Страхотен жест на уважение направи ръководството на БФС към бившия президент на „Кайзерслаутерн“ и патрон на великотърновския фенклуб Норберт Тинес. Председателят на фенклуба Веселин Комитов бе поканен във футболната централа, където шефовете на БФС са му връчили подарък за Тинес като знак за най-сърдечно приятелство.

Поводът е юбилеят – 20 г. от мача за КЕШ „Етър“ – „Кайзерслаутерн“, по повод на който преди месец във Велико Търново бе открита специална изложба. В нея бяха показани над 120 артикула, които пресъздават приятелските взаимоотношения между двата клуба, продължаващи повече от 20 г. Както вече съобщихме, специално за събитието великотърновският фенклуб пусна уникална значка с емблемите на двата клуба, както и две юбилейни картички.

„Изпратих в БФС папка с материали от вестниците за изложбата, със снимки от откриването й, с отделно писмо до вицепрезидента Михаил Касабов със значка и юбилейните картички с автографи. Очевидно това е направило добро впечатление и получих покана да посетя БФС“, разказа председателят на фенклуб „Норберт Тинес“ Веселин Комитов.

Във футболната централа той бил посрещнат от Михаил Касабов и бившия шеф на международния отдел Бончо Тодоров, като е присъствал и президентът Борислав Михайлов. Те са връчили на Комитов подарък за Тинес – луксозна кутия с две маркови вина и сомелиерски принадлежности, както и визитка с послание „Скъпи приятелю, с много поздрави: Михаил Касабов“.

Великотърновецът изненадал много приятно Бончо Тодоров, връчвайки му значката, защото той е ней-големият колекционер на значки в България. Обяснил му, че това е първи опит на фенклуба, но получил комплименти, че е много успешен. Значките бяха в ограничения тираж от 100 бр., които ги прави уникални, и вече е изчерпан, а 30 са картичките с диплянка.

„Вчера се обадих на Тинес, той беше много доволен и развълнуван. Сега е на 71 г., има здравословни проблеми. Обещах да му изпратя подаръка по куриер“, сподели Веселин Комитов.

Тай е изпратил общо 12 такива плика с материали от събитието. Освен на БФС, има специално адресиран до неговия приятел Сеп Блатер във ФИФА, три до Германския футболен съюз, няколко до различни функционери в „Кайзерслаутерн“ и др. Сред тях са и преведените на немски статии във в-к „Янтра ДНЕС“. Комитов държи на перфектостта и детайлите – пликовете до ГФС са зелени, тези до „лаутерите“ – червени. Сега чака отговори от немските си партньори.

Впрочем, след пликовете със сувенири Веселин Комитов е изпратил и един в жълт цвят… Великотърновският фенклуб има нов член, и то от Дортмунд. Това е бившият футболист на „Борусия“ Аманд Тайс, до когото стигнала информация за фенклуба и той се свързал с В. Търново с желание на стане негов член. Тайс изпратил книга за 100-годишния юбилей на „Борусия“ (Дортмунд), чиито цветове защитава от 1977 до 1980 г. като десен защитник. Играл е още в „Нюрнберг“, „Кикерс“ (Офенбах) и „Фортуна“ (Дюселдорф) и има впечатляващите 296 мача и 28 гола в Бундеслигата. В момента се занимава с търговия на керамика.

Материала във „Велико Търново спорт“ за изложбата вижте тук

Любопитен материал за шампионския и постшампионския период в „Етър“ излезе в октомврийския брой на украинското списание „Футбол Style“, който ви предлагаме.

Преди 20 години с помощта на един украински легионер „Етър” прекъсна хегемонията на софийските клубове и завоюва първата в историята си, и както се оказва засега, последна шампионска титла. За славния път към българското „злато” и особеностите на тамошната футболна „кухня” поговорихме с именития полтавски футболен деятел Игор Кислов – първият в историята на България чуждестранен футболист, спечели златен медал (б. прев. в момента Кислов е шеф на областната структура на ФСТ „Украйна“)..

Преходът на съветски футболисти в западни клубове още беше нещо невероятно, но постепенно желязната завеса започна да пада. Така в австрийския „работнически” клуб „Рапид“ пуснаха Зинченко, после Шавло, Блохин… Един след друг на Запад тръгнаха звезди от първа величина. След тях се отправиха играчи от по-малък калибър, но за втората съюзна лига отиването в чужбина си оставаше невъзможно. Как се получи така, че няколко играчи на „Ворскла” (Полтава) отидоха в „Етър”?

С „Кентавъра” и „Бездомника”

- Полтава и В. Търново бяха градове побратими. Отдавна участвахме заедно в различни турнири, лагер сборове, играехме приятелски мачове, спомня си Кислов. – Получи се така, че треньорите на двата отбора добре знаеха възможностите на играчите. Във „Ворскла” със спечелването на сребърните медали в нашата втора лига не бяхме добре с парите. Даже се говореше, че няма да има играчи за следващия сезон. Затова ми се искаше да сменя обстановката, да пробвам себе си в нов, по възможност по-добре заплатен отбор. При мен още преди това бяха идвали пратеници на „Етър”, но нашият треньор Виктор Пожечевски отказа: „Игор трябва да помогне на отбора още половин година”. Вместо мен изпратиха при „побратимите” Иван Шарий, възрастен звезден играч. Той проведе своята „командировка” нелошо, но беше принуден да остави „Етър” по нефутболни причини. Българите искаха подсилване и отново се обърнаха към „Ворскла” да ме пуснат. По-нататък в „Етър” дойдоха много други полтавчани, но по разни причини никой не се задържа дълго. Когато им потрябва опитен вратар, извикаха Олег Моргун, после отидоха Шелист, Матвейченко, Золотницки и други.

- Ставаше дума за трансфер или просто „обмяна на опит”?

- Не, всичко беше солидно, уговорени условия. Чак по-късно разбрах, че въпреки записаната трансферна сума, от „Етър” са платили на бартер, със спортен инвентар и стоки.

- В тогавашния СССР дори националите продаваха по такава схема. На фона на нашата криза България впечатли ли ви?

- Много работи бяха интересни. Въпреки, че наричаха България „16-та република”, все пак там беше много по-прогресивно и проникваха западни неща много по-рано, отколкото при нас. Дори бих казал – навреме. И въпреки че не минавахме без спиране на тока, благодарение на отзивчивите хора нещата се решаваха. Във финансов план в сравнение с нашата втора лига плащаха много повече. А самият град впечатлява. В. Търново е древната столица на България, с много паметници и красиви места. В клуба работеха съвсем другояче в сравнение с нас. Имах много свободно време, за да видя това. Във футболен план също се дишаше много леко. Нашият треньор беше Георги Василев, именит български специалист, минал през западната школа и през националния отбор. Работата с него ми даде много опит, по неговите конспекти подготвях децата в Полтава. У нас беше така: не смей да пиеш вода, не смей да правиш еди-какво си и да отиваш еди-къде си. А там помощникът Стоян Петров идва и ми говори спокойно: Игор, препоръчвам ти да се занимаваш с лекоатлетически упражнения… Именно там за първи път видях стречинг. Работехме по 45 минути и аз вече се чудех кога ще тренираме. Но сега анализирам и разбирам, че благодарение на добрата загрявка в отбора в продължение на две години нямаше нито една контузия. Съвършено друга бе и самата страна. В Украйна дефицит, а там – изобилие. Но да мъкна в Полтава електроуреди не ми се щеше. Няма да повярвате, но главният ми сувенир в България бяха книгите – произведенията на много наши писатели, които не можеха да се купят в книжарниците, аз купих именно във В. Търново. Вкъщи с приятелите истински четения устройвахме.

- Отидохте от втора лига във висшата българска, където „Етър” нямаше намерение да е статист. Такъв старт от провинциален отбор случайност ли беше или закономерен резултат от развитието на колектива?

- За случайност въобще не може да се говори. „Етър” по това време беше завършил трети. Жоро Василев успя да събере боен и жаден за победи колектив. Мога дълго да говоря за тогавашните си партньори. Опитният вратар Николай Донев даже бе на световното в Мексико. Левият защитник Цанко Цветанов не се ограничаваше само със защитни функции, а се включваше напред и заедно с Балъков създаваха идеален ляв фланг. Централният защитник Ангел Червенков, с когото се срещнахме тази година в Полтава, когато бе треньор на „Севастопол”, отлично играеше във въздуха, включваше се в атаките и вкарваше важни голове. На тренировки, борейки се с него, се радвах, че сме в един отбор, защото срещу него много трудно се играеше.

Среща след 20 години на Кислов и Моргун с Ангел Червенков.

В атака играех с Бончо Генчев, той после беше звезда в „Спортинг” и „Ипсуич”. В центъра на полузащитата действаше импозантният блондин Илиян Киряков, за заряда му в играта го наричахме „Кентавър”. Разбира се, как да пропусна Красимир Балъков, който стана истинска звезда.

- В „Щутгарт” блестеше със страшна техника…

- Разбира се, той още тогава се открояваше не само с техника, но и с изключителен поглед върху играта, разбиране, шикарен удар с левия крак. Още тогава изпълняваше прекрасно статичните положения.

- Тогава много футболисти от българското първенство тръгваха за Европа. Знам, че сте имали такава възможност, защо не го направихте?

- Да, когато Красимир го взеха в „Спортинг”, аз също имах възможност да отида на проби. Но беше такъв период, че исках да се върна у дома, а и много пречки щеше да има в посолството, с всичките там документи… С една дума, такива трудности възникнаха, че даже не пробвах. Още повече, че тогава в българското първенство идваха скаути на чужди клубове и си мислех, че ще имам още шансове.

- По вашето време в „Етър” се оказа и Трифон Иванов – знаменитият защитник с потресаващ удар, който външно приличаше на бездомник. Още тогава ли се славеше със своя характер?

- Естествено. Той дойде при нас след шампионската титла, беше в испанския „Бетис”. Много класен играч, но както казват българите – „откачен”, т.е. непослушен. С треньорите никак не живееше мирно… Но с качествата си компенсираше всичко. Вече като играч на „Рапид” (Виена) вкара гол и на „Динамо” (Киев). Той много искаше да играе в „Арсенал”, говореше, че ще премине там на всяка цена. И наистина възникна възможност да премине там, но нещата не станаха и той чакаше втори шанс…

След титлата мислехме дали ще оживеем

- Даже при тези имена в „Етър” групата не предполагаше мечти. В нея имаше грандове, а „Етър” не се числеше към тях…

- Да, във всички турнири доминираха столичните отбори. От време на време за по един сезон Пловдив или Стара Загора прекъсваха хегемонията им, но рядко.

- Съдиите също вероятно не се церемоняха с провинциалистите?

- Имаше такова усещане, но чак да са ни „клали” – не.

- А как започна кариерата ви в българския клуб?

- Няма да повярвате, но в първия си мач пропуснах дузпа срещу един гръцки отбор. Много го преживявах, но за щастие скоро вкарах своя първи гол срещу „Черноморец” (Бургас) в последната минута, спечелихме с 3:2. Няма да забравя и гола си срещу ЦСКА след пас на Цветанов.

- Българската преса се учудваше на победния ви ход, всички чакаха кой ще ви спре и до последно не вярваха в титлата…

- Ние сами също се удивлявахме, но към средата на първенството вече повярвахме в своите сили. Мога да кажа, че в този период да станеш шампион на България действително беше почетно. Въпреки че Стоичков вече беше заминал в чужбина, успях да се засека в мачовете с такива играчи като Наско Сираков, Емил Костадинов, Йордан Лечков. Във всеки отбор имаше звезди.

- Кога разбрахте, че титлата е в ръцете ви?

- Ние гонехме от себе си това чувство. Но когато накрая бихме в София „Левски”, всичко стана ясно. Между другото, софиянци тежко преживяха нашата победа. Церемонията по награждаването проведоха повече от скромно, отколкото за техните клубове, по-бързичко… В последния кръг вече играхме у дома в мач без значение, местните жители го превърнаха в истински карнавал. У нас хората са по-задръстени, а там гражданите излязоха по улиците, пееха, танцуваха и се веселяха. Запомнил съм един епизод – на балкона стои някакъв дядка, пийва си ракийка и като ни забеляза, измъкна една винтовка и започна да стреля във въздуха от радост. Вече не ни беше до еуфория, а как да оживеем при такива бурни тържества…

- Вие не ударихте ли своята чашка ракия за победата?

- Не съм такъв любител, но обичах да разпускам с отбора. Ракията, особено перлова и гроздова, се цени високо. Аз никога не съм нарушавал режима, защото там с легионерите не се церемонят, как у нас.

- Въпреки това „изтрезняването” след титлата беше тежко. „Етър” никога повече не взе медал, а се срина в средата на таблицата…

- Имаше си причини. Първо, в клуба започнаха финансови проблеми. Второ, някои местни играчи се взеха за звезди и „уволниха” Георги Василев. Той между другото, не пропадна, а отиде в „Левски”, после в чужбина, и ЦСКА. А „Етър” тръгна надолу. Ние с Моргун не подписахме съчинената декларация срещу треньора и повече нямаше какво да правим в този отбор.

Олег Моргун и Игор Кислов днес.

- Но преди това дебютирахте в евротурнирите. Как градът прие гостите от „капитализма”. Не беше ли като в Русия, когато клубът поради липса на условия или „закрит” град да приема съперника другаде?

- Напротив, всички искаха да покажат колкото може по-добре Велико Търново на света. Все пак разбирате, че това е туристически потенциал. Срещата с „Кайзерслаутерн” започна още от немския хотел. Кърпи, набор сувенири от клуба… Още тогава, въртейки в ръцете си „червеното дяволче”, разбрах, че в Германия футболът е цяла култура, до която ние не сме дорасли. Отборът им беше силен, паднахме с 2:0 там и направихме 1:1 у дома. Но евроучастието беше празник за града. За съжаление аз не го почувствах в пълна сила, защото и в двата мача влязох като резерва. Имах растежение на бедрото.

Ще летя за България отново

- И така, в края на 1992 г. заради конфликт с клуба и проблеми с финансите вие оставихте „Етър”?

- Когато махнаха Жоро Василев, аз се прибрах вкъщи. Той ме викаше в „Левски”, аз не бях против, там вече беше и Моргун. Нов договор с „Етър” по понятни причини не подписах. Но излезе нещо друго. Ние често играехме в подготовката в Тунис със „Сфаксиен”, който имаше български треньори. Бяха ме забелязали и разбирайки за моите проблеми, веднага ме поканиха. Трябваше им нападател и аз подписах договор за половин година.

- После се върнахте в България, но не в „Етър”, а във втора дивизия. С какво ви привлече „Дунав”?

- С перспектива. Отборът бе поет от известния играч и треньор Аспарух Никодимов, в Русе започнаха да идват и други известни футболисти. За половин година вкарах дузина голове, но отборът не изпълни поставените задачи и затова се наложи да се завръщам.

- Отново се оказахте в „Етър”, въпреки че заплатите се плащаха със закъснение и колективът вече не беше същият?

- В „Дунав” получих травма и исках да навляза във форма. Бях на 27 години, исках още да играя на високо ниво. Викаха ме в ЦСКА, в „Белененсес” и в Украйна, където „Ворскла” започна своя възход от втора лига. Вече ми се прииска да се завърна, затова реших да се прибера в Полтава. Пожечевски събра добър отбор, момчетата веднага ме избраха за капитан.

- Защо стана така, че все по-малко украинци играят в България. Само Ковал, Харковченко, Немодруг и Цихмейструк…

- Причината е финансова. При прехода към евро заплатите им станаха по-малки, започнаха да викат евтини легионери – сърби, африканци, латиноамериканци… Сега вече малко се подобриха, канят и солидни играчи и клубовете се постегнаха.

- Но след поколението от САЩ-94 вече няма добри играчи. Единствено Бербатов играе на високо ниво.

- При тях има много добра работа с децата, изворът не е пресъхнал, повярвайте ми. От това, което чувам от българските си приятели, цялата страна работи за Академията на Стоичков – събира талантливите дечица.

- Тази година с приятелски мач бившите ви съотборници отпразнуваха 20 години от „златната” победа. Вас защо ви нямаше?

- Така се получи, че с Моргун и Шарий бяхме ангажирани в градски турнир на ветераните и късно се заехме да оформяме документи. Не получихме навреме визите, затова въпреки поканата, не успяхме да отидем.

- На снимките на българските колеги виждаме топка с автографи на всичките ви колеги от 1991 г. Само вашият го няма. Значи, трябва да отлетите до България да го поставите?

- Разбира се, още повече – има такъв повод!

Бившият нападател на „Етър 1924” Стефан Иванов Димитров изпълни още една своя мечта. След като през 2005 г. замина за САЩ и стигна до „Чикаго Файър”, където игра срещу самия Дейвид Бекъм, великотърновецът сега бе сред главните действащи лица в бенефиса на Пол Скоулс. Стефан не само стъпи на препълнения „Олд Трафорд”, игра редом с имена като Канаваро, Мичел Салгадо, Патрик Виера, Роби Кийн, Брад Фридел, но и бе на крачка да вкара гол с екипа на своя „Космос” (Ню Йорк) на семия „Манчестър Юнайтед”.

Още преди мача световните агенции съобщиха, че един срещу друг като титулари излизат двама българи – Димитър Бербатов срещу юношата на етърци Стефан Димитров. Почетен президент на „Космос” е легендата Пеле, който лично уважи Пол Скоулс с присъствието си, а мениджър на тима е Ерик Кантона, който се завърна на „Олд Трафорд” под бурните овации на препълнения стадион. Именно Кантона заложи на Стефан Димитров в стартовия състав, където великотърновецът водеше атаката заедно с Роби Кийн и Дуайт Йорк.

Роденият на 8 октомври 1984 г. нападател е юноша на «Етър 1924», а от 2005 г. играе в САЩ. След престой в «Чикаго Файър» той подписа с «Космос» това лято. Ето какво пише на официалната страница на «Космос» (Ню Йорк) за Стефан Димитров: «Това е най-опитният футболист в младата ни селекция. Той играе като централен нападател и има доста голове през това лято.»

Като титуляри за гостите стартираха: Фридъл, Салгадо, Ройеринг, Канаваро, Уейн Бридж, Ираета, Ники Бът, Дани Мърфи, Р. Кийн, Д. Йорк и Димитров, в състава бяха още Сол Кембъл, Виера, Гари Невил и др.

„Манчестър Юнайтед“ победи с категоричното 6:0.  Самият Пол Скоулс откри головата серия за Юнайтед, след като се разписа в 9-ата минута след страхотен изстрел от над 25 метра, а в 28-ата Уейн Рууни от дузпа покачи на 2:0. Бербатов започна като партньор на Рууни в атаката, но се отличи само с един пропуск и на почивката бе сменен от младия Дани Уелбек. През втората част голове добавиха Андерсон, Уелбек и два на Диуф.

Именно пред Димитров още в началото на второто полувреме се откри едно от най-добрите положения за гол пред «Космос», след като в 52-ата минута Мичел Салгадо центрира и Стефан Димитров с глава стреля до самата греда. Още два пъти великотърновецът участва в чудесни атаки на тима си, но „Космос“ така и не се добра до гол.

„Манчестър Юнайтед“: Де Хеа (46 Линдегаард), Рафаел (46 Еванс), Евра (46 Фабио), Фърдинанд (46 Смолинг), Видич (46 Джоунс), Нани (62 Клевърли), Скоулс (74 Погба), Гигс (46 Андерсон), Йънг (46 Диуф), Бербатов (46 Уелбек), Рууни (62 Македа).

Част от заглавията в медиите:

«Кантона избра българин за бенефиса на Пол Скоулс»

«Бербатов титуляр в бенефиса на Пол Скоулс, търновец пропусна да накаже «Юнайтед»

«Юноша на «Етър» пропусна да вкара на «Манчестър» в бенефиса на Пол Скоулс»

Куп легенди на сръбския футбол пристигат във Велико Търново за демонстративен мач срещу ветераните на „Етър“. Срещата е по покана на ръководството на великотърновския клуб и е част от проявите по официалното представяне на „Етър 1924″ за новото първенство, като основен двигател на проявата е представителят на новите собственици на „Етър“ Ендер Дурмушев. Футболният празник е в събота на стадион „Ивайло”. Националният отбор на Сърбия (ветерани) излиза от 16:00 ч. срещу ветераните на „Етър“. Делегацията от западната ни съседка се води лично от Драган Джорджевич, който е зам.-председател на Футболния съюз на Сърбия и президент на „Синджелич“ (Ниш), както и от директора на сръбските национали-ветерани Драголюб Гайевич.

Куп известни имена ще видят великотърновските фенове – Зоран Бата Миркович, с 59 мача за националния тим и участник на Мондиал-98, играл в „Партизан“, „Фенербахче“ и „Ювентус“, Деян Говедарица, с 29 мача и участник на Мондиал-98 и Евро-2000, играл във „Войводина“, „Ниймеген“ и „Лече“, Зоран Симович, с 10 мача, играл в „Напредак“, „Хайдук“ и „Галатасарай“, игралия в „Цървена звезда“, „Лече“ и „Сампдория“ Ненад Сакич, в „Београд“, „Славия“ (Сф) и „Нюрнберг“ Раде Тодорович, Душан Пешич, Славолюб Янкович, Драгиша Бинич и др. Селекционер на тима е Миле Станкович.

Сръбските легенди ще срещнат ветераните на „Етър“, като този път ще се събере сериозна част от шампионския състав. С екипа на етърци ще излязат Калоян Чакъров, Бончо Генчев, Мирослав Байчев, Сашо Христов, Андриян Гайдарски, Георги Георгиев, Генчо Генчев – все шампиони от 1991 г., както и още Румен Данков, Николай Арнаудов, Веселин Василев, Румен Иванов, Христо Михайлов, Николай Съботинов, Марин Стефанов и др.

Сръбската делегация пристига в петък вечерта. Преди мача ще прозвучат химните на Сърбия и България, ще има и куп съпътстващи прояви. вече са отпечатани цветните плакати за събитието, които до утре ще залеят целия град. Входът е свободен.

След тази среща от 18:00 ч. пък започва официалното представяне на „Етър“ за новия сезон в Източната „Б“ група – новият треньорски щаб и новопривлечените футболисти. Веднага след това започва и приятелската среща между „виолетовите“ и сръбския „Синджелич“ (Ниш), който този сезон още като дебютант завърши на пето място в Първа лига.

Очаквайте само във „Велико Търново спорт“ пълния списък с националите на Сърбия (ветерани)!

Световният шампион Михаил Ганев и бившият №1 в Европа Анатолий Гуйдя се впуснаха в нови предизвикателства на лагера в Якутия. Двамата премериха сили в местните национални борби и впечатлиха с изявите си. А правилата са подобни на тези в сумото – ако с крак или ръка докоснеш земята при двуборство, губиш схватката.

Шампионът обаче не се стресна, направи четири победи и спечели турнира. А с това и 10 000 рубли – символичните за нашите премия от около 400 долара. Гуйдя обаче се препъна на полуфиналите и се задоволи само с утешителната награда – крак от млад жребец. Жаден за още победи, Ганев се пусна и в нетрадиционния турнир по петобой.

Последваха нови изпитания за шампиона – борба, бягане на 300 м, дърпане на дърво между двама съперници, носене на камък, тежък 110 кг, както и скок от място. Силите на нашия борец обаче стигнаха до 6-ото място, но пък също спечели утешителната награда – крак от млад жребец. А призът за победителя бе… трактор.

„Този награда е много престижна в Якутия и … много вкусна“, каза старши треньорът на националите Симеон Щерев. След надпреварата борците ни седнаха на една трапеза с националите на Якутия и се убедиха във вкуса на конското месо. Освен че печелят награди, борците ни и сами си ги добиват. Ганев и бронзовият олимпийски медалист Радослав Великов се славят като добри ловци и не пропускат в свободното време да преследват дивеч.

Стефан Павлов (Фифи Перото) - легенда и на столичния "Левски", и на "Етър".

Бончо Генчев не пропуска бенефис, без да се е разписал.

Георги Попиванов - един от любимците на публиката през 90-те години.

Георги Василев: "Щастлив съм да се завърна на "Ивайло"

Преди мача ветераните на "Левски" поднесоха цветя на паметната плоча на Гунди.

Пламен Николов получи наградата си като победител в играта на "ВТ спорт" и kick.bg "20 г. виолетови шампиони"

Снимки: Даниел ЙОРДАНОВ

Заб.: Снимките на собственост на „Велико Търново спорт“ и при ползването им цитирането на източника е задължително!

Репортаж на bTV от мача тук

Вече са ясни и имената на победителите в съвместната игра на „Велико Търново спорт“ и сайта kick.bg, посветена на 20-ата годишнина от шампионската титла на „Етър”. В продължение на няколко седмици давахте отговори на 15 наши въпроса, свързани с шампионския период на „Етър”.

Както и очаквахме, получихме доста писма, сред тях около 30 бяха с дадени отговори на всички въпроси. За радост, историята на „Етър” не е забравена и няма да бъде забравена – уверихме се, докато четяхме писмата ви. Повечето от вас споделиха, че за тях е било истинско удоволствие да се върнат към онези години и да си припомнят паметните мигове.

Не знаем откъде са участниците, но от посочените в някои имейли адреси става ясно, че най-много са от Велико Търново, но има и такива от Ловеч (Николай Николов) и дори от Пловдив (Валентин Георгиев).

7 човека дадоха абсолютно верни отговори на 15-те въпроса. Преди да обявим имената им, искаме да откроим още няколко писма. Даниел Димов ни е изпратил уникално писмо – със снимков материал към всеки отговор, с пълни класирания, статистика и най-подробна информация. Не е посочил само името на рефера, свирил мача „Кайзерслаутерн” – „Етър”, това е португалецът Фортунато Асеведо. Другият, който беше съвсем близо до наградите, е Йордан Йорданов. Той също е с най-обширни отговори, с лични спомени и много компетентност. За жалост и той е с 14 верни отговора – единственият играч, шампион и с мъжете, и с юношите на „Етър” не е Цанко Цветанов, а Калоян Чакъров.

Много съжаляваме и за Момчил Брашнянов и Венцислав Николов, които имат пълни отговори, но смятат, че Мирослав Миронов не е бил шампион. Истината е, че той няма записан нито един мач, но получава златен медал и е част от тима по време на награждаването. Същото се отнася и за Румяна Владимирова, която не е посочила само името на рефера Асеведо. Трифон Карпушиев пък има 13 верни отговора и също са го затруднили само тези два въпроса.

Играта обаче има и победители.

Седем от вас дадоха абсолютно верни и пълни отговори на всички въпроси. Това са: Иван Джамбазов, Цветан Йорданов, Пламен Николов, Николай Момчилов, Марин Маринов, Милена Ангелова и Деян Владимиров.

След като обстойно разгледахме писмата, определихме и победителите:

Първа награда – оригинална фланелка на ФК „Барселона“, печели Пламен Николов.

Втора награда – фланелка и шал „Етър – шампиони’91″, печели Иван Джамбазов.

Трета награда – флаг на ФК „Етър“, печели Милена Ангелова.

Четвърта награда – оригинален автограф и снимка на Димитър Бербатов, печели Марин Маринов.

Победителите ще бъдат уведомени по телефона или с имейл как могат да получат наградите си. Честито!

Накрая искаме да завършим с част от писмото на Йордан Йорданов:

„ЕТЪР“, господа, е марка във българския футбол. Бил е велик, както градът ни – така и отборът ни. Радвал е хиляди по трибуните, чрез телевизионни и радиоприемници, и пак ще ги радва. За жалост управниците в града ни не са от класата на всеотдайната публика на „ЕТЪР“! Надявам се и вярвам да се продължи в насока да се възродят отново школите, както и училищни такива. Вярвам, че ще се работи за подобряване на базата в града. Аз искам моето дете да има къде да спортува, да е здраво. Да знае историята на България, града ни и любимия ни „Етър“. Не искам да живее само с нашите спомени за ония славни години, в които баща му тренираше неуморно лека атлетика и футбол и се наслаждаваше на кумири като Балъков, Б. Генчев, Трифон Иванов, Киряков и прочие.

Знам, че „ЕТЪР“ ще пребъде, защото болярският дух, който живее у всеки един в града ни, ще надделее над пошлостта, мерзостта, глупостта на властимащите и ще бъдем отново фактор. Фактор, с който ще се съобразяват знайни и незнайни градчета и паланки, на които показваме несломимия болярски дух.

Във всеки справочник за Барселона стадионът на местния едноименен отбор е сочен сред десетте най-големи забележителности на града. А Барселона определено е град, в който има какво да се види – невероятна архитектура, красиви сгради, дело на гения на Антонио Гауди, богати музеи, уникално съчетание между морето и хълмовете, между които е разположен градът. На хълма „Монжуик“ и в подножието му са олимпийските обекти от Игрите през 1992 г., които тотално променят инфраструктурата и въобще развитието на Барселона.

„Камп Ноу” обаче няма как да не е основна забележителност за посещение. Това е стадионът на „Барса”, а този клуб е история за Испания и буквално религия за Каталуня. „Барселона” е гордостта на местните хора, тя е тяхното самочувствие, израз  на мечтите им… По улиците на града десетки малчугани носят синьо-червения екип, най-често с името на Меси на гърба. Днес е Меси, вчера бе на Бакеро или Стоичков, онзи ден – на Кройф. Утре ще е на някой друг – играчите ще идват и си отиват от този клуб, всеки според своя талант ще допринася за историята му, а „Барселона” ще си остава вечен…

По време на едноседмичната ми визита в Барселона местният тим няма мач у дома (гостува на „Виляреал”), затова посещение на „Камп Ноу” остава по-малката утеха за мен. Отправям се там, облечен с виолетовата фланелка… Впрочем, през 1991 г., когато „Етър” стана шампион на България, една от първите поздравителни телеграми бе от ФК „Барселона”… Големият клуб уважи българския първенец  и го поздрави за успеха му, а месеци по-късно съдбата интересно преплете „Етър” и „Барселона” в турнира за КЕШ…

В  първия кръг „болярите” играха с „Кайзерслаутерн”, загубиха с 2:0 в Германия и водеха до 90-ата минута с 1:0 у дома, като бяха на крачка от втори гол, но немците изравниха в последните секунди на продължението. Не знам докъде са стигали в мечтите си „лаутерите”, но съдбата им го върна още в следващия кръг. Те срещнаха точно „Барселона”, като този път те паднаха с 2:0 при гостуването си, а у дома поведоха с 3:0. За да дойде допълнителното време, когато Бакеро ги поля с леден душ – 3:1 и каталунците продължиха напред, за да грабнат заедно със Стоичков мечтаната КЕШ!

В каталунската столица „Барса” се усеща навсякъде. Преди месеци бях във Виена и  в целия град не можах да открия нито флаг, нито значка или какъвто и да е сувенир, свързан с местните „Аустрия” и „Рапид”. Двата клуба държат здраво марката и никой няма право да я използва с търговски цели.

В Барселона не знам кой какво държи, но целият град е залят с артикули в червено-сини цветове. Фланелки, шалове, значки, ключодържатели, всевъзможни чаши, шапки, снимки и какво ли още не се предлагат на всеки ъгъл – във всяко магазичне или сергия. Цените са точно такива, каквито са и на самия стадион.

„Камп Ноу” е в западната част на града. Построен е през 1957 г., когато се е наложило да бъде разрушен старият стадион Camp de Les Corts, който събирал 60 000 привърженици. Не е ясно откъде в България влиза названието „Ноу Камп”, но всъщност правилното е „Камп Ноу“ (ново игрище). Стадионът е собственост на клуба.

До него се стига лесно с различни видове транспорт. Ние предпочитаме туристическите автобуси, чиито маршрут задължително минава оттам. Приближавайки към стадиона, честно казано, гледката на огромната му сива чаша не впечатлява. Посещение на „Камп Ноу” с всичките му забележителности струва точно 19 евро. Изненадата за нас е голяма, защото турът не е организиран, както е например на „Уембли”, а на всеки се раздава нещо като радиослушалка и той тръгва сам по маршрута, като натиска последователно копчетата и слуша указанията и многобройната информация.

Има огромен магазин, който предлага какво ли не, но хората, които пазаруват, не са много, защото, както вече казах, артикули има навсякъде… Определено обаче впечатляващ е музеят на „Барса”. И как няма да е впечатляващ, като е събрал не десетките, а стотици спечелени от клуба купи? Изложени са едни от първите екипи, обувки и топка още от основаването през 1899 г. Витрините ни водят през годините и ето я незабравимата 1992 г. Правя си снимка пред огромната Купа на шампионите, която Стоичков гордо вдигна в кралската ложа на „Уембли”.

Разбираме, че това е най-посещаваният музей в Каталуня – разглеждат го 1 200 000 души всяка година. Той показва 1420 експоната, свързани с историята на ФК „Барселона”, 420 от които са трофеи.

„Булгария? Си, сеньор. Ристо Естойков!” Няма как коментарът на всеки местен да бъде различен. Търся витрината на Стоичков, който присъства с лика си на няколко места в музея, който вече ползва интерактивни средства. Натискаш екрана и избираш името на Ицо и следват снимки, статистика, голове…  Но ето я и истинската витрина със спечелената от него Златна топка, както и с фланелката с № 8 и негов автограф за феновете.

Почетният кът на Естойков, който завинаги ще остане в сърцата на каталунците.

От музея се излиза в горната част на трибуните. Гледката е впечатляваща. Капацитетът на стадиона е променлив, при отварянето е 93 053 места,  но нараства до 105 000 за Световното първенство по футбол през 1982. След това броят на местата малко е намален и сега е 99 354 души, което го прави най-големия в Европа и 11-ти в света. Правим си  поредните снимки за спомен и слизаме долу в тунела. Вдясно има параклис, в който играчите се молят преди мач. От пистата гледката е не по-малко внушителна.

Сядам  на мястото на радиокоментаторите-репортери, които имат привилегията да са на метри от случващото се на терена. После се качваме най-горе, където в уютни кабини са местата на журналистите.

На журналистическите банки.

И от най-високото местенце на „Камп Ноу” теренът се вижда идеално. Завършваме тура през друго помещение, където се прожектират видеокадри от победната история на „Барса”.

Съжалявам, че след три дни все още няма да съм тук. На 6 април тук ще ври и кипи. „Барселона” приема в четвъртфинал за Шампионската лига „Шахтьор” (Донецк). В хотела ни на рецепцията вече предлагат билети за мача. Услугата е трансфер от самия хотел до „Камп Ноу” и билет за срещата, като цените са 96 евро, 120 евро и 140 евро. Испания и най-вече Каталуня няма да спят, защото отсега всички са уверени, че Меси и компания ще ги зарадват за пореден път.

Тук е мястото на фотографа Даниел Йорданов.

А за финал – прогнозата на Стоичков. Легендата си пожела финал “Барселона” – “Манчестър Юнайтед”. Битката за титлата ще е на 27 май на “Уембли” и ако до нея стигнат два от най-великите клубове в света, футболът само ще спечели.

Барселона,

Анатоли ПЕТРОВ

"Нещо повече от клуб"

Защо „Барселона“ е нещо повече от клуб?

Прочетено в нета:

„Защото Барселона за нас е повече от футболен клуб! Тя е футболният клуб,който ни кара да мечтаем и да се усмихваме, но и често да бъдем тъжни, и с разбити сърца! Но въпреки тъгата, ние запазваме надежда, и винаги, дори след болезнено дълго чакане само тя успява да върне усмивката на лицата ни! Една усмивка, породена от радост, която само тези футболисти в червено-сини екипи, мoгат да предизвикат в нас! Хиляди футболисти, във всички цветове на дъгата минават пред очите ни, но в крайна сметка само едни са тези, който умеят да предизвикат у нас онази тръпка, излизайки на терена! Онова чувство на съпричастност, което те изпълва, и те кара да се чувстваш част от радостите и страданията на отбора! Защото Барселона е повече от футболен клуб – тя е част от мен и теб!“

„Повече от клуб”. Много десетилетия това е мотото на ФК Барселона. Барса е футболен клуб… но той е не само клуб. Той е „Повече от клуб”. Той представя философия, ценностна система, начин на разбиране на спорта и интерпретация на света, в който живеем.
Между 1936г. и 1975г, Испания е управлявана от диктатора Франко. В началото на диктатурата, много хора са убити, защото защитавали свободата и демокрацията. Сред жертвите е Josep Sunyol, президента на ФК Барселона. Президентът Sunyol пътувал с колата си към Мадрид когато е спрян от армията на Франко в Sierra de Guadarrama. Когато е разпознат, веднага е арестуван. Няколко дни по-късно той е екзекутиран без процес. През този тъмен период от нашата история, Ф.К.Барселона е „Повече от клуб” в Каталуния, защото клубът е бастион на Каталонската опозиция срещу военния режим: хората носели на стадиона Каталонски флагове и други символи и пеели Каталонски песни по време на мачовете. Президентът AgustГ­ Montal веднъж накарал военния управител на Барселона да мисли, че музиката, която звучала от високоговорителите на стадиона била песен на Барса. В действителност това бил националният химн на Каталония, който бил забранен по това време.

Барса е „Повече от клуб” в Испания също, защото за много испанци, които не са каталунци, Барса представя съпротивата срещу режима. Позицията на Ф.К.Барселона контрастира с тази на противниците от Реал Мадрид, клуб който напълно подкрепя диктатурата… и е напълно подкрепян от диктатора (и по този начин получава много изгоди от него). Много испанци, включително сегашният президент на страната, JosГ© Luis RodrГ­guez Zapatero, син и внук на републиканци, които се противопоставят на Франко по време на гражданската война, подкрепят Барса поради тази причина. За тях Барса е „Повече от клуб”, защото той представя ценността на свободата и демокрацията.

Днес Испания е свободна, демократична страна и Каталуния има голяма политическа свобода и самоуправление. Каталонският език не се ограничава вече и нашите символи вече не са забранени. Но Барса все още е „Повече от клуб”. Разбира се ние все още сме Каталонски клуб и продължаваме да вярваме в свободата и демокрацията и да ги защитаваме. Ние още приветстваме всички фенове от Испания, които споделят нашите ценности и разбират, че не можем да се отречем от корените си. Но когато Жоан Лапорта, нашият настоящ президент, казва че Барса все още е „Повече от клуб”, не само в Каталуния, не само в Испания, но и в света, той има нещо друго впредвид: има впредвид, че Барса е различен вид клуб.

Барса е „Повече от клуб”, защото той придава особено значение на феърплея. Очевидно искаме да печелим. Разбира се искаме да печелим: ние сме футболен клуб и нашата цел е да спечелим всяка среща и да бъдем победители във всеки турнир, всяка година. Все пак, освен че победата е важна, за нас има значение начина, по който това става. Следователно, ние изискваме от всички свързани с Барса, от играчи до треньори, до директори, до привърженици да се държат честно и цивилизовано. Жоан Лапорта се бори много за да отстрани буйстващите фенове от Ноу Камп. Това бяха много шумни фенове и тяхната подкрепа беше важна. Затова недопускането им на стадиона вероятно нарани отбора. Но тяхното бурно поведение бе неприемливо затова те бяха изхвърлени. Други клубове приемат нецивилизовано поведение за сметка на подкрепата на феновете. Но не и ние. Нашият треньор Франк Рийкард неведнъж изисква от нашите играчи феър-плей и ние силно одобряваме неговото отношение. Ако гледате мач на Барса, ще видите, че нашите играчи не се преструват на контузени за да печелят време когато водим в резултата, стратегия възприета от други клубове. Ние в Барса не обичаме да заобикаляме правилата за да спечелим. Ние искаме да печелим честно. Разбираме че милиони деца по целия свят гледат нашите срещи всяка седмица. Тези деца гледат нашите играчи. Наша отговорност е да ги научим на важен урок: в живота има добри и лоши начини да спечелиш, изборът на добрия начин не вреди на шанса ти за успех. Този урок може да бъде преподаден само с пример.

Днес Барса също е „Повече от клуб”, защото ние влагаме много голяма значение в това да играем красиво. Отново искаме да спечелим. Но нашата футболна философия включва и добрата игра. Искаме нашите фенове да се гордеят с победите ни, но също така искаме да изпитват удоволствие като гледат мачовете ни. Ние не приемаме срещи с малко голове и много защита. Стремим се към мачове с много голове и много нападение. Както един от най-успешните ни играчи и треньори за всички времена, Йохан Кройф, веднъж каза: ”кой се интересува, че си получил 2 гола, ако си вкарал 5!”. Ние напълно приемаме философията на Йохан. Не много отдавна, треньорът на Барса Луис Ван Гаал, който спечели 2 поредни титли в първенството в края на 90-те години, беше отстранен въпреки успеха си, защото тимът не играеше добре. Ние не взимаме играчи, които рушат хубавата игра. Искаме те да бъдат творци, магьосници, майстори. Искаме да бъдат такива, че да ви карат да се усмихвате, когато направят неща, които не сте вярвали, че са възможни. Искаме да сте горди, че сте фенове на Барса, когато те пишат поезия с краката си. Няма да го направим по никакъв друг начин.

В заключение, днес Барса е „Повече от клуб”, защото ние сме облагодетелствувани членове на нашето общество и отговорността е наша да използваме този късмет за да отвърнем на света. Футболът е един от най-важните механизми, чрез които можем да говорим с онеправданите. И ние усещаме, че трябва да използваме този инструмент за по-голямото добро. Тази година, за първи път в нашата 107-годишна история, нашият футболен отбор носи символ на фланелките си. Това не е името на корпорация. Това не е реклама за да се популяризира някакъв вид бизнес. Това е логото на УНИЦЕФ. Както Жоан Лапорта каза в речта си на Обединените Нации миналия септември, „чрез УНИЦЕФ ние, хората на Барселона, хората на Барса, даряваме нашите фланелки на световните деца”. По този начин, ние отказахме оферти от корпорации, които достигаха до 110 милиона долара за 5 години. Вместо да вземем парите, ние сложихме логото на УНИЦЕФ върху фланелките си безплатно (всъщност ние дарявахме всяка година по 1.5 милиона долара за да подпомогнем болници в Африка). Защо? Защото мислим, че посланието, което това отправя към световните деца е много по-важно от парите. Да, нашето поведение може би е странно и световни финансови магосници ще кажат, че сме луди. Вероятно наистина сме луди… или вероятно нашият футболен клуб е не просто клуб. Той е „Повече от клуб”.

DJ Емо, Стефан Вълдобрев и Манчестър Левиджов-Юнайтед

Голямата зала на Община Велико Търново днес бе домакин на едно интригуващо събитие, обединяващо футбола и филмовото изкуство. Великотърновските фенове на „Манчестър Юнайтед” имаха възможност да наблюдават филма на Стефан Вълдобрев за Манчестър Здравков Левиджов–Юнайтед – всеизвестният свищовски фен на английския гранд.

Самият режисьор също присъства с част от екипа си, като не скри вълнението си. „Ще бъда кратък – каквото съм искал да кажа, ще го видите на екрана. Благодаря ви, няма нищо по-хубаво от това да гледам филма с истинските фенове. Вълнувам се повече, отколкото на фестивалната премиера в София.”

Естествено, нямаше как тази среща да мине без присъствието на някои от главните лица в творението, начело със самия Манчестър. „Развълнуван съм много, сълзи ще ми потекат. Благодаря на Бог и на майка ми, че са ме изтърпяли, благодаря на фенклуба, големи благодарности на Стефан Вълдобрев и целия му екип за това доверие и чест, които ми оказаха” – заяви през сълзи колоритният фен. – „След 12 години борба и след този филм разбрах, че животът има смисъл. Въпреки че съм мечтател, нямаше да повярвам, че мога да участвам в такъв филм”.

Председателят на официалния фенклуб на „червените дяволи“ в България DJ Емо определи събитието като „малък празник” и коментира, че Стефан Вълдобрев е пресъздал една истинска история и това е филм, разказващ страхотни неща от живота на фена на „Манчестър Юнайтед”.

Лентата е дълга около час и прави впечатление с тотално откровеното и естествено показване на живота на Левиджов и близките му. Това не е филм просто за един луд (в добрия смисъл на думата) фен, а има много по-дълбоко послание. Изненадващ „актьор” в творението на Вълдобрев, озаглавено „Манчестър Юнайтед от Свищов“, пък е самият Димитър Бербатов, а кадрите с него са заснети в Англия.

Ентусиастите от Вързулица отново ще обуят футболните обувки.

През септември в обширен материал писахме, че полскотръмбешкото с. Вързулица възражда футбола и проявява огромно желание да се включи в регионалните групи. Главен инициатор на това е местният футболен спец Иван Иванов-Меноти, който тогава дори обвини съседно Масларево, че е провалило вкарването на Вързулица в „Б“ регионална група. Тогава зоналният шеф Георги Велинов поясни, че от Вързулица просто са закъснели с подаването на заявката си и групите са готови, а заради сгъстения календар няма как да се увеличи броят на отборите. Велинов обаче обеща, че ще направи всичко възможно да не пресече ентусиазма на хората и ще се опита да помогне на възраждането на футбола в селото.

Ето, че това вече е факт. Отборът на с. Вързулица, който носи гръмкото име „Челси“, бе включен в състава на „А“ областната западна група, където досега имаше почиващ отбор. Така „Челси“ (Вързулица) се готви усилено за 20 март, когато дебютира с мач срещу „Удар“ (Б. черква)! Домакините са уверили зоналния съвет, че са подсигурили сграда близо до стадиона за съблекални, а имат готовност да поставят и фургони. След две седмици Георги Велинов ще инспектира нещата на място. Естествено, резултатите на „Челси“ ще бъдат зачитани в хода на първенството, но накрая няма да важат за крайното класиране.

Полусезонът в „А“ областна група – запад, стартира на 20 март и ще завърши на 24 май, а в източната група започва на 27 март и ще приключи на 22 май. Финалът между победителя в източната и западната група ще се играе отново на стадион „Ивайло“ на 1 юни от 18 ч., като победителят ще получи специална купа. По същото време ще има мач и за 3-4 място, който ще бъде в Г. Оряховица или Лясковец.

Отскоро ФК „Етър” има официална страница във Фейсбук, в която феновете на великотърновския футбол могат да видят уникални снимки, клипове и статии.

Фотогалерията съдържа запечатани моменти от годината на основаването на клуба – 1924, до наши дни. Видео секцията предлага кадри на „виолетовите” успехи от 90-те, а статиите припомнят някои от най-паметните моменти в историята на футбола в старата столица.

Архивът тепърва ще се увеличава в следващите дни, а с наближаването на годишнината от шампионската титла ще има актуални материали за някои от тогавашните герои.

Наред с това от пролетния полусезон подробно ще бъдат следени настоящите отбори на ФК „Етър”. В момента шампионът на България за 1991 г. поддържа два тима – деца и подготвителна група, които се състезават в областното първенство.

През есента по-малките спечелиха безапелационно първото място от общо осем клуба, а детският тим завърши пети от общо десет.

Страницата на ФК „Етър” можете да видите ТУК.

Бившият футболен съдия Момчил Врайков е бил арестуван в столицата на Република Ирландия Дъблин. Това съобщава News Of The World, цитиран от българския вестник „Дневник“.

Скандалният арбитър е обвинен в злоупотреба с кредитни карти и източване на банкомати. Врайков е бил задържан в петък в 13.50 ч. местно време на „Boggat Street Upper“, а в него е открита специализирана техника, която използват измамниците за сваляне на данни от кредитни и дебитни карти. Пред съда българинът категорично отрече да има нещо общо с намерените у него приспособления.

„Тези неща не са мои. Тази карта и тези пари не ми принадлежат. Не съм виждал тази карта. Не съм я носил и не съм я използвал“, казал Врайков пред съда.

Момчил Врайков беше отстранен от българското съдийство през 2007 година. След това той се пробва като състезател, а резултатът беше почти идентичен. През изминалата година се забърка в няколко скандала в мачове от Северозападната „В“ група. При поредната си идиотска изцепка Врайков удари великотърновския съдия Георги Давидов и бе изхвърлен от футбола за срок от 1 година.

Това се случи на срещата между „Янтра“ (Габрово) и „Гигант“ (Белене), играна през април. В 10-ата минута футболист на домакините фаулира играч на беленския тим в центъра на терена, а арбитърът отсъди нарушение в полза на гостите. В този момент играещият за „Гигант“ Врайков притича и започна да иска от Давидов жълт картон за нарушението. Съвсем правилно обаче бе показан картон на настоятелния Врайков.

Тогава футболистът се нахвърли върху съдията и му удари глава, а веднага след това и юмрук. Давидов изгони бившия си колега с червен картон, а срещата продължи нормално и габровци спечелиха с 4:1.

Стефан Димитров (в средата) в компанията на Хидетоши Наката и Карлос Боканегра. сн.kickette.com

Бившият играч на „Етър“ Стефан Димитров Иванов, който от годишни се подвизава в САЩ, блесна на изискано модно ревю в Париж. Нападателят, който вкара гола за елиминирането на „Славия“ през 2004 г. за купата на България, бе определен от пресата като един от „звездните“ гости на ревюто. Той беше заснет от папараците на първия ред заедно с японската звезда Хидетоши Наката и Карлос Боканегра, играч на „Рен“ и капитан на националния отбор на САЩ. Трима гледаха новата мъжка колекция на супертежкарската марка „Луи Вюитон“. Според информациите тримата споделили, че заедно ще обиколят още ревютата на Жан Пол Готие, Пол Смит и Ив Сен Лоран.

За Стефан Димитров сме писали неведнъж. След бляскавото му начало в „Етър“ семейството му спечели зелена карта за Щатите и великотърновецът не само проби в колежанския футбол, ами миналата година стигна до професионален договор с „Чикаго Файър“ в Мейджър сокър лигата. Стефан стана едва третият българин, играл в MLS след Христо Стоичков и Галин Иванов. Той изигра 12 мача с екипа на „Чикаго Файърс“, включително и срещу Дейвид Бекъм и „Лос Анжелис Галакси“, но през август прекрати договора си. Междувременно бившият етърец бе избран за рекламно лице на спортната секция на агенцията SportingNY.

Стефан Димитров бе в края на миналата седмица само за 4 дни във Велико Търново, след което замина за Франция. Засега не е ясно дали ще си търси френски клуб, или ще се прибере в Щатите.

Медиите в Париж припомнят, че страхотни любители на „Луи Вюитон“ са английските национали Ашли Коул и Рио Фърдинанд, а рекламно лице на скъпарската марка е футболна съпруга №1 Виктория Бекъм. В материалите даже се правят предположения, че ако не подпише с някой клуб, нищо чудно Стефан Димитров да се насочи към модата…

Вижте клип с мачовете на Стефан Димитров в MLS:

Групата на „Славия” попадна в неочаквана екшън обстановка при пристигането си във Велико Търново за мача с „Етър” от турнира за националната купа. Столичният клуб бе избрал  да нощува в „Гранд хотел Велико Търново”.

Пристигането на футболистите обаче съвпадна с провеждането на спец акцията „Иманярите” на териториалното звено на ГДБОП. Маскираните полицаи били натръшкали търговци на антики, когато футболистите влезли в хотела.

Един от ръководителите на специалния отряд обаче успокоил спортистите, че няма нищо страшно и трябва да запазят малко спокойствие и търпение.

При акцията са задържани осем притежатели на антики, монети и оръжия, предназначени за препродажба. Отборът на „Славия” гостува във Велико Търново в осминафинал за купата, който успя да спечели с 1:0.

Материал на www.regnews.net

Световните шампиони Станка Златева и Мишо Ганев отпразнуваха на купон в Елена спечелените титли. Близо 90 човека, сред които и елитът на българската борба, уважиха церемонията в „Елени палас”.

Там бяха националите в двата стила начело с треньорите Симеон Щерев и Иван Цонов, треньори, съотборници и приятели на Мишо Ганев от Велико Търново и Златарица, както и първият му наставник Лако Лаков. Приветствия към шампионите поднесоха кметовете на Елена- Сашо Топалов и на Златарица- Пенчо Чанев. Специални гости на церемонията бяха президентът на федерацията по борба Валентин Йорданов и генералният секретар Валентин Савов.

Председателят на еленския клуб „Дан Колов” Недалко Петров връчи почетни адреси на Станка и Мишо. Негови възпитаници ги зарадваха с огромни торти, двамата получиха и шапки и фланелки с емблемата на клуб „Дан Колов“.

Основно блюдо на трапезата беше 84-килограмовият коч Стефан, подарен неотдавна на Мишо Ганев от кмета Пенчо Чанев, а ромската перла Софи Маринова поддържаше доброто настроение на гостите.

16-годишната Нели Вълкова от Ловеч даде най-точни прогнози в последната игра на „Велико Търново спорт” и така спечели куверт за механата на хотел „Аквая”. Днес Нели дойде в старата столица, за да оползотвори заслужената награда, и разказа повече за себе си.

Оказа се, че е доста интересна личност и определено има с какво да се похвали. Тя е лауреат на фондация „Бербатов” в област „Социална дейност”. Има награди от конкурси за изобразително изкуство в редица европейски държави – Португалия, Норвегия, Швеция и др.

Награждавана е няколко пъти и на местно ниво, като например „Доброволец номер едно на Ловеч”, а вече навлиза и в журналистиката – има публикации за трите ловешки вестника и сайта „Ловеч Тудей”.

Занимава се с много младежки инициативи, а също така е доброволец към библиотеката, откъде и става връзката с „ВТ спорт“. „Трябваше ми информация за Велико Търново, потърсих в интернет и попаднах на сайта”, разказва Нели. – „С баща ми решихме да участваме и взех, че спечелих.”

Чаровницата се занимава и със спорт – играе гард в училищния баскетболен тим, с който ходи по състезания, включително е участвала на зонови финали в Горна Оряховица. Любимият й отбор е ЛА Лейкърс, а от футболните – естествено, че „Литекс”. Нели сподели, че след като си тръгне от Велико Търново, отива направо в Севлиево, където ловчанлии играят с „Видима”.

Управителят на хотел „Аквая” Красен Маслянков се постара да направи престоя на победителката и нейната компания максимално приятен. Изборът на мястото не е случаен – Маслянков е голям фен на футбола, а неговият отбор „Болярско село” неведнъж е попадал в новините на „ВТ спорт”.

Адвокати, интелектуалци, общински съветници и други хора с интересни занимания, събрани в един футболен отбор – това звучи наистина забавно и впечатляващо. Ето, че Велико Търново вече може да се похвали с такъв тим, който при това няма да играе в турнири по минифутбол, а  там, където е само за истински мъже – „Б” регионална група.

Първоначалната идея на ентусиастите е била да бъдат част от възродения отбор на Ресен и да помогнат за популяризирането му. Поради големия брой състезатели там, в крайна сметка те решават да сформират напълно нов тим. Така се ражда ФК „Хит” (Велико Търново), който поне на този етап ще играе домакинските си мачове в Присово. „Велико Търново спорт” засега ще запази в тайна кои ще са „хитовите” футболисти, но с наближаването на първия кръг всичко ще стане ясно.

По принцип жребият за „Б” РФГ вече бе изтеглен, като групата се състоеше от десет отбора, но впоследствие бяха добавени новите герои, както и тима на „Юнак” (Мерданя). „Юнаците” бяха извадени от първенството заради поредица от ексцесии на техния стадион, но отново ще могат да участват, тъй като вече ще играят срещите си не в Мерданя, а в Лясковец.

През тази година интересът към участие е много голям, като има още три отбора, които са поискали да бъдат включени – Недан, Вързулица и нов тим от Поликраище. Засега обаче те няма да могат да играят, но някой от тях ще бъде включен, ако по време на първенството има отказал се клуб. Тимът от павликенското село Недан все пак ще има мачове, тъй като ще участва в турнирите за купата на България и купата на Аматьорската лига.

Ето и всички срещи от областния етап за купата на АФЛ:

8 септември:
1. „Недан” – „Ботев” (Златарица)
2. ЦеСеКа (Лесичери) – „Академик” (Свищов)
3. „Чумерна” (Елена) – „Локомотив” (Горна Оряховица)
4. „Изгрев” (Царевец) – „Спарта” (Самоводене)
15 септември:
А. Победител от мач 1 – победител от мач 2
Б. Победител от мач 3 – победител от мач 4
22 септември:
Победител от мач А – Победител от мач Б – определят кой отбор от Великотърновска област ще продължи напред в турнира.

Програмата за първия кръг в двете „А“ ОФГ и „Б“ РФГ можете да видите ТУК.

Зам.-кметът и член на фенклуба Й. Грозданов с фланелката на Мицански.

Висок гост имаше великотърновският фенклуб на „Кайзерслаутерн” – президентът на клуба от края на 90-те години и началото на 21 век Герхард Херцог. Немецът вече е гостувал във Велико Търново през 2001 г. още като действащ съпрезидент на „лаутерите”, а сега заедно с четирима свои колеги бе в България по покана на Райко Коев, който му предостави чудесните условия за почивка на хотела си в Приморско. Сбирката снощи бе в уютния ресторант „Рич” и съвпадна с 70-ия юбилей на патрона на фенклуба – Норберт Тинес. „Благодаря ви, че сте тук, развълнуван съм от този прием”, заяви Херцог, който подари на фенклуба знаме на „Кайзерслаутерн”, шал, новото клубно списание и новия постер, на който е и българският футболист Илиян Мицански. Към подаръците немците прибавиха и красива купа на клуба.

„Никога няма да забравя българина Мариян Христов. Той бе страшен футболист, с него станахме шампиони. В „Кайзерслаутерн” съм преживявал тежки моменти, но феновете са помагали повече от ръководството да се излезе от трудната ситуация”, откровен бе Херцог.

Герхард Херцог (вдясно) благодари за гостоприемството на Райко Коев.

Днес „лаутерите” стартират в Бундеслигата с гостуване на „Кьолн”, а след седмица приемат „Байерн”. „Според статистиката не би трябвало да имаме проблеми с „Кьолн”. Под ръководството на новия треньор тимът има шанс да се представи много добре, а после идва „Байерн”! Всичките 52 000 билети отдавна са продадени, ако можехме, щяхме да продадем и 130 000”, каза Герхард Херцог. Той разкри, че „червените дяволи” имат любопитен регионален сблъсък с „Байерн”, тъй като баварците считат, че областта Пфалц е принадлежала на тях, докато според Кайзерслаутерн всъщност Бавария е била част от тяхната област Пфалц. За капак в третия кръг „лаутерите” гостуват в столицата на провинцията Майнц, което съвсем ще нажежи регионалните страсти.

Гостите бяха приветствани от зам.-кмета Йордан Грозданов, който е член на фенклуба от самото му начало. „Добре дошли от името на обществеността във Велико Търново. Нашата връзка продължава и до днес, а ще продължи и в бъдещето, защото е истинска”, заяви Грозданов. Немците обещаха не само да посрещнат в Германия великотърновските фенове, но и да ги свържат с ръководството на града, за да може Велико Търново и Кайзерслаутерн да си сътрудничат. Фенклубът изпрати по Херцог поздравителна картичка до Норберт Тинес за 70-ия му рожден ден.

Оказа се, че председателят на фенклуба Веселин Комитов вчера също има юбилей – навърши 60 години. Комитов почерпи всички с бира, след което показа поредната си колекционерска придобивка. За юбилея си той получил от „Кайзерслаутерн” оригинална фланелка на Илиян Мицански, плакет и други материали. Мицански е истински хит, като вкара осем гола в контролите, включително и победното попадение с пета срещу „Ливърпул”.

Председателят на фенклуба В. Комитов, който навърши 60 години, показва флага на ФИФА.

Комитов показа и флаг на ФИФА по повод на 15-ия юбилей на великотърновския фенклуб, изпратен му лично от Сеп Блатер, като заяви че това е единственият официален флаг на ФИФА в света, предназначен за фенклуб.

Бившият президент на „Кайзерслаутерн” Герхард Херцог и колегите му получиха покана от оглавяващия пресслужбата на „Етър 1924” Анатоли Петров да гледат днешния мач на „виолетовите” с „Чавдар”, като заявиха, че има вероятност да дойдат на „Ивайло”, но за това ще трябва да пренебрегнат старта на любимия си „Кайзерслаутерн”.

Срещата в ресторант "Рич" бе полята с много бира.

Подготовка за новото първенство започна „Локо“ (ГО). Двама са напусналите досега играчи – Димитър Димитров подсили „Самоводене“, а Пламен Иванов – „Ботев (Козлодуй). Договорени за контроли със самоводчани на 24 юли, с „Бенковски“ (Бяла) на 28-и и с „Академик“ на 31-и. Старши треньорът Назиф Кадир има няколко набелязани имена, но изчаквал гаранциите от общинското и клубното ръководство.

Първата тренировка всъщност започна доста нетрадиционно заради посещението на кмета Йордан Михтиев, предаде сайтът regnews.net. Градоначалникът се появи в 18,05 ч., шофирайки сам служебния си автомобил. Той докара на стадиона и заместника си по ТСУ Красимир Кръстев. Кметът явно се бе пообъркал, защото припряно запита изп. директор Огнян Стоянов „От колко часа е мачът?”.

Клубният шеф уточни, че всъщност поводът е стартът на предсезонната подготовка за новото първенство. Това не повлия на ентусиазма на инж. Михтиев, който взеле в съблекалнята с приповдигнато настроение.

„Идвам от лична среща с Трифон Иванов и ви нося неговите поздрави. Извинява се, че не може лично да ви посети, но ще ви помага с всички средства“, заяви кметът пред слисаните играчи, които уточниха, че Трифон е легенда не на „Локо“, а на регионалния съперник „Етър“… Инж. Михтиев не пропусна и любимата си напоследък тема за английските инвеститори и изграждането ултрамодерен спортен комплекс на мястото на сегашния стадион.

„Британецът е личен познат на сър Алекс Фъргюсън. Имаме шанса да станем един от водещите центрове за подготовка на спортни кадри, но имам много завистници, които пречат. Плаши ги рейтингът ми, който скача постоянно нагоре. Слагат ми прът в колелото, но аз няма да се откажа“, категоричен бе кметът.

Градоначалникът леко се смути от мизерните условия в събелкалнята, особено потресен бе от състоянието на санитарните помещения и банята. „О-оо, зимата става още по-забавно и интересно“, вмъкна се в разговора и капитанът Аврам Аврамов.

Й. Михтиев за пореден път увери, че стои зад идеята клубът да бъде пререгистриран като общински, с което да се регламентират ангажиментите на Общината във финансирането. Очаква се до края на седмицата „Локомотив” да получи транш от 5000 лв.

Кметът обеща, че до края на седмицата ще бъдат осигурени средства за старта на подготовката, както и за изплащане на стимулите, останали от миналото първенство. „Не е лесно, повярвайте ми. Криза е, трябва да проявявате разбиране и да стискате зъби, когато се налага. Ще си получите дължимото, което ви е обещано, не се безпокойте. От вас се иска да тренирате здраво и да биете на терена. Бийте, за да ви уважават“, завърши кметът Михтиев.

Финансовите условия остават непроменени, заяви изп. директор Огнян Стоянов. Играчите ще заработват по 100 лв. при победа у дома и по 180 лв. за успех на чужд терен до шестия кръг, после ще има нови условия в зависимост от целите. Клубният шеф уточни, че „Локо” никога не е приключвал сезон с по-малко неразплатени суми. Играчите имали да вземат по 100 лв. за победата над „Павликени” и равенството с „Локо” (Др) и ще ги получат до края на тази седмица, увери Стоянов.

Източник: www.regnews.net

Eдно от най-красивите лица в българския светски елит Юлияна Дончева каза заветното “да” на своя любим – шампионът в лигата на свободните боеве Станислав Недков – Стъки. На историческия хълм Царевец във Велико Търново двамата влюбени вдигнаха царска сватба. Кумуваха им премиерският съветник Светослав Спасов и съпругата му Десислава. Покани за личния празник на семейство Недкови бяха получили поп звездата Васил Найденов, фолк дивата Галена, танцьорите от ансамбъл “Българе”, оперетният тенор Марио Николов, Весела Нейнски. Те естествено не пропуснаха да поздравят със свои изпълнения младоженците и гостите. Сред сватбарите бе и президентът на Българската федерация по смесени бойни спортове Камен Попов.

Звездната двойка се врече във вечна вярност и си размени брачните халки под открито небе. Това се случи на 25 юни, когато бившата депутатка и телевизионна водеща навърши 45 години. На този ден точно преди 1 г. състезателят по жиу-жицу спечелил сърцето на Дончева. Гражданският ритуал изпълни лично кметът на В. Търново д-р Румен Рашев.

Младоженците дойдоха до Царевец с черно ауди, което шофираше Стъки. Ексдепутатката от НДСВ се появи в пищна кремава рокля с виолетови рози на “Проновиас”, а нейната половинка – в стилен костюм на “Андрюс Фешън”. Бъдещото семейство и техните кумове изминаха пеша пътя от входа на крепостта до площадката край пирамидата. Още при първата порта на Царевец с тържествен барабанен звън ги посрещнаха почетни стражи. В средновековните одежди бяха облечени актьори от ансамбъл “Българе”. Пред третата порта в шествието се включиха девойки в старинни тоалети, музиканти, танцьори и задължителния за всеки царски двор шут. На площадката цар и царица посрещнаха бъдещото семейство Недкови, което стъпи върху килим от розови листа, щедро разпръснати от малките шаферки.

Кумовете - премиерският съветник Светослав Спасов и съпругата му Десислава.

По време на брачната церемония градоначалникът похвали младоженката за избора на виолетовите рози в тоалета, които съвпадат с цвета на Велико Търново. “Това е отлична реклама за старата столица, знам, че отдавна сте търновка по дух”, заяви кметът, приветствайки Дончева с добре дошла в старопрестолния град. “Вашата любов стана известна на цяла България, но тук отново трябва да я потвърдите пред всички присъстващи”, каза д-р Рашев преди младоженците да подпишат акта за граждански брак. След това той обяви, че Юлияна Дончева приема фамилията на своя съпруг и вече всички трябва да се обръщат към нея с “г-жа Недкова”. От ансамбъл “Българе” вдигна градуса на настроението с двубой със саби, кукерски ритми и кръшни танцьорки.

“Пожелавам си да бъдем винаги много влюбени, здраве, разбира се, късмет и искаме наистина всички да изпитат това, което изпитваме ние сега. Царевец е страхотно място, искани се всички да го видят през нашите очи”, сподели Юлияна Недкова пред журналисти непосредствено след брачната церемония. “Щастлив съм, че на това историческо място ние съумяхме да организираме едно смятам приятно за всички тържество. От утре подготовката ми продължава. След мача ще почиваме. Пожелаваме си здраве и дечица”, призна Стъки.

текст и снимки: в-к „Янтра ДНЕС“

Както забелязвате, Венцислав Димитров, Владимир Атанасов, Стефан Ангелов, Велислав Илиев и Светослав Караиванов залагат на четенето. Вижте обаче Ганцаров какво държи вместо книга...

Спортният журналист и статистик Ангел Ганцаров преди дни прикова вниманието на любителите на прогнозите към себе си. Причината бе страхотната познаваемост, която демонстрира в играта с прогнози на „Велико Търново спорт”. Ганцара нацели два от четирите мача на точен резултат (Бразилия – Северна Корея 2:1 и Хондурас – Чили 0:1), а също така хвана равенството на Кот д’Ивоар – Португалия (прогноза за 1:1, а се получи 0:0). Веднага решихме да проведем разследване, за да изясним причините за успеха на Ангел. Както често се случва, истината се оказа твърде изненадваща…

„Преди дни бях на басейна в Килифарево. Там срещнах настоящи и бивши футболисти на „Етър”, на които подарих моята книга „100 години футбол във Велико Търново”. Те пък ме черпиха доста, и въпреки че идвах три поредни дена, все още имах да пия бири, поръчани за мен в първия ден. Сега искам да разкрия нещо много важно – след третата бира мозъкът се оросява, започвам да мисля изключително логично и така нацелвам резултатите. Когато ми звъннахте за прогнозите, вече бях в тази фаза и за мен не бе проблем да позная мачовете”.

След като Ангел Ганцаров разбра, че в играта на „ВТ спорт” предстоят директни елиминации, обеща отново да посети басейна и да проведе необходимата терапия, за да мачка наред до края на Световното. Нека всеки от читателите ни да реши сам за себе си дали ще се възползва от съветите на Ганцара, но ако го направи и успее в залаганията, да не забрави да ни почерпи!

Турнирът на "Ариана" в Русе наистина се превърна в празник, а тук изниква въпросът защо няма такъв във Велико Търново...

През изминалия уикенд в Русе се проведе поредният кръг от футболния турнир „Аматьори срещат професионалисти”, който се организира от „Ариана”. Липсата на подобна проява във Велико Търново накара няколко тима от старата столица да пътуват до крайдунавския град, за да могат да участват в провеждащата се за първа година надпревара.

Един от тях бе „Болярско село”, който този път реши да стресне противниците, като си смени името на… „Питонго”. Жребият отреди отборът, воден от треньора на ЦеСеКа (Лесичери) Тихомир Тодоров,  да бъде в една група със „Стършел” и „Тайфун”, в който пък играеше Николай Рачев от „Велико Търново спорт”.

В първата среща „Питонго” победи „Тайфун”, но във втората завърши наравно със „Стършел”. Тъй като напред продължаваше само победителят в групата, всичко щеше да се реши в последния мач. Търновската връзка си каза думата и след изключително зрелищен двубой и обрат от 1:2 до 3:2 „Тайфун” победи.

По този начин „Питонго” се класира за елиминациите на преминалия при отлична организация турнир. Великотърновци се представиха чудесно и стигнаха до полуфинал, където за съжаление отпаднаха с дузпи от бъдещия шампион.

Така „Питонго” влезе в четворката от общо 96 тима, а скоро, вече под името „Болярско село”, ще участва и на турнира „Каменица ФЕНкупа”. През миналата година там бе спечелено третото място, като в надпреварата се включиха 64 отбора от Габровска и Великотърновска област.

Каквото и да стане обаче, едно нещо е сигурно – банкетът ще е в комплекс „Болярско село” или в механата на хотел „Аквая”.

България вече ще има и футболен отбор за играчи без договори, съобщи във В. Търново генералният секретар на Асоциацията на българските футболисти Георги Бойчев. Идеята е на АБФ, като ще се осъществи съвместно с Професионалната футбола лига и Българският футболен съюз, като лично Борислав Михайлов е проявил голям интерес към реализирането й.

“Правим отбор за тези футболисти, които останат без подписани договори за новия сезон. Ще им организираме двуседмичен тренировъчен лагер в гр. Елин Пелин. В момента търсим и треньор, който също е без договор. Отборът ще води двуразови тренировки, ще изиграе два мача у нас, един в Румъния и един в Гърция, където също създават такива отбори. На тези срещи ще присъстват мениджъри, треньори и скаути. От 2011 г. вече предвиждаме да участваме и в международен турнир в Европа на същия принцип”, обясни Георги Бойчев.

Идеята била посрещната с голям интерес от родните футболисти, като желаещи има предостатъчно. Отборът ще бъде от 22 играчи, а имената им ще станат известни в края на месеца.

В момента в Асоциацията на българските футболисти членуват 650 играчи от общо 850 професионални футболисти у нас, което означава над 75 %.

Няколко нови идеи обмисля УЕФА във връзка със стабилността на клубовете и техните футболисти, съобщи още г-н Бойчев. От следващата година европейската централа ще изисква и банкови гаранции за обявения от клубовете бюджет. С това се цели да се пресече практиката в източноевропейските клубове да се обещават пари, които реално нямат.

Друго нововъведение ще бъде въвеждането на лимит във всеки клуб да картотекира не повече от 25 футболисти над 21-годишна възраст.

В дните около Великден футболните празници в Англия не секват, както впрочем и по всяко време на годината. „Арсенал” – „Барселона”, „Манчестър Юнайтед” – „Челси”, „Арсенал” – „Уулвърхемптън”, „Манчестър Юнайтед” – „Байерн”… Изборът е огромен, само дето за всички важи едно – билети няма. Да гледаш на живо подобно удоволствие струва нескъпо – около 30-40 паунда, но всичко е отдавна разпродадено с абонаментни карти.

Предварително сме наясно с това и денят ни в събота започва с проучване в Интернет на футболните пъбове в Лондон. Има ги десетки, един от тях – The Prince of Wales е точно зад нашия хотел и е опънал огромен транспарант Skysports LIVE. Има и официален „Челси пъб”, а собственикът на кръчмата „Фулъм Майтър” дори я е преустроил като футболен терен и дербито ще се гледа в 3D формат, писа „Дейли стар”.

Нашият избор пада върху случайно видения на гара „Виктория” Sportsbar&Grill. На въпроса ни дали ще има свободни места в 12.45, учтивата сервитьорка обяснява, че е достатъчно да дойдем точно по обяд. Набързо хвърляме поглед на спортния бар и оставаме изумени. 17 огромни екрана от всички посоки! Цялото заведение е със снимки и автографи на спортни знаменитости. Пред самата врата в коридора ни „посреща” не кой да е, а самият Бербатов! Няколко големи негови снимки с личен автограф са изложени точно до тези на Кристиано Роналдо с екипа на „Реал” и Меси с „Барселона”. Отсреща пък са автографите на тенис легендите Андре Агаси и Джон Макенроу.

Вътре в залата има „представители” на всички клубове. Снимки с автограф от Джерард, от Лампард, от Тери, от Клинсман, от Фъргюсън… Шортите на Райън Гигс, на Сеск Фабрегас… Автентични шорти с автограф на легендарния Майк Тайсън.

Разполагаме с около час – достатъчно време да отскочим до намиращия се недалеч Бъкингамски дворец. Тълпи от туристи се снимат пред портата и фонтана, по зелената морава дружно съжителстват катерички и гълъби. След няколко снимки и традиционното хвърляне на монети поемаме обратно към „Виктория”.

До мача остават минути и барът вече е пълен с фенове. Бърз поглед към клубната им принадлежност веднага установява, че съм „в тила на врага”. Пълно е с привърженици на „Челси”, не са малко и тези на „Арсенал”. Студиото преди мача водят Рууд Гулит и Джейми Реднап. Очакванията са големи, всички говорят за отсъствието на Рууни, а призивите са: Бербатов, ти си!

Битката започва. И тя носи радост на всички около мен. „Червените дяволи” са стъписани и приемат играта в половината си. В 19-ата минута Джо Коул бележи с пета и хвърля във възторг целия бар. Няколко опасни удара на Бербатов карат феновете да изохкат, но явно личи, че „Челси” владее положението. Сега забелязвам, че на съседната маса четири момчета гледат мача тревожно, подпрели с ръка главите си. Явно са от нашите, но по нищо не издават принадлежността си. Съотношението на фенове е 50:40:10 за „Челси”, „Арсенал” и „Менчестър Юнайтед”. Обстановката е културна, бирата се лее в неограничени количества.

Пийваме по няколко Foster’s, а заедно с бургерите, пържените картофи и свинските ребърца сметката се закръгля на 42 паунда.

За жалост освен момчетата на Фъргюсън, на нивото на мача определено не е и съдийската тройка. Гол на Дрогба от абсолютна засада хвърля бара във възторг, подминати са и три спорни положения за дузпи, едното от които на Бербатов. След 0:2 феновете на „Арсенал” стават и се отправят към „Емирейтс”, където ще чакат победа на любимците си. „Манчестър” намалява, а в последната минута удар на Бербатов отива точно във вратаря. Отказвам се от намерението си да си поговоря с момчетата от Манчестър и да ги питам за Бербатов, защото знам какво ще чуя… На призивите „Бербатов, ти си!”, Митко сякаш отговори като в детската игра „Пу, не съм аз…”.

Далеч съм от мисълта вината да се търси у него. След мача случайно ми попада сутрешен вестник отпреди срещата, в който английските анализатори предупреждават, че всичко ще се решава от халфовете. „Ако иска да спечели, „Манчестър” трябва да запълни бездната зад Бербатов, както го прави за Рууни, халфовете трябва да са на изключително ниво и да му създават положения, а българинът да е само на върха на атаката”, пише в материала. Което очевидно не се случва.

В неособено добро настроение поемам към стадион „Уембли”, за да го разгледам с традиционния тур, а насреща вървят тълпи и от други щастливи фенове – на „Арсенал”, който ги е зарадвал с победа.

Идват нови битки, скоро е мачът „Манчестър Юнайтед” – „Байерн”… Продължавам да съм убеден, че Димитър Бербатов все още не е казал тежката си дума.

Лондон, от Анатоли ПЕТРОВ

Лондон, от Анатоли ПЕТРОВ

Безпрецедентна акция за стигането на поредния брой на „Хеттрик” до читателите му предприе екипът на вестника, който е и автор на сайта „Велико Търново спорт”. В събота от 17.00 часа по едно и също време новият 20-ти брой бе раздаван на два стадиона едновременно. Великотърновските фенове го получиха на мача „Етър” – „Ботев” (Криводол) на стадион „Ивайло”, а по същото време друга част от тиража бе раздавана от друга част от екипа на легендарния стадион „Уембли”.

Стадионът в английската столица Лондон бе посетен от българо-английска група, което даде повод на домакините да построят и изведат от тунела на стадиона два „отбора” – Англия и България. „Английският национален отбор има една звезда над емблемата си, а на 3 септември срещу България на стадион „Уембли” за пръв път ще излезе с две звезди, тъй като отново след 1966 г. ще е спечелил световната титла”, полунашега полусериозно обявиха домакините на обиколката.

Пратеникът на „Велико Търново спорт” и „Хеттрик” (след като раздаде вестника), седна пък в залата за пресконференции на мястото на националния селекционер. Доволен или отчаян ще бъде на 3 септември на същия стол Мъри Стоилов?…

На мястото на Капело човек се чувства добре. Как ли ще изглежда тук Мъри на 3 септември?

Часове преди това гледахме „Манчестър Юнайтед” – „Челси” в култово заведение сред куп фенове на „сините”. По същото време Лондон пък бе залят от тълпи привърженици на „Арсенал”, които приветстваха ценната победа над „Уулвърхемптън”. 200 паунда стигна на черно цената за билет за този мач минути преди срещата.

Всичко за изявите ни във футболен Лондон четете в следващите дни!