заяви, че очаква „Етър“ да е сред четирите отбора, които ще се борят за влизане в „А“ група?

- Велико Търново е областен град и това, което е казал, е нормално за такъв футболен град. Ако нямаме такава цел, нямаше да вземем и този треньор…

- Изборът на Георги Тодоров ваш ли беше?

- Не, изборът му беше общ на целия клуб, на всички акционери.

- По трансферите вие самият ще работите ли?

- Разбира се, и то активно. В близките 4-5 дена ще има нови имена, и то на известни футболисти. Повече подробности по акциите, целите, ще обявят на пресконференция новите собственици. Но за нас не е важно кой колко процента има, а отборът да държи ниво.

Нигериецът Екундайо Джайеоба е сред най-опитните футболисти на „Етър”. Според официалната му визитка той е роден на 4 април 1980 г. При „виолетовите” бе привлечен преди началото на сезона от бургаския „Черноморец”, като от самото начало стана любимец на агитката, но дълго време въпреки старанието си не успяваше да вкара гол. В крайна сметка Дайо изигра 22 мача през сезона, в които вкара и две попадения.

Това определено е най-рутинираният играч на етърци, тъй като е трикратен шампион на България – първо с „Локомотив” (Пд), а после два пъти с „Левски”. Роден е в столицата на Нигерия Лагос, у нас пристига на 20-годишна възраст и започва във „Велбъжд” (Кюстендил), а после кариерата му преминава през „Локомотив” (Пд), „Левски”, „Вихрен”, „Черноморец” и „Етър”. Непосредствено след злополучния бараж със „Светкавица” Дайо сподели, че е трябвало да започне като титуляр, защото е трябвало „да играят които могат и искат”. Той не отказва да сподели подробно впечатленията си за изминалия сезон, като даде просторно интервю за Канал 3, което ви предлагаме в пълен вид.

- Дайо, каква оценка би направил като най-опитен футболист в отбора за представянето на „Етър”?

- Завършихме начин, който мога да определя като срамен, но това е футболът, трябва да гледаме напред.

- Защо се получи така? Вие бяхте един от лидерите в първенството.

- Бих отговорил така – липсваше ни късмет в играта. Да, при жребия за третия дял, при насрочването на баража късметът беше на наша страна, но в играта ни липсваше. Разбира се, липсваха ни и много други работи и това ни попречи да постигнем желаните резултати. Вината е в абсолютно всички, имаше проблем и с финансите. Вторият проблем дойде от там, че през зимната подготовка бяха взети седем играчи, но не се получи разбирателство между новите и старите футболисти.

- Грешка ли бе, че Велин Кефалов се опита да налага тези играчи?

- Всеки греши в работата си, тези момчета показаха първоначално че са добри играчи и могат да свършат работа, но с течение на времето не се получи това, което треньорът очакваше. Но той не е виновен за това.

- Комуникацията каква беше, имаше ли разговори между треньора и футболистите?

- Според мен комуникацията между треньор и играчи си беше на ниво. Да, той каза в интервю, че не може да влезе в главите на играчите, това е вярно. Той имаше голямо желание да работи, новите футболисти да се включат добре. Но ние през есента бяхме показали много добри игри и резултати и налагането на новите беше грешка. Иначе Кефалов прави много хубави разбори, но новите просто не бяха готови за игра и го подведоха. Той им вярваше и това се оказа голямата грешка.

- Какво се случи със седемте нови попълнения, в отбора ли са още?

- Не искам да ги обиждам, но те нямат сърце. Когато е трудно, тогава виждаш кои са мъже. Не беше правилно, че отказаха да играят заради парите.

- Как стоят нещата във финансово отношение?

- Не мога да споделям вътрешна информация, но истината е че заплатите си ги получавахме. Имахме да вземаме над шест премии, но се забавиха. Ако обаче сме мъже, трябва да играем. Казах на момчетата още първия път, когато тръгнаха да протестират: забравете да говорите за пари. Нека си свършим работата и да бъдем концентрирани в мачовете. Точно това обаче не се получи. Първо трябва да си свършиш работата. Всеки знае, че в България в момента има криза и така е в повечето клубове. Аз разбирам нашето ръководство, на мен това не ми пречи на мотивацията. Ако бяхме изпълнили поставената цел, щеше да има пари.

- Ти си религиозен, Бог ли ти дава тази вяра и мотивация?

- Когато получих преди години тежка контузия в „Левски”, много хора казваха: този няма да играе повече. Но аз не мислех така, защото съм позитивен и знам, че Господ винаги е с мен. Наистина съм вярващ, затова още съм на крака и продължавам да играя. Все още имам мотивация да продължа да работя в „Етър” както трябва.

- На колко години стана?

- Сега съм на 31, мисля че мога да играя още четири години. Когато подписвах с „Етър”, обещах да изкарам пет сезона в клуба. Дано сме живи и здрави. На 36 години ще спра с футбола.

- А след това?

- След края на кариерата ми няма да кажа какво ще правя. Това е тайна. Не искам да споделям. Решил съм вече, но до тогава има още време. Искам да постигна още някои хубави неща като футболист. Не е най-важното да станеш шампион. Ако бях влязъл с „Етър” в А група, това също щеше да е един от върховете в кариерата ми. Но продължавам да гледам напред и не съм се отказал от нови успехи във футбола. За следващите четири сезона дано Господ е с мен и да съм доволен.

- Ще останеш ли в „Етър”?

- Засега да. Но не съм се отказал и от нови оферти. Не ми се играе в Б група. Изкарах два сезона – по един във „Вихрен” и „Етър”. Много трудно е да се играе в Б група, в А група е много по-лесно. Сега има разни отбори, срещу които просто не може да се играе футбол. Вижте колко приятно беше, когато срещнахме „Славия”, „Видима”. Повечето играчи в „Етър” са на ниво А група и ни е трудно срещу по-посредствените и затворени отбори.

- Наистина е трудно да се играе срещу отбори като „Септември” (Симитли), но не можахте да надвиете и „Ботев” (Враца) въпреки страхотната ви публика.

- Срещу „Ботев” (Враца) мачовете бяха решаващи за първото място, а нашите момчета от „Етър” нямат характер за важните мачове. Тогава не могат да се представят добре. Когато играем мач за мач, са много добри, но когато има конкретна цел не могат да се справят. Не знам защо е така.

- Пропиляхте последните си два мача от първенството с лека ръка. Като че ли ви липсваше мотивацията… Как е възможно точно в тези мачове да не вложите сила и желание да се преборите?

- Аз много мислих върху това и ще ви кажа. Те нямат характер, а характерът е най-важното във футбола. Характер за важните мачове. В такива важни мачове не бива да се мисли за пари и момчетата се оказаха без характер.

- Но получите и бараж, бяхте много по-подготвени от „Светкавица”, чиито играчи бяха събирани от плажовете…

- Да, имахме четири дена почивка, а после тренирахме повече от десет дена преди мача. Поведохме с 1:0, но не знам после защо стана така. Не мога да кажа, че Кефалов е сгрешил, но все пак пусна млади играчи срещу опитните футболисти на „Светкавица”. Те бяха страхотно мотивирани за разлика от нас. След мача казах в интервю, че не ни достигна концентрация. Ако бяхме 100 % концентрирани при това 1:0 – мачът щеше да бъде наш.

Това беше целият финал на кампанията. Трябваше да започне този, който може да измисли и да направи нещо, а не младите играчи, които нямат подкрепата на опитните. Отпред започнахме с Тишо Кънев, Баев и Харлов, но трябва опитни играчи, които да им помагат в организацията на атаките. Тогава нямаше да загубим мача. Но не мога да обвинявам треньора, защото вярваше на футболистите, които пусна. Но не стана така, както той го мислеше. Не можехме да задържаме топката срещу опитния съперник. Те ни смачкаха с игра.

- Според Кефалов ти не можеш да издържиш 90 минути…

- Той така мисли. Аз му показвам и му доказвам не терена, че мога. Не мога насила да го накарам да ме пусне. В Гоце Делчев бяхме само 13 играчи само с двама юноши. Отидохме и спечелихме 2:0. И от там още четири мача поред спечелихме, от пето място стигнахме до второ. И накрая пак си показахме „характера”. След мача с Етрополе ги питах: момчета, защо така се получава във важните мачове. Всеки мълчи. Същото стана и на баража.

- Как ви изпратиха феновете след този бараж?

- Отидохме след мача да им ръкопляскаме и след две-три минута започнаха да ни псуват. Много ми беше болно, но ако бях на тяхно място, вероятно и аз щях да псувам. Беше голям срам. Те са боляри, винаги са с „Етър” за лошо и за добро. Нормално. Всички много очакваха да спечелим този мач, вярваха ни.

- Имаш ли оферти от други отбори?

- Сега няма да отговарям на този въпрос. Каквото реши Господ, това ще бъде.

- „Левски” ли беше най-големият отбор, за който си играл?

- Ако мислите, че съм останал с най-добри чувства от „Левски”, не е така. В „Локо” (Пловдив) се чувствах отлично, станахме шампиони. След „Локо” (Пловдив) е „Левски”, но като говорим за фенове тези на „Локо” (Пловдив) са страшни.

- Вярно ли е, че играчите на „Етър” нарочно не искаха да влязат в А група?

- Не, не е така. Аз съм вътре в клуба и знам как стоят нещата. Шефовете много искаха да влезем в А група, но истината е че част от отбора просто не е готов за А група. Това мога да кажа по темата.

- Последен въпрос – в личен план. Доколкото знаем не си женен, имаш ли си приятелка.

- Това е хубав въпрос, но точно за жени няма да отговарям. Не съм женен, само това мога да кажа.

По време на бенефиса разговаряхме с треньора Георги Василев, под чието ръководство „виолетовите“ станаха шампиони на България.

- Г-н Василев, 20 години по-късно какви спомени нахлуват в главата ви?

- Само приятни спомени, на истинско удовлетворение. Времето оцени по достойнство това, което стана с великотърновския футбол. Само с история обаче не се живее, би било нормално футболните хора във Велико Търново да се възползват от тези традиции, които „Етър“ е създал, защото където и да съм ходил из страната, „Етър“ се споменава винаги с уважение.

- Вие имате титли с три отбора – „Етър“, ЦСКА и „Левски“, коя от тях е най-сладка?

- Разбира се, че тази с „Етър“, защото бе и най-трудно извоювана, в борба с грандовете, които не скриваха своите амбиции. Това беше въпрос и на създаване на самочувствие и вяра у футболистите, защото не е проблем да печелиш титли с футболисти, които са го правили, но за нас това беше нещо ново. И всяка крачка беше битка със себе си, с противника, добиване на смелост…

- Може ли да се каже, че тогава В. Търново се обедини около идеята за шампионска титла и това се оказа решаващо?

- Тогава беше сложно време, но футболът беше стимул за прогрес и наистина всички хора се бяха обединили около тази мисъл, че „Етър“ ще направи нещо голямо. И спортно-техническият щаб беше много ентусиазиран и работоспособен, административното ръководство също. Всички бяха обгърнати от мисълта, че е дошъл мигът на „Етър“. Всяка крачка се оценяваше по достойнство, а грешките, които също не бяха малко, се приемаха с разбиране от хората. Нямаше външен натиск и напрежение, който можеше да създаде проблеми и да спре машината. Това беше до титлата, после дойдоха и проблемите, но това е друга тема.

- Тимът в момента е с реален шанс за завръщане в елита, подкрепяте ли тази идея?

- Тук има два момента. Първият е дали „Етър“, който представлява сега футбола в града и Велико Търново с тези традиции, публика и любов към този спорт, има място в „А“ група, а вторият – какво е състоянието сега на отбора. За първото гарантирам стопроцентово, назрял е психологическият момент „Етър“ да се върне в „А“ група. В нея играят отбори с много по-малки традиции. А що се отнася до състоянието му, аз повече познавам отборите от Източната група и не знам какво е състоянието му в момента. Но смятам, че „Етър“ би трябвало да се върне там.

Бончо Генчев:

„Не се забравя удоволствието да вкарваш голове за „Етър“. Аз напуснах тима в период, когато еуфорията беше на върха си, напуснах пред пълни трибуни. Днес също имаше хора, което е много хубаво. Най-важното е, че имах късмет да отбележа, по-хубаво от това няма. Опитах и задна ножица, ама не можах да вкарам, преди 20 г. беше по-различно. Но не можах да се контузя, това е по-важно (смее се). Това са спомени, които никога няма да се забравят. Радвам се, че бях част от една виолетова лавина, по-хубаво от това човек не може да се чувства. Дано занапред да бъдем по-организирани, за да могат да дойдат всички. Надявам се да има и други поводи да се събираме.“

Петър Рашев:

„Върнах се 20 години назад. Тръпки ме побиват, като облека виолетовия екип и се радвам много, че се събрахме пак. Доказахме, че „виолетовите“ са голям отбор. В момента живея в Сливен, занимавам се с бизнес, имаме фирма с приятели. Дай боже на 25-годишнината да се събере целият отбор. Във В. Търново дойдох две години преди титлата, тук с „Етър“ прекарах най-хубавите години от живота си.“

Георги Попиванов:

„Тук минаха най-хубавите ми години. Голямо удоволствие бе пак да се видим, да си спомним старите бойни срещи. Не мисля, че съм бил чак от любимците на публиката, но си вършех работата. Вярно е, че не съм качил килограми, но това е ген… Сигурно е от тренировките, сега се занимавам с деца в Асеновград“.

Няма вариант стадион „Ивайло“ да бъде модернизиран с пари от спортното министерство, съобщи министърът на МФВС доц. Свилен Нейков по време на днешната си визита във Велико Търново.

„Етър“ е сред отборите с най-голяма посещаемост в страната, като на мачовете му идват по 5000 души, а козирката на стадион „Ивайло“ е потенциално опасна. Лекоатлетическата писта пък е в ужасно състояние. С тези факти запознаха министъра спортните журналисти и го попитаха какъв е вариантът да се отпуснат средства за спортния комплекс.

„По отношение на стадионите въпросът е труден, защото това не зависи от спортното министерство. Няма програма, по която да се кандидатства и да се ремонтира. В София това започна като инициатива между самите клубове. Трябва да търсите решение в местната власт, какво може да направи общината. После вече ние можем да помагаме да се търсят някакви допълнителни средства“, заяви министърът и призна, че няма бюджет, чрез който да се построи нова спортна зала във В. Търново.

Нейков поясни, че министерството може да модернизира съоръженията, но те трябва да са собственост на даден спортен клуб, да се знае на кого принадлежи земята, а диалогът за стадионите трябвало да се води с Българския футболен съюз.

Той призова клубовете да кандидатстват за сега съществуващите програми, с които могат да се разпределят средства за спортни площадки. „Има постъпили предложения и от В. Търново и те предстоят да бъдат разгледани и финансирани“, съобщи доц. Свилен Нейков. Министърът призна, че още преди година е обещал средства за конната база в Арбанаси, но това ще стане на следващ етап.

Чуйте цялото изявление на спортния министър Свилен Нейков тук.

Спортният министър посети две спортни прояви, свързани със спечелени проекти от МФВС. Във Великотърновския университет министърът бе посрещнат от ректора проф. Пламен Легкоступ и пом.-ректора доц. Милен Михов, като гостите присъстваха на демонстрация по плуване на деца от спортен клуб “Боляри 2009” в плувния басейн на ВТУ.

Проф. Легкоступ по дари на спортния министър копие на иконата на Светите братя Кирил и Методий, която Нейков обаче да постави в кабинета си. След няколко приветствени думи той връчи на доц. Цветанка Дилова договора на „Боляри 2009″ за спечеления проект по програмата „Научи се да плуваш“, а после с интерес изгледа демонстрацията по плуване на децата от клуба.

После министърът на спорта бе в ДКС “Васил Левски” присъства на волейболна надпревара с участието на 60 деца. Проявата бе организирана от ВК “Царевец-19” по спечелен проект по програмата “Спорт в свободното време” на МФВС. Там Свилен Нейков връчи грамота на клуба за активното му участие в Националната кампания “Аз обичам спорта” на министерството.

„Общата сума за развитие на детския и ученическия спорт е около 2 млн. лв. по тези проекти. Тя е колкото и миналата година, но желаещите за отделните програми са много повече. Имаме участие по 68 вида спорт, а програмите са 4-5. За ваканцията е програмата „Спорт в свободното време“ за летните месеци, когато може да се използва базата на клубовете“, заяви Свилен Нейков.

„Аз бях казал, че една победа ще ни вдигне. Ето, бихме в Гоце Делчев и сега ударихме и Своге. Труден мач стана, съперникът се прибра отзад, но натиснахме след почивката и гостите се пречупиха. За гола реших каквото и да става, на всяка цена да задържа топката и да я бия, радвам се, че се получи. Съжалявам за фаула, червеният ми картон беше заслужен. Отново сме амбицирани за победи, 100 % играчите имаме увереност, че ще съумеем да стигнем до баража”, заяви Тихомир Кънев.

Цялото му мнение чуйте тук

Екундайо Джайеоба: „Така трябва да се борим за трите точки. Дойде ни времето. Травмата ми не е сериозна, ще съм на линия в Микрево.”

Цялото му мнение чуйте тук 

Стефан Атанасов: „Желаехме повече победата и заслужено я постигнахме. Определено самочувствието на момчетата се връща. Някои хора ни напуснаха, не сме ги гонили ние. Но допълваме групата с юноши, такъв е пътят, ще разчитаме на нашата школа. Отваря ни се възможност за второто място и ще търсим максимума в оставащите 5 мача”.

Цялото му мнение чуйте тук 

Велин Кефалов: „Желанието този път беше налице. Не мисля, че някои хора ни липсват, футболът може и без Миндев и Валериев, може без всеки, когато има колектив. Започваме да мислим за следващия противник, целта ни е да бием във всеки мач докрая, а докъдето стигнем.”

Цялото му мнение чуйте тук

Мненията на треньора на „Ботев“ Сашо Ангелов и на треньора на „Етър“ Велин Кефалов след мача на стадион „Ивайло“, завършил 1:2.

Чуйте ги в аудиофайлове:

Сашо Ангелов

Велин Кефалов

„Етър“ подновява след броени дни участието си в първенството, което се чака с огромен интерес не само във Велико Търново. Все повече стават тези, които сочат „виолетовите“ като основен фаворит за влизане в елита, но битките тепърва предстоят. Първо остава да се доизиграят 6 кръга от втория дял, а после всички отбори ще се срещнат по още веднъж. За готовността на великотърновския тим разговаряхме с неговия старши треньор Велин Кефалов.

- Г-н Кефалов, каква е оценката ви за проведената подготовка?

- Доволен съм от старанието, от физическата подготовка, а за резултатите ще говорим след приключването на първенството. Постигнахме сработване с повечето футболисти, малко работихме с новите попълнения, но те са опитни играчи и бързо ще се адаптират към нашата игра. От първите контроли не съм доволен, но с течение на всеки мач личеше израстване и в последния мач, когато се включиха и Миндев, Зафиров, Янев и Валериев, се видя характера и класата, които трябва да обединим в едно. Пак казвам, тези играчи са врели и кипели в мачовете, ще се включат бързо.

- По-силен ли е този „Етър“ от есенния?

- Това ще го покажат мачовете. Ние имахме силен отбор, който показваше наистина характер, но потърсихме и класа. Ако се върна към някои есенни мачове, с такава класа щяхме да ги спечелим.

- Доволен ли сте от селекцията?

- Да. С уговорката, че има още две неизвестности с Баев и Фидел. За първия мач няма да разчитам и на двамата, обещано ми е за дербито с „Ботев“ Симеон Баев да бъде картотекиран.

- Опитните нови футболисти се включиха късно, а вие самият ще имате ли време да избистрите основния състав? Трудно ли ще е при тази конкуренция?

- Така е, наистина ще бъде трудно. Всеки един от тези играчи се опитва и иска да се доказва в тренировките. Трудно ще ми е да определя точните играчи за дадения мач, но това ще е най-важното – съобразно дадения мач да определям точните футболисти.

- Как приеха старите футболисти новите?

- Мисля че ги приеха добре. Сега остава да е още по-добре и комуникацията, когато са долу на терена. Но това ще стане с времето.

- Не ви ли притеснява, че за местата ще се борят доказани и равностойни футболисти и това може да доведе до търкания?

- Няма да доведе, защото всеки от тях е наясно, че силен отбор се гради с вътрешна конкуренция. Ако няма такава, десет човека знаят, че ще са титуляри и въобще могат да не се напъват в тренировките и мачовете.

- Остана ли някой пост да ви притеснява или да мислите, че няма равностойни заместници?

- На този етап няма. Имаме поливалентни футболисти, които могат да играят на по няколко позиции. Ако някой не се влага, си остава за негова сметка. Твърди титуляри няма, ще ги определям за всеки конкретен мач.

- Кой ще бъде капитан на отбора?

- Ние си имаме капитан, това е Петър Ванков. След него Пламен Костадинов, Мариян Генов. Капитанът трябва да е водещ и да дава лицето на отбора. Не крия, доволен съм от представянето на Ванков през есенния полусезон, но все пак всеки един трябва да си защитава мястото в отбора.

- Мнението ви за Мирослав Миндев, за когото Димитър Манолов каза, че може и да завърши кариерата си в „Етър“?

- Миндев го познавам от престоя ми в „Литекс“, когато играхме два мача за първенство и още две контроли. Достатъчно съм го наблюдавал и анализирал като футболист. Той има нужната класа да играе във всеки един отбор в България.

- Залагаме на физически здрави футболисти, това ли липсваше на отбора?

- Да, вдигнахме ръста, но те са не само физически здрави, но и умеят да играят футбол. И пак ще се повторя – донесоха класа. На Миндев играта с топка и без топка, умението на Зафиров да изнася отлично топката и даже да гради… Валериев е борбен и умее да играе с топката, Янев избира винаги правилния момент кога да се включи. Искам да използваме всяко едно качество на даден футболист.

- Ще успее ли Мирослав Миндев да замени освободения от тима Мишо Аврионов?

- Няма да коментирам Аврионов, уважавам го като човек и футболист. Така си е постлал, така се е случило, аз не бях тук тогава. Но що се отнася до футболните им качества, те са съвсем различни. Миндев може да играе и като типичен нападател, и като втори нападател, и като опорен халф. С Миндев определено можем да запълним липсата на Аврионов.

- Мнението ви за Симеон Баев?

- За да сме го привлекли, значи има качества. Най-силното качество на Баев е неговата бързина. Има още да се работи с него. Най-вече за техническите прийоми, за избирането на правилната позиция, за да използва тази бързина. Мисля, че ще се справим съвместно с това. Има какво да се работи и с Фидел.

- Имаме един трикратен шампион на България – Джайеоба, който през есента чак към края загатна за класата си. Има ли още толеранс към него?

- Дайо безспорно има много хубави качества, но не е футболист, на който могат да разчитам във всеки един мач. Годините не са му малко, но има огромен опит и ще го ползвам в определени случаи, в които съм сигурен, че ще помогне.

- Можем ли да кажем, че повече няма да има нови и освободени футболисти?

- Да, категорично можем да кажем, че това е групата – 21 полеви играчи и трима вратари, на които ще разчитаме.

- Каква е ситуацията с вратарския пост, имате трима млади, но стабилни вратари?

- Аз още отначало поисках трети вратар, не може професионален клуб да има само двама. Оказа се, че разполагаме с такъв в лицето на Рашков. Сега всеки от тях ще се бори не само за титулярното място, но и за попадане в групата. Рашков донякъде показа качества, но лошото е, че дълго не е играл. Но затова имаме Калоян Чакъров, който ще вдигне нивото му и ще разчитаме на него.

- „Етър“ ще атакува „А“ група. Този състав достатъчно боеспособен ли е, за да играе и на по-високото ниво?

- Ако говорим за влизането в елита, отборът е боеспособен. Ако говорим за утвърждаване в „А“ група ще му трябва само някое и друго попълнение, за да се задържи трайно там и т.нар. елитни отбори да се съобразяват с нас. Но мисля,че това не е на дневен ред. Първо трябва да мислим как да побеждаваме на този етап всеки един съперник.

- По-спокоен ли сте след направената селекция за изпълняване на целта?

- Лично аз не крия, че „А“ група не е моята цел, въпреки че вътрешно ми се иска да го постигнем. Истинската ми цел е друга – „Етър“ да побеждава във всеки един мач и да виждам старание, футбол и класа. Оттам-нататък – поживем, увидим.

- По време на подготовката успяхте ли да хвърлите по някой поглед на конкурентите – как са със селекцията и готовността?

- Имах време, наблюдавах „Малеш“, ние играхме с „Вихрен“, с „Банско“. Имам приятели, които ме осведомяват за повечето отбори. Не искам да говоря за тях. Вече се съсредоточаваме за мача с „Малеш“, имаме техни записи и мислим как да им противодействаме.

- Все пак според вас кои са конкурентите на „Етър“ за първото място?

- Аз вече казах, че за мен най-стойностният конкурент е „Спортист“ (Своге). Но не подценяваме и „Ботев“ (Враца) и имаме нужното уважение, след като водят в класирането. Но „Етър“ в този си вид не може да има притеснение от който и да е. Достатъчно опитни играчи имаме, с достатъчно самочувствие, през втория полусезон всеки отбор ще се съобразява с нас.

- Съгласен ли сте, че мачът в Микрево до голяма степен ще даде отражение на представянето по-нататък, защото предстои да приемем лидера?

- Ще бъде отличен старт за нас, ако спечелим мача. Но все пак е футбол, дори и да не спечелим, за дербито с „Ботев“ (Враца) самите играчи отсега имат нужната мотивация и нагласа. Нашите футболисти чакат с нетърпение 5 март и гостуването на врачани….

- Правите ли вече сметки на кое място трябва да завършим в редовния сезон, за да бъдем облагодетелствани при жребия за третия дял?

- Както чух, най-облагодетелстван ще бъде първият. Така че трябва да сме начело. Друг път няма и съм убеден, че ще го постигнем и ще заемем нашето място. А то е първото.

Мирослав Миндев е сериозен трансферен удар за „виолетовите“, поливалентен играч, който може да действа като нападател, офанзивен и опорен полузащитник. Веднага след като тази сутрин парафира договор за 1.5 г. с „Етър“, той пое заедно със Зафиров за лагера в Сандански. Първата медия, която го откри за интервю, беше Novsport.com. Предлагаме интервюто с него и по-точно тази част, която касае идването му при „болярите“. Пълния аудиозапис на интервюто можете да слушате тук

- Миро, да ти честитим ли трансфера в „Етър“? Всичко подписано ли е и нов играч ли си на тима?

- Да, днес подписахме договори с един мой приятел – Владимир Зафиров.

- Как се стигна до този трансфер, ти беше за последно в Балчик?

- Бях, но там станаха едни неразбории. Махнаха треньора, с който бях говорил. И разбрах, че целите на отбора изобщо не съвпадат с моите и няма смисъл да си губя времето там. Говорихме с кмета, малко трудно стана, но все пак разтрогнахме.

- А целите на „Етър“ съвпадат ли с твоите и какви са?

- Целите са, ако можем, да влезем в „А“ група, на което се надявам и аз. На мен ми омръзна всяка година да се боря за оставане в някоя група…

- Каква е позицията, на която ще играеш? В Сливен за последно беше в центъра, помним, че беше и голмайстор на „Б“ група…

- За мен няма голямо значение. Аз искам да помагам на отбора. На каквото прецени треньорът, на такава ще играя. За мен е някакъв плюс, че мога да играя на три-четири позиции. Не съм говорил още с треньора, като говорим, всичко ще бъде уточнено.

- Бързо ли се случиха нещата с „Етър“?

- Ами да, доста бързо. Още като се разбра, че ще си тръгвам от Балчик, започнаха да ми звънят отбори. Но когато ми се обадиха от „Етър“, си прецених, че за мен там ще е добре, защото е футболен град. Близо е горе-долу до моя град. И имат високи амбиции да влизат в „А“ група, дали ще стане, времето ще покаже. От ръководството са много запалени, защото дълго време не са били в „А“ група. А „Етър“ е отбор с голяма репутация, дълго време играл в елита. На един от собствениците, с когото говорих и не съм се срещал лично, но много ми допадна отношението му и жарта, с която говореше за елита.

- Не мислиш ли, че това е стъпка назад в твоята кариера, защото допреди няколко месеца беше в „А“ група?

- Не е стъпка назад, аз наистина съм играл няколко сезона в „А“ група, но в момента там положението е трагично. Има 5-6 отбора, другите са на ръба на оцеляването. Не е важно дали играя в „А“ или „Б“ група, а да има условия за работа и да няма такова напрежение. А и доста години играх в „Сливен“ и имам нужда от някаква промяна. Въобще не смятам, че това е крачка назад в кариерата ми.

- Благодаря ти и успех в „Етър“!

- И аз благодаря, и дай Боже, да имаме успех!

Драго Панков, www.viasport.bg

Ивайло Стоименов е дипломиран юрист, но във визитната му картичка блестят едни от най-талантливите млади баскетболисти. Представяме ви човека, който накара мнозина да заговорят с интерес и уважение за новата вълна баскетболни треньори. В момента Ивайло Стоименов работи в родния Етър (Велико Търново), но отдалеч си личи, че съвсем скоро той ще направи поредната важна крачка в своята кариера.

- Г-н Стоименов, да започнем от самото начало. Как се запалихте по баскетбола?

- За тази велика игра в детските си години научих най-много от дядо ми – Иван Балъков, който ми преподаваше по физическо в училище. На него съм безкрайно благодарен и задължен за всичко, което ми даде. След това тренирах в Етър, но най-важният човек в следващия етап на моята кариера бе Иван Андреев. В юношеския национален отбор този голям треньор ни отвори очите за много от тънкостите в подготовката и воденето на мачовете. Опитвам се да прилагам най-доброто от неговите уроци в ежедневната ми работа с децата в клуба. След края на състезателната ми кариера имах щастието да отида на стаж в Словения при Войко Херскел (1959 – 2007), който по това време ръководеше академията на Олимпия (Любляна). Той ме научи на неща, които не съм срещал в практиката на нито един друг треньор по света.

- Нека опитаме да разгледаме развитието на баскетбола в България през отношенията между ръководителите, треньорите и играчите. Каква е тенденцията в момента и къде куцаме най-много?

- На първо място президентите, спонсорите или общо казано шефовете на клубовете трябва да осъзнаят каква е тяхната главна задача. След осигуряването на задължителната база за тренировки и мачове и необходимия бюджет, които не подлежат на коментар, от тях се изисква да разберат каква е целта на клуба и да разграничават целите пред различните по възраст отбори. Не може да се поставят едни изисквания към различни етапи в развитието на играчите и отборите. Не бива да слагаш под общ знаменател децата до 14 години и мъжете от първия отбор. При подрастващите е важно желанието за победа да се изгражда между треньора и състезателите, а не да се налага от президента. Най-сериозното проявление на тази слабост е използването на ръстовите играчи като централни нападатели, защото битката под коша е решаваща за повечето срещи при децата и юношите. Това удобно за тази възраст позициониране, често се оказва съсипващо за състезателя, който не развива своята техника и така в крайна сметка не достига до нивото, което мнозина са очаквали. Не ме разбирайте погрешно, винаги съм подготвял и извеждал моите отбори за победа, но тя никога не е била на всяка цена. Подобна е историята на Тони Кукоч, чиито треньори в Сплит никога не са злоупотребили с това, макар и на цената на някой друг медал по-малко в първенствата на Югославия. Иначе днес нямаше да знаем кой е Тони Кукоч. Има още десетки примери в тази посока.

- Как се оценява работата на треньорите в големите баскетболни академии на Балканите?

- В Партизан преди няколко години имаше страхотно поколение – Урош Трипкович, Новица Величкович, Миленко Тепич… Повечето от тях не са ставали шампиони на Сърбия при подрастващите. Но в края на всеки сезон специална комисия в клуба е оценявала подобряването на играта на всеки състезател по няколко компонента и така е давана оценка и на треньора им. Сега с част от тези звезди Партизан играе във финалната четворка на Евролигата с бюджет, който е близък до този на Лукойл Академик. Треньорите трябва да са наясно от по-рано (разбира се, винаги може да има и грешки) с това, пред кого има перспектива за професионална кариера и пред кого няма. Естествено, по ред причини повечето момчета няма да станат играчи от национално, европейско или световно ниво. През годините в клуба, освен да се научат да играят баскетбол, те трябва да са станали по-добри хора, да имат морални ценности и дисциплина.

- Приложим ли е този подход у нас и какви качества трябва да има един треньор, за да успее в България?

- Критерият за спортно-техническата работата на треньора трябва да са състезателите, които е подготвил за мъжките и национални отбори. Резултатите в първенствата и спечелните купи и медали не могат да имат тежест. Важно е дали е изградил ръстов плеймейкър, дали изпипва в детайли техниката на децата. Ако някой ме попита къде да запише талантливото си момче, без да се замислям ще го изпратя при Георги Велчев, който е подготвил Иван Лилов. Това е най-слиният български играч в първенството ни и с него се свързват надеждите за по-добро бъдеще на нашия баскетбол. Има няколко треньори, на които се възхищавам, но те са единици. Хора като Петко Делев (трренирал Тодор Стойков), Борис Борисов, Борислав Трифонов, Галин Стоянов, Здравко Янчев, Еми Кръстева, Теди Смочевска, Христо Ценов, Виктория Мирчева, Людмил Хаджисотиров, Лъчезар Коцев, Събин Маринов, Иван Коцев. Някои от тях са създавали и продължават да създават добри баскетболисти, други рабоят от скоро, но маниерът им на работа ми допада много. Лошото е, че повечето от отдадените на баскетбола специалисти са уморени и обезверени от отношението, с което се сблъскват и то от години.

Георги Сираков играе за националния отбор до 18 г.

- Да опитаме да направим профил на треньора, който ще се захване с подрастващи и то в тези очевидно не особено приветливи условия.

- Треньорът трябва да обича баскетбола, да обича състезателите и да има неизчерпаемо желание за усъвършенстване, което да възпита у децата. Любовта към хората, с които работи е в основата на успехите, но това не бива да се разбира като мекушавост. Треньорът не трябва да допуска някой да му се качи на главата – нито играчи, нито ръководители. Важно условие е да бъде искрен с децата. Да не създава погрешни очаквания у тях и особено на тези, които имат фрапиращи липси в баскетболните си дадености. Понякога само заради излишъка на атлетизъм например, един добър играч при подрастващите няма шанс да попадне в професионален отбор. Много често такива деца са свъръхамбициозни и работят неуморно. Задължение на треньора е да им покаже кои качеста им липсват и да ги подготви за евентуален неуспех при опитите им да достигнат големия баскетбол. Има случаи, при които след такъв сериозен разговор, играчът започва да работи много упорито и извън тренировките в клуба точно за нещата, които му липсват и така ги компенсира с изненадващ успех.

- Модерно е да се следват различни школи и методики в преподаването. Все повече наши треньори посещават кампове в чужбина. Защо прогресът не се вижда с невъоръжено, фенско око?

- Много хора ходят да се учат при различни треньори, но в повечето случаи те гледат какво се прави, а не КАК се прави. Треньорът трябва да има изпепелявщото желание да трупа познание; да бъде най-добрият сред колегите си у нас и да се сравнява с най-големите имена зад граница, но начинът, по който се изпълнява нещо, винаги ще е по-важен от съдържанието му. Ами вижте какво направи Любо Минчев, след като започна да се учи от Светислав Пешич. Това, което прави той с Черно море, е изумително (не подценявам работата на Петко Делев и особено дългогодишната работа на Борис Борисов с тези състезатели). С двете ръце се подписвам, че без тази школовка, без скоростта и агресията с която ги кара да тренират Любо, отборът много трудно щеше да печели победи в този силен шампионат. Дори Партизан не е изграден само от млади, както е във Варна. Привличането на Пешич е изключително важен ход на федерацията и е важно нашите треньори да попият колкото се може повече от неговите огромни познания и опит. Не забравяйте, това е човекът, който изгради школата на цяла Германия, и който продължава всяко лято да работи с най-перспективните немски играчи. Пини Гершон е голям треньор, но той е силен в работата си със завършени играчи и в мотивацията на звездите. От тях може да изтиска максимума за всеки мач и турнир. Неговият пример е по-полезен за мъжките треньори. Мнозина може и да не харесват Тити Папазов, но той не спира да се учи от Обрадович, Гершон и Спахия. С много наблюдение и анализ на работата на най-големите той се превърна в завършен специалист.

- Президентите все пак трябва да намерят подходящите треньори, които да са наясно с етапите в подготовката и то поне за няколко години напред…

- В момента това не е лесно по няколко причини. Масово президентите на клубовете не дават свободата, която е задължителна за работата на треньорите в перспектива. От друга страна – неясният статут, мижавото заплащане и липсващите осигуровки гонят от баскетбола много бивши играчи, които имат желание да се развиват като треньори. Това си личи особено ясно извън София, където предлагането на работа е по-малко и за един млад човек е почти невъзможно да оцелее, ако ще се занимва само с тренировки на подрастващи. Това е и най-съществената разлика с периода преди 1989 г., когато треньорите поне са имали сигурността на заплатата от клуба или местното училище.

- Приложим ли е някой от чуждите модели за развитие на баскетбола у нас?

- В големите страни залагат на естествения подбор, но там се избира от много. В малките страни, като Словения и Литва се търси максимумът от всяко населено място. Техният опит трябва да бъде разучен и възможно най-бързо да започне да се адаптира и прилага у нас, защото в противен случай баскетболът ще загине. В България много от децата с мъка могат да се затичат за автобуса, липсва им елемнтарна сръчност. В Словения, с много игри, основите на координацията се полагат още в детската градина. След това, между 1-ви и 4-ти клас, децата се записват на какви ли не спортове, с чиято помощ те придобиват нужните за спорта и живота ловкост, точност, пъргавина и т.н. В 6-ти клас вече се играят баскетболни мачове между класовете в обикновените гимназии, в които момчетата показват завидна техника и тактика. У нас учителките влизат с токчета в часовете по физическо, особено в началния курс, а след това искаме от треньорите да наваксат недостижимото. В Любляна в клубовете работата започва от C и D, a тук нямаме дори A и B. Дано с подкрепата на Иван Ценов в Министерството на спорта класните и извънкласни занимания с баскетбол да станат по-масови и сериозни.

- Какви мерки може да предприеме федерацията?

- Споменах, че привличането на Пешич е невероятно богатство, но в момента той има много ангажименти с Валенсия. За разлика от страните в бивша Югославия, у нас липсват регионални треньори, които да следят и селектират играчите в зоните и да помагат методически на колегите си в клубовете. През определен период от време те събират най-перспективните състезатели на кампове, на които да се усъвършенстват техните качества. Тези четирима или петима треньори ще бъдат и асистенти в различните национални отбори. Ясно е, че всичко това струва пари, но без подобна инвестиция ще изостанем още повече. Ако подготовката на младите играчи бъде на по-високо професионално ниво, те ще продължат със заниманията за стрелба и техника извън тренировките и през лятото, което увеличава шансовете им за успех при мъжете.

- Къде сме ние спрямо тенденцията в развитието на играта?

- Това, което ще кажа сега е мое лично мнение, в което вярвам мнго силно. Баскетболът в световен мащаб изгуби ценностите от старата школа, загуби блясъка си. Ние сме част от цялата картинка. В САЩ се наложиха „щангистите”, които изместиха технически изпипаните играчи. Това се наблюдава и в Европа, въпреки, че има изключения. Атрактивната игра и красотата са функция на бързината, не на абсолютната сила. Испания, която е най-близо до заветите на старата американска школа, показва че скоростта и техниката водят до успехи, не само до красота. Заради световната криза доста добри играчи останаха без клубове и това ги доведе у нас. Българското първенство не е било толкова силно от близо 20 години и все пак на хората им липсват Георги Младенов, Цецо Антов и всички други майстори заради които се пълнеха залите. Ако днес се изиграе мач без защита, за да видим кой колко ще вкара, ще забележите техническите несъвършенства и бедната игра на повечето състезатели и старите ще победят със сигурност. На мен този баскетбол – на Дражен Петрович и Никос Галис ми липсва страшно много и се опитвам да тренирам бързината и комбинативността у моите момчета. Затова не минава и ден в който да не работя за основите на играта. Имат ли фундамента, умеят ли да правят всичко прецизно и бързо, красотата и резултатите ще вървят ръка за ръка.

- Не звучи ли малко утопично това в една все по-агресивна среда, която налага все по-тежки, силни и високи играчи?

- Легендарният колежански треньор Джон Уудън говореше именно за това. Играчите от училищно до професионално ниво да имат основите на играта във всекидневния си тренировъчен план. Големите в САЩ забелязаха пренебрегването на тези постулати и предупредиха за идващия катаклизъм в техния баскетбол още преди фиаското през 2002 г. Мнозина изневериха на неговите възгледи и наблегнаха на силата за сметка на бързината и техниката. И какво се получи – няма ги големите майстори от 60-те и 70-те, от 80-те и 90-те, а прехвалените звезди от НБА се провалиха на куп първенства. Старата американска школа създаде Дрийм тийма, а всички в него бяха по-добри в пъти от сегашните играчи….

- Да се върнем на работата ви в Ямбол. Какво стана там?

- Радвам се, че имах възможността да бъда помощник на Иван Чолаков, а след това и да водя мъжете. Това е незаменим опит, който е ценен за всеки треньор. Всичко вървеше по план до мачовете с Черно море и Черноморец. Преди това бяхме равностойни на далеч по-силните отбори на Левски и Лукойл Академик, като минута преди края на първото полувреме водехме на шампионите с 8 т. Нямам обяснение какво се случи в следващите два мача и се опитвам да го намеря. После на спокойствие успях да анализирам някои детайли, които може би хвърлят светлина върху картинката, но засега затварям тази страница. Освен това имах удоволствието да бъда на пейката и да ми настръхне кожата от подкрепата на едната от двете най-горещи баскетболни публики у нас. Просто много големи треньори не са имали шанса да водят Ямбол или Балкан (Ботевград).

- Докъде се простират вашите амбиции и планове и включват ли те завръщане в мъжкия баскетбол?

- Имам желание да се развивам като знания и умения. Нямам болни амбиции. Надявам се да отида на стаж в колежански отбор в САЩ, както и в голям европейски отбор. Дано хората в нашата федерация вземат пример от колегите си в Турция и Словения, които постоянно изпращат млади треньори за по 3 или 6 месеца в американски колежи. Мечтата ми е да стажувам в Дюк, където от 31 години работи треньорът на САЩ Майк Кжижевски. Трудно е да се каже дали е по-велик като треньор или като човек и затова съм сигурен,че бих научил много от него.

- Какво бихте казали преди сирената на това интервю на вашите колеги и на младите баскетболисти?

- На треньорите пожелавам голяма дързост. Да не се предават, защото те са последните мохикани. Да обичат играта, защото от тях зависи съществуването на баскетбола в България. На децата ще кажа, първо да бъдат човеци. Да бъдат истински приятели и съотборници, а на баскетбол ще ги научат треньорите.

Марио Близнаков вече е във Велико Търново и от утре започва подготовка с „Етър”. Нападателят пристигна тази вечер в 19.30 ч. и се очаква утре да направи първа тренировка с „виолетовите”. Така великотърновския тим направи трансферен удар, като привлече и другия голмайстор на Западната „Б” група. Близнаков има 7 гола за „Пирин” (ГД), колкото и Тихомир Кънев за етърци.

Само преди броени дни Марио Близнаков бе обявен за Футболист № 1 на годината на Гоце Делчев в анкета сред местните специалисти и футболни фенове. „Етър” пък привлича втори капитан на „Пирин” (ГД), след като през лятото взе и Румен Лапантов.

Роден е на 9 август 1982 г. и започва кариерата си в Гоце Делчев. После преминава в „Литекс”, където тренира с първия отбор, и по-късно е изпратен в „Белите орли”. Сладва завръщане в родния „Пирин”, а през 2007/2008 г. играе един сезон във „Видима-Раковски”, когато севлиевци са в елитната „А” група. През последните четири сезона е неизменен титуляр и основен играч на „Пирин” (ГД), като само през пролетта на 2009 г. е в „Банско”. Тогава изпълнителен директор там е неговият брат Иван Близнаков, бивш футболист на великотърновския „Етър” и бронзов медалист през 1989 и 1990 г.

Тази есен Марио Близнаков наниза 7 гола и заедно с Тихомир Кънев от „Етър” и Ивайло Данчев от „Ботев” (Вр) водят при стрелците в групата. Любопитното е, че Марио неведнъж е вкаравал голове в мачовете срещу „Етър”, не само с екипа на „Пирин”, но и с „Банско” през 2009 г.

Висок е 175 см, тежи 70 кг.

Името му сега бе спрягано за трансфер в «Сливен» и «Септември» (Симитли), но Марио Близнаков удържа дадената още преди Нова година дума на изпълнителния директор на етърци Димитър Манолов и вече е във Велико Търново.

- Марио, добре дошъл в старата столица! Разкажи накратко за футболната си кариера?

- На 28 години съм, роден съм в Гоце Делчев. Там започнах с футбола като юноша, а като бях младша възраст ме взеха в тогавашната «Македонска слава». Оттам, едва 17-годишен, ме взе Гриша Ганчев в «Литекс», където играех с юношите, но тренирах само с мъжкия отбор. Когато дойде Ферарио Спасов, ме преотстъпиха на «Белите орли». После се прибрах в Гоце Делчев и откакто преди 5-6 години отборът влезе в «Б» група играя постоянно там. Една година изкарах във «Видима-Раковски» при второто им влизане в «А» група, но като изпаднаха, се върнах отново в Гоце Делчев.

- Колко мача и гола имаш в «А» група?

- Мачовете си не броя, а голове нямам, защото ме ползваха като по-дефанзивен играч.

- Вече месец те очакваме в «Етър», но се писа и за оферта от «Сливен»?

- Имаше едно обаждане, но приключихме дотам, за конкретна оферта не сме говорили.

- Играл си доста пъти срещу «виолетовите»…

- Да, имам голове с «Пирин», също и с «Банско», когато ударих и греда.

- На какъв пост се чувстваш най-добре?

- И отляво, и отдясно. Външен халф и нападател.

- Оправи ли си нещата с «Пирин»?

- Договорили сме се и мисля, че няма да има проблеми. Разделяме се по взаимно съгласие.

- Как стана връзката с «Етър»?

- Обади ми се Митко Манолов. Той беше първият, който ме потърси още преди Нова година.

- Какво знаеш за «виолетовите»?

- Много неща. Брат ми е играл дълги години тук под ръководството на Георги Василев. «Етър» е отбор с традиции, а най-важното е, че публиката пълни стадиона. Така беше и в Гоце Делчев. Но най-важното е, че в момента «Етър» има амбиции, всичко друго е на заден план.

- Феновете тук те очакват с подчертан интерес…

- Да, не знам откъде идва това нещо, но съм много приятно изненадан. Надявам се да оправдая доверието им. Димитър Манолов бе много постоянен в намерението да ме привлече, Стефан Атанасов също постоянно поддържаше връзка с брат ми Иван Близнаков.

- Успяхте ли по празниците да си поговорите с Румен Лапантов?

- Е, за футбол много не сме говорили. Но впечатленията му са добри.

- Какво очакваш с идването си в «Етър» този сезон?

- Очаквам добри игри и отборът да влезе в «А» група.

- Как си физически?

- Тренирал съм, бяха ни раздали индивидуални програми. Имам още да наваксвам, но до седмица-две всичко ще е наред.

- Кои от играчите на «Етър» познаваш?

- С Георги Гайдаров и Илко Трифонов бяхме заедно в Севлиево. С Гошо Христов се познаваме, Петър Ванков ми е познат, Джайеоба също. Тихомир Кънев добе го запомних, че ни вкара три гола тази есен… С Мариян Генов се знаем, с почти всички…

- Какво ти е мнението за Западната «Б» група в момента?

- Отборите и от челото на таблицата, и от дъното, са с изравнени възможности, но най-силни са «Етър» и «Ботев» (Враца). Не мога да причисля към тях Своге, Етрополе и Банско. Мисля, че «Етър» има голям шанс да се бори за «А» група.

- Според теб голяма ли е разликата между втората половина на «А» група и първата на «Б» група?

- Изобщо не е голяма. С по-добра организация отборите от първата четворка на нашата група спокойно могат да играят в елита. Доколкото знам, и «Етър», и «Пирин» биха влизащите в елита «Видима» и «Академик» (Сф)…

- Какво ще кажеш на феновете? Да очакват ли голове?

- Да подкрепят «Етър». Най-важното е отборът да побеждава, няма значение кой ще вкарва головете. Да подкрепят отбора, както са го правили досега, и в края на сезона да се поздравим с влизане в «А» група!

Академията „Стан сокър“ има 26 отбора, взима още двама търновски треньори

Станимир Левтеров се завръща за първи път в България от почти 6 години насам. Той е възпитаник на „Етър“, със 144 мача и 10 гола в „А“ и „Б“ група, носител на купата на ПФЛ. В чужбина е играл и в „Слован (Бърно), „Камерино“ (Италия) и „Либарна“ (Италия). През 2003 г. сложи край на кариерата си и се отдаде на треньорска дейност в САЩ, завърши спортен мениджмънт. Както вече писахме преди 2 години и половина, Станимир Левтеров откри собствена футболна академия в Ню Джърси, която носи неговото име „Стан сокър“.

Темата на разговора ни обаче е колкото за самата академия, толкова и каква е политиката на САЩ по отношение на спортуването на своите деца. На светлинни години от нас… Скоро такова ще е разстоянието и във футбола между двете страни. И не в наша полза.

- Станимире, как се развиват нещата с твоята академия „Стан сокър“?

- Имам 26 отбора момчета и момичета от 8 до 18 години и през всички програми само за 2010 г. са преминали над 900 деца. Родителите си плащат, за да участват децата им в дадена програма. Отборни тренировки, индивидуални тренировки, малки групи, лагери, футболни класове… Има си различна цена за всяка програма. Също съм и старши треньор на полупрофесионален отбор „Хакенсак“, който е 50 % мой. Направих го, да за могат децата от академията да могат да продължат с футбола, след като завършат.

- Има ли интерес?

- Интересът към детско-юношеския футбол в САЩ е голям. Това е най-масовият спорт, който практикуват подрастващите, които са 18 милиона. Младите юноши от САЩ са едни от най-търсените по света, само за тази година 42 американски млади играчи бяха привлечени във водещите 5 първенства на Европа. Нашата академия ни също вече е известна, знаят, че предлагаме добро обучение. Дори преди 4 месеца самият президент на „US socсer“ (футболната федерация на САЩ) Sunil Gulati ме покани на среща преди мача САЩ – Бразилия и ми връчи специален лиценз за „Стан сокър“, като я направи водеща скаутска академия в Ню Джърси. Сега съм главен скаут на щата за момчета от 9 до 12 г. и контактувам с всички треньори.

Станимир с президента на футболната федерация на САЩ.

- Какъв лиценз имаш?

- Имам USA лиценз „В“ под егидата на ФИФА, който ми позволява да работя детско-юношески и колежански футбол, както и полупрофесионални мъжки отбори. Събира ми се много работа и от понеделник до неделя съм по терените. Но това е начинът, харесвам работата си и не се оплаквам.

- Къде е базирана академията?

- В Ню Джърси, на 30 минути от Ню Йорк, вече обхваща три града. Ползваме два изкуствени терена с осветление и два естествени. Те са на местната община и ги ползваме срещу наем, а някои игрища – и безплатно, защото тренирам децата на града от 6 до 18-годишни.

- Наистина ли футболът вече прогресира в Щатите и ще доближи ли поне четирите големи спорта?

- Растежът на европейския футбол е огромен. Все още е далеч от бейзбола и американския футбол, но вече сериозно се конкурира с хокея и баскетбола. Всеки отбор си строи нови стадиони с по 25-30 000 места, вече не се ползват тези за американския футбол. Стадионите са пълни.

- Какво е нивото на Мейджър сокър лигата?

- Със сигурност вече в топ 10 на света. Не може да пребори Англия, Испания, Италия, Германия, но със сигурност е не по-слабо от Белгия и Холандия. Сега водещи отбори са „Колорадо рапидс“, „Ню Йорк Редбул“, организацията им е на много висок ниво… Играят много латиноамерикански футболисти, националите на Мексико, Хондурас, Коста Рика… От Европа взимат много рядко играчи, те трябва да са звезди. За Бекъм е ясно, тук са още Тиери Анри, Маркес от „Барселона“, говори се за Дел Пиеро. Принципът е всеки отбор да си взима по една звезда от Европа.

- Какво е заплащането на футболистите?

- Системата там е различна. Играчът сключва договор с МLS, а и с отбора. Заплащането не може да се равнява с това в Европа, но в Америка е на второ място след Мексико. Например в „Лос Анжелис Галакси“ има футболист, който взима $ 1500 на месец и има друг, който взима 3 млн. годишно. Разликите са огромни. За първи договор средно заплащането е $ 25 000 годишно.

- Как виждаш бъдещето на академията си?

- Бъдеще има, аз затова съм сега във В. Търново, за да си взема трима нови треньори. Вече се занимаваме и със скаутство. Аз по принцип залагам на българи, при мен е Галин Андреев, Стефан Данаилов, помагаше ми Стефан Димитров Иванов, има и двама италианеца. Работих цяло лято и с Трифон Пачев, бивш играч на „Ботев“ (Пд). С него вече са договорихме за постоянен ангажимент, а от лятото ще дойдат и двама треньори от Велико Търново, с които вече разговарям. Имената им няма да споменавам засега.

- Какво става със Стефан Иванов, той разтрогна с „Чикаго Файърс“ през лятото?

- Сега е в Европа и преговаря с европейски отбор.

- Излязоха ли вече ваши футболисти след 18 г. в по-големите отбори?

- Да, дори тази година в драфта (избирането) за MLS бяха избрани двама футболисти, които са минали през програми на нашата академия.

Левтеров в тренировка на своя мъжки тим - полупрофесионалния "Хакенсак".

- Темата за базите май по-добре да не подхващаме…

- Знаеш ли, само в щата Ню Джърси те са стотици! Това означава минимум с по 3-4 изкуствени и естествени терена. Общините и държавата като цяло прави невероятни неща за развитието на детско-юношеския спорт. Децата там имат невероятни условия, не само за футбол, а за всички спортове. Да си изберат този, който предпочитат. Всеки ден в 15.30 ч. като свършат училище, абсолютно всяко дете си има спорт, който тренира по час и половина. Всеки ден! За 6 години, откакто съм там, вече навсякъде виждам деца, които играят футбол. Затова и ще пробиват… Президентът на „US socker“, който ми връчи лиценза, каза: загубихме световното през 2022 г., но не падаме духом и продължаваме напред.

900 деца са минали през "Стан сокър" само през 2010 г.

- След почти 6-годишно отсъствие как намираш нещата у нас?

- Това ми е болна тема, не искам да бъда критичен, но няма как. Във Велико Търново винаги са се раждали таланти, всяка година играехме полуфинал за държавни първенства… Апелът ми е да се работи за детско-юношеския футбол, там е бъдещето. Има добри специалисти-треньори в града, но няма условия. И тук не упреквам собствениците на клубове, а държавата и общината. Има градове, където общините помагат сериозно. Има клубове, където се опитват да работят, но като цяло положението е трагично. Няма бази, няма стадиони. Ние вече сме след Албания по наличие на спортни бази! В последните години един български футболист не е излязъл в чужбина, националните ни юношески гарнитури падат наред… Дори и зад Океана, следя плътно „Етър“ и му пожелавам „А“ група. Треньорите му са млади и амбициозни, имат сили да възродят футбола в този град. А като се съживи и детско-юношеския футбол във В. Търново, всичко ще си дойде на мястото.

Христомир Христов е роден на 31 декември 1974 г. във Велико Търново. Той е единственият български културист – носител на две световни и две европейски титли. През тази година по финансови причини не участва в двете първенства. В началото на март най-титулуваният роден културист се класира втори в категория до 85 кг на супер турнира за аматьори “Арнолд Класик Фестивал” в САЩ, където за първи път участва български билдър. Два месеца по-късно Христов стана абсолютен балкански шампион в гр. Варварин (Сърбия) и показа нагледно, че е номер 1 в този спорт. След като бе награден като спортист № 2 на В. Търново, Христомир Христов разкри пред медиите какви са целите му за 2011 г.
- Христомире, отново си на второ място, като и тази година коефициентът за неолимпийски спортове определи победителя?
- Аз съм свикнал с това вече толкова години.
- Абониран ли е Христомир Христов за второто място в класацията?
- Предполагам, че като спра да се състезавам, пак ще ми дават второ място по инерция.
- Преди време не идваше на тези награждавания, сега си тук?
- Само миналата година не дойдох, защото бях обиден от класирането. Тази година дори се учудих как станах втори.
- Самият ти не си очаквал да си толкова напред?
- Не (смее се). Със световна и европейска титла не успях да стана първи, сега само като балкански първенец съм втори в подреждането.
- Не участва на европейско и световно през т.г.?
- Не участвах поради липса на средства. Криза е.
- Не е ли насочена подготовката ти към стартове зад Океана?
- Не. За състезания в САЩ са необходими още повече средства.
- Това означава ли, че няма да участваш в “Арнолд Класик Фестивал” през 2011 г.?
- Изключено е да стартирам, поне на този етап. Билетът ми е 1000 евро. Стаята ми на ден в хотела е $ 150, а аз трябва да стоя поне 4-5 дена. Тези пари аз трябва да си ги извадя от джоба, а това ми е половината от сумата за подготовка за едно европейско. Ако има кой да ми финансира подготовка и участие, щях да стартирам в най-силните състезания.
- Защо се стигна до този тежък за теб момент в спорта?
- Защото сме в България.
- Като европейски и световен шампион не е ли тъжно да не можеш да защитиш титлите си на двете първенства по финансови причини?
- Мисля, че трябва да си направят равносметка тези, които дърпат конците отгоре. Не съм само аз в това положение. Световен шампион по бокс като Детелин Далаклиев се принуди да продаде колите си, за да може да отиде в САЩ, за да се боксира. Тъжно е.
- Спира ли Христомир с големия спорт?
- Категорично не. През месец май догодина има европейско в България, на което сме домакини. Ще събираме парички от закуски, за да се подготвим.
- Проявяваш чувство за хумор?
- Не трябва да падаме духом, дори когато е тежко.
- Кога ще започнеш системна подготовка за европейското?
- В началото на февруари, след като изкараме празниците.
- Федерацията по културизъм се радва на голяма популярност в България напоследък. Пораздвижиха ли се нещата?
- Спортистите не сме го усетили. Бюджетът на федерацията, отпуснат от държавата през 2009 г., бе 12 000 лева, докато тази е 340 000 лв. Ние разлика не сме усетили между двете години.
- Федерацията подписа спонсорски договор с водеща фирма за спортна екипировка.
- Анцузите не правят подготовката. Моят дори още не съм го получил.
- Очакваш ли състезателите, които сте с медали и челни места от европейски първенства, да започнете да получавате някаква субсидия от федерацията?
- Надеждата умира последна. Обявиха голям награден фонд за абсолютен европейски шампион в размер на 50 000 лв. Надявам се това да не е само пиар. За мен това е някакъв стимул, защото аз от спорта няма какво да искам. Имам европейски и световни титли, сега гледам за някакви финансови облаги. Ако спечеля, това ще ми покрие подготовката, имам и кредити да връщам.
- Колко пари струва подготовката на един елитен културист за едно голямо първенство?
- За мен е около 8000 лева. При всеки е различно.
- България имаше двама световни шампиони преди година в Катар, а сега не намери средства да ги изпрати на шампионата в Москва?
- За да участваме, трябваше да лишим семействата си от 8000 лева, ако сме успели да ги заделим.
- Много пари ли са за президента на федерацията?
- Той вече си има дъщеричка и семейство и трябва да се грижи за тях.
- Пожелавам ти да бъдеш признат за месия и в родния град догодина.
- Благодаря. Весели празници!

- Г-н Велинов, какво е новото през този полусезон в нашата „В“ група, повече ли са качествените тимове?

- Определено има положителна тенденция. Оказа се, че в тази част на България футболът е жив и показва известен напредък, а причините са ясни – по-добрата работа в школите, която вече започва да дава резултати.

- Как преценявате представянето на отборите в групата?

- Като цяло нивото беше добро през целия есенен полусезон. Има обаче едно разделение на два типа футболни клубове. Първите показват класа и възможности, а другите са в трагично финансово състояние. Определено се появиха съмнения, че отбори като „Локомотив“ (Дряново), „Балкан“ (Белоградчик), „Ботев“ (Димово) няма да могат да завършат есенния полусезон. Но ето че последните два тима показаха стабилно ниво в спортно-техническо отношение. Тук са съсредоточени клубове на които възможностите са близки на тези в Западната „Б“ група. С изключение на „Ботев“ (Враца) и „Етър“, които са два традиционно силни футболни центрове, останалите отбори са от населени места без традиции във футбола. В същото време в Северозападната „В“ група сега имаме отбори, които са с традиции в този спорт – мога да изредя поне половин дузина, при това – без да ги степенувам: „Янтра“ (Габрово), „Локо“ (ГО), „Бдин“ (Видин), „Академик“ (Свищов), „Спартак“ (Плевен), „Локо“ (Мз)…

- Това означава ли, че няма голяма разлика между отборите от челото на „В“ група и тези от втория ешелон?

- Разбира се. Сами видяхме какъв оспорван мач направиха за купата на България „Янтра“ и „Етър“. Отборите, които изброих по-горе, нямат никакъв проблем да спечелят мачовете си със съставите от втората половина на класирането в Западната „Б“ група.

- Тази есен в челото на класирането се озоваха два отбора с равни точки – „Бдин“ и „Ботев“ (Козлодуй). Това ли са фаворитите за промоция в професионалния футбол?

- Да, те завършиха с равни точки, но това не означава, че превъзхождат свищовския „Академик“, „Ботев“ (Димово) или „Локо“ (Мездра)…

- Очевидно тези пет тима ще са претендентите за „Б“ група?

- Не, не е задължително. Няма да е изненада, ако към тях се присъедини и габровският „Янтра“. Пак стигаме и до въпроса с базите и условията за участие в „Б“ група. Например във Видин, Габрово, Свищов няма да имат проблем да лицензират базата си, тъй като стадионите им отговарят на изискванията. Но не може да се каже същото за Козлодуй, където специална комисия на АФЛ направи много сериозни предписания за подобрения на стадиона, за да може да приема мачове дори за третия ешелон…

- Там май имахте и инциденти?

- Условията за провеждане на мачове там са много тежки. Първият инцидент бе на мача им с Трявна, вторият при юношите. Тъкмо бяхме решили да намалим наказанието лишаване от домакинство, и изпълнителният директор на „Ботев“ си позволи да удари съдия. Естествено санкцията остана в сила. На общото събиране, което направихме на ръководителите на клубове му казах директно, че вреди на отбора. От Зоналния съвет сме изпратили сигнали до прокуратурата и Областна дирекция „Полиция“ – Враца, но отговор още няма. Ще изчакаме до края на годината и ако не получим такъв ще напишем писмо до министър Цветан Цветанов. Няма как оставим този произвол да се развива. Ще дам пример с аматьорския футбол във Великотърновска област, където вече имаме четирима осъдени да не стъпват на стадион една година и глобени от 300 до 500 лева за доста по-леки деяния от станалите в Козлодуй.

- Как се представиха трите отбора от Великотърновска област?

- Приятно съм изненадан от тима от Самоводене, или както вие го пишете „Спарта“. При нас до края на сезона няма как да бъде променено името му. За отбора мога да кажа хубави неща – нужно е да има такъв отбор, в който да се обиграват младите футболисти, за да дава кадри за „Етър“, чието място категорично е в „А“ група. Чест прави на ръководството на клуба, че въпреки избра да домакинства на стадион „Ивайло“, хвърли много средства за базата си в Самоводене – терен, съблекални, трибуни. Не създават проблеми, мога да кажа само добри неща.

- „Академик“ е с доброто шесто място в класирането…

- Защото се представи по-добре от миналите години. Но непрекъснато имам усещането, че този отбор може много-много повече. Не крия, че болката ми е „Локомотив“ (ГО). Когато отборът е добре, има криза в ръководството. Когато пък то се стабилизира и намери средства, отборът тръгва назад… Не мога да си го обясня с друго, освен с организационни причини и ще трябва да направя среща с кмета Йордан Михтиев. Има упреци към него, че не проявява заинтересованост.

- Как стоят нещата в двете областни групи?

- Нормално, мачовете минават без проблеми, което е добре, особено когато охраната на много места се поверява на доброволци и на фирми, а не както бе доскоро на полицията. На Запад води ЦеСеКа (Лесичери), но ги гони „Спортист“ (Козловец), а на Изток – „Килифарево“, следван от „Бали“ и „Поликраище“.

Оспорвана е битката и в „Б“ регионална група, където има три много равностойни отбора. Как да не отлича мачове като „Ресен“ – „Първомайци“, „Владислав“ (Джулюница) – „Ресен“… Хубава публика, емоции и еуфория. Имаше и някои инциденти от дисциплинарен характер, но пък какво се случи извън терена в тази група? Нарушение с нередовни играчи от „Спортист“ (Козаревец), което хванахме и и им присъдихме служебна загуба срещу „Първомайци“. В заключение искам да кажа, че работим много добре с новия началник на Охранителна полиция Иван Каназирски и колегата му Стефан Стоянов. Направихме много полезна среща, работим заедно, вече има осъдени няколко човека. Благодаря им и възнамерявам в този случай да изпратя благодарствено писмо до министърът на вътрешните работи, защото наистина тук полицията пипа много здраво.