В този момент започнаха заседанията на Дисциплинарната комисия и на Съдийската комисия на БФС, като се очаква тази вечер да бъдат оповестени и решенията им. Крайно интересно е ще покрие ли Българският футболен съюз инцидентите, станали на мача „Ботев” – „Етър”. След големия обществен шум по-вероятно е някакви решения все пак да има, но те едва ли ще са съответстващи на провиненията.

Повод за това са промъкналите се в медиите информации какво са писали в докладите делегатът Вангел Стоянов от Благоевград, четвъртият съдия Владимир Овчаров от Смолян и главният Таско Тасков от София.

Ударът с бутилка в 25-ата минута по главата на треньора Цанко Цветанов, който видяха всички от главната трибуна в Брестник и който събори наставника на земята, според самия Таско Тасков в интервю за „Канал 3” е описан като „хвърлено пакетче семки по Цветанов”!!! Няма да е изненада, ако накрая се окаже, че е било просто целофан от пакетче от фъстъци…

Интересно е колко и какви предмети, хвърлени по терена, са описани от длъжностните лица. Днес дойде официално съобщение от Пловдив, че на стадиона в Брестник липсват 50 (!) седалки, които клубът ще трябва да плати. Кое е по-вероятното – тези откъртени 50 седалки да са летели към терена, или някой е решил да си ги носи вкъщи като сувенир… Отделно са десетките бутилки, димки, запалки, каса от бира и прочие, паднали по терена.

На почивката според хора от щаба на „Етър” главният съдия Тасков е бил ударен или блъснат в гърдите от неизвестно лице. Самият рефер уточни, че това бил бившият играч на тима Димитър Младенов. Но заяви, че не бил ударен, а просто „агресивно подходили” към него…. Вероятно в докладите няма и дума, че цялата бригада не можа да се прибере на почивката повече от минута в стаята си, тъй като тя бе блокирана.

Със сигурност всичко това е снимано от фирмата, охранявала мача, а и е задължително за снимане от всеки клуб. Дали някой от БФС е изискал тези записи и ще бъдат ли разглеждани? За всяко едно от горните провинения отделно наказанието е по 1 мач лишаване от домакинство и до 5000 лв. глоба. Поотделно!

От кадрите от мача се вижда, че докато четвъртия съдия Овчаров бута Цанко Цветанов да си седи на скамейката и въобще да не става, по същото време Костадин Костадинов е навлязъл на два метра навътре в игралното поле. Всички тези неща също не са описани…

Не е описано и поведението на Сашо Александров, когато посяга и ръга Русков, а след показването на червения картон, го лови и опитва да извади извън терена. Като стана въпрос за Александров, от видеото при изравнителния гол на Кривия ясно се вижда груба съдийска грешка на Тасков. Изпълнението на фаула става не от мястото на нарушението, а ДЕСЕТИНА метра напред – там, където е показан картонът. И от тази ситуация пада гол, т.е. съдийската грешка пряко влияе на резултата… Десетките други грешки могат да се видят от видеоматериала, който след малко ще публикуваме.

А засега чакаме да видим – ще покрие ли БФС станалото на стадиона в Брестник?!?

Десетина дни преди началото на пролетния полусезон селекцията в „Етър“ вече може да се смята за приключена, като вече са възможни само минимални корекции. С нов старши треньор – Цанко Цветанов, и с почти изцяло обновен отбор тръгват „виолетовите“ в преследването на първото място в Източната „Б“ група. Завърнал се след 10 г. там, където му е мястото, и натрупал сериозен опит като помощник-треньор в „Левски“, „Литекс“, Кипър и националния отбор, Цанко е зареден с амбиция да се докаже като старши треньор. Той получи пълен картбланш от ръководството в селекцията и лично набелязва и преговаря с футболистите.

„Селекцията в общи линии е приключена. „Етър“ разполага с едни от най-добрите футболисти в групата, всичко вече е въпрос на подготовка, доколкото позволяват атмосферните условия, и на обиграване на състава“, заяви наставникът.

През зимната пауза при „виолетовите“ акостираха наистина сериозни имена. Девет са новите попълнения, повечето от които със сериозен стаж в елита. В отбора остана Александър Томаш, който получи капитанската лента и пълното доверие на треньора, около него ще се гради новият отбор.

Интересното е, че „Етър“ успя да вземе ядро от четири играчи, които преди година имаха основен принос за влизането на „Лудогорец“ в елита и задачата съвсем няма да им е непозната. Това са Тодор Колев, Венци Йорданов, Диян Димов и дошлият преди сезона Радо Анев. От „Видима-Раковски“ дойдоха Христо Господинов и Георги Какалов, но севлиевският тим не бе за тях нищо повече, от поредна спирка. Господинов има над 150 мача в „А“ група със „Славия“, „Беласица“, „Миньор“, а Какалов направи най-силните си сезони в елита с „Ботев“ (Пд), мина през „Динамо“ (Минск), „Черно море“, „Олимпиакос“ (Кипър)…

Много сериозна придобивка изглежда Николай Петров, който има 108 мача в елита с „Левски“, „Славия“, а за последно бе капитан на „Светкавица“. Ред играчи от чужбина, предимно от Франция, минаха през зимата на проби през клуба, но Цветанов бе повече от прецизен в подбора. Единственият, който хвана окото му, е младият защитник Давид Битсенду. Другият чужденец в тима е нападателят Юсеф Идриси, а списъка попълва младият голмайстор на „Марек“ Борислав Кралев.

Всъщност нито един от споменатите футболисти не бе привличан само заради името или стажа си, а с конкретни цели и намерения. Детайл по детайл Цанко Цветанов сглобява отбор, който в предстоящите срещи ще покаже дали наистина ще заработи като механизъм.

На вратарския пост промени няма – там е триото Цветомир Цанков, Венци Димитров и Радослав Рашков. За всичките си мачове от началото на първенството „Етър“ е допуснал едва 5 гола! Тимът е първи по тези показатели в целия професионален футбол, като толкова е допуснал още само третият в „А“ група „Черноморец“ (Бс). Допреди време клубът изобщо нямаше треньор на вратарите, а в последните години в клуба работиха добри специалисти като Румен Данков, Павлин Иванов и Калоян Чакъров и това очевидно дава резултат.

В защита Цветанов ще разчита основно на шестима играчи, като заложи на хора с поливалентни качества. За поста десен бек ще спорят Георги Гайдаров и новият Давид Битсенду, като французинът играе и като централен защитник. В центъра са Русев, Томаш и Макенджив, а капитанът може да играе и ляв бек, където е още Венци Йорданов.

Много стабилна се очертава и конкуренцията при вътрешните халфове, където са Николай Петров, Диян Димов и Радослав Анев. Отдясно Мартин Станкев оставя отлични впечатления напоследък, там алтернатива е и Русков. Още с идването си треньорът заяви, че акцентът в селекцията ще е в атака, която бе „ахилесовата пета“ на отбора през есента. Сега изборът там е сериозен. Тодор Колев се завърна с огромен опит, той започваше в някои от контролите на задна позиция, а пред него действаше Идриси. Сега към тях се присъедини и Георги Какалов, но и тук изпълнителите са поливалентни. Отляво ще атакува Христо Господинов, но той може да играе и в центъра, а вляво уютно се чувства и Идриси. Допълнителна опция е младият Кралев. Другите имена в тима са Джихат Кямил и Светослав Караиванов, с които броят на играчите става оптималният 21 плюс тримата юноши.

Отново ще добавим, че имена като Колев, Томаш, Господинов, Какалов, Анев, Н. Петров имат по над 100 мача в „А“ група. Впрочем, Цанко Цветанов опроверга и някои неоправдани упреци, че взимал само играчи на години без мисъл за бъдещето… Цифрите говорят съвсем друго. Господинов и Томаш са на по 33, Колев на 32, Какалов, Анев, Гайдаров, Йорданов, Русков и Цанков на по 27, Димов на 26, Русев и Рашков на 24, Н. Петров, Идриси, В. Димитров, Караиванов на по 23, Макенджиев, Битсенду и Кямил на по 22, Станкев на 21, Кралев на 20. Дори без да се броят тримата юноши, средната възраст на „виолетовите“ е 25 години и 3 месеца – „златна“ за развитие и успехи футболна възраст…

И още един детайл – дълги години „Етър“ бе обвиняван, че играе техничен, но мек и беззъб футбол, а играчите му са ниски и слаби физически. Днешният тим бе попълнен от високи, здрави футболисти, без изключение – биткаджии на терена и с достатъчна доза спортна злоба и характер.

Разбира се, селекцията е едно, а оптималната подготовка и оформянето на игровия стил – съвсем друго. Добрите намерения са едно, а добрите резултати – съвсем друго. Великотърновската публика вече е зажадняла както за хубав футбол с хъс и себераздаване, така и за резултати, защото мястото в класирането задължава… Какво ще се случи – предстои да разберем. Амбицията на треньорския щаб и играчите обаче е факт.

Един от най-обичаните великотърновски футболисти се завърна у дома. Цанко Цветанов извървя дълъг и осеян с успехи път, за да затвори кръга и се върне отново на „Ивайло”, където да положи ново начало.

За кариерата му на футболист е писано толкова много, че едва ли може да се добави нещо ново. Бе част от онзи велик отбор в началото на 90-те, който мачкаше столичните грандове и заслужено стигна до най-високото отличие – шампионската титла на България. Само след три години Цветанов бе и един от петимата етърци, превърнали се в гръбнака на националния тим, стигнал до четвъртото място в света. Пълен с неизчерпаема енергия, винаги всеотдаен, винаги позитивен – неслучайно хората у нас без изключение винаги са се обръщали към него не с официалното „Цветанов”, а просто с „Цанко”.

В дните преди бенефиса на „златните момчета” на „Етър” срещу Пеневата чета през 2008 г. помолихме един от най-големите български треньори Георги Василев да опише с по няколко думи петимата ни национали. Той нарече Балъков „неповторимия”, Трифон Иванов – „непредвидимия”, Бончо Генчев – „безстрашния”, Киряков – „железния”, а Цанко Цветанов – „усмихнатия”.

Ето как го описа Георги Василев: „Цанко беше най-малкият от това шампионско поколение. Запомнил съм го с неизменната усмивка, но на терена показваше зъби. Идеално се вписа в новата схема, която налагах в „Етър” и „Левски”, действаше на голям периметър по левия фланг. Беше и почтено момче. Само той намери сили да ми се извини, когато ми направиха постановката за смяна в „Етър”. Много хубави моменти сме изживели заедно. Цанко Цветанов постигаше във футболната си кариера всичко с много труд, постоянство и дисциплина.”

Неслучайно през 2002 г. тъкмо Цанко бе човекът, който подаде пръв ръка на новия „Етър 1924”. По една или друга причина пътищата им се разделиха, но връзката не пресекна, а Цветанов остана да фигурира като акционер в клуба. Тръгна по пътя на треньорската кариера, натрупа огромен опит като помощник – не къде да е, а в „Левски”, „Литекс” и националния отбор!

Днес – в деня, в който навършва 42 години, Цанко Цветанов се завръща там, където му е мястото. Пак да се срещнем след десет години, както се пее в онази песен на ФСБ… Цанко става първият от петимата „златни” етърски национали, който поема треньорския пост в „Етър 1924”. Пълен със знания и опит, с желание да се реализира като старши треньор в тази толкова трудна и неблагодарна, но толкова благородна професия. Цветанов идва с пълното съзнание какво го очаква тук, но идва с хъс и амбиция да води отбора не къде да е, а към челните места – там, където му приляга. Както самият той простичко се изрази: „тук преминаха най-добрите ми години като футболист, надявам се тук да започнат и най-добрите ми години като треньор”.

Каквото и да се каже за него, едно е повече от сигурно – Цанко Цветанов има ОГРОМЕН кредит на доверие от великотърновските футболни фенове. Те го обичат, вярват му и ще бъдат зад него.

Честит рожден ден, Цанко, и успех в „Етър”!

Днес е велика дата за българския спорт. На този ден преди 18 години паметен гол на Емил Костадинов в последните секунди на мача на „Парк де пренс” донесе „златна” победа на България над „петлите”.

17 ноември отвори вратата към нечуван успех на родния футбол, реализиран от едно много талантливо поколение играчи в последвалото „американско лято”.

Страхотни футболисти, но некадърни ръководители, които от постигнатото лично от тях 4-о място в света собственоръчно днес завлякоха футбола ни на дъното.

Но не за това е думата. Онзи паметен миг ще остане завинаги в сърцата ни, но, за Бога, нека не се връщаме повече назад… Ако Господ наистина е българин, най-добре е да забрани датата 17 ноември да се споменава от сегашните български футболисти, треньори, ръководители и журналисти.

Защото недопустимо е зад нея да се крият, с нея да се оправдават, нея да използват като пример за „последен шанс“, с нея да ни подменят футболните радости, с нея несъстоятелно да подхранват все по-разбиваните ни футболни мечти…

Било, каквото било! 17 ноември 1993 г. и Емил Костадинов останаха в историята, нека днешните ритнитопковци си създадат сами нова дата!!!

Прелюбопитно назначение измъдри Съдийската комисия на БФС за предстоящия мач на „Етър” в събота срещу „Нефтохимик”. Срещата, в която „виолетовите” трябва да защитават челните си позиции в първенството, бе поверена отново на доайена на родното съдийство Антон Генов. Негови помощници на стадион „Ивайло” ще бъдат Николай Ангелов и Венцислав Гаврилов, а четвърти съдия е Румен Христов от Плевен.

Само преди два кръга най-опитният наш рефер Антон Генов отново свири на „виолетовите” – гостуването им в Пловдив (Венци Гаврилов пак му беше помощник), където „Етър” изненада едни приятно, а други – неприятно, и спечели с 1:0. В този мач бе изгонен защитникът Георги Гайдаров.

В следващия кръг отново бе пратен софиянец – този път Георги Игнатов, който пък в Любимец изгони Борислав Георгиев. Наказанието на великотърновския капитан е 2 мача и 400 лв. глоба.

След мача наставникът на „виолетовите” Георги Тодоров изригна срещу реферите с думите, че за десет кръга чак в осмия е видял обективно съдийство.

Защо през един кръг на „Етър” отново ще свири Антон Генов – можем само да гадаем. Може би от БФС пращат най-опитния си съдия, който вече е в края на кариерата си и му остават 2-3 мача, за да покаже как се свири качествено. Дали е така, или ще се окажат верни ходещите из В. Търново не особено окуражаващи за етърци слухове – съботата ще покаже…

Впрочем, в така интересната Източна „Б” група този сезон е истинско нашествие на столични бригади. Важното гостуване на „Ботев” (Пд) във Варна е поверено на Александър Костадинов с помощници Веселин Мишев и Виктор Главински, които по принцип изключително рядко получават наряди във втория ешелон. Гостуването на „Любимец” в Добрич пък е поверено на бургаска съдийска тройка. В целия този пъзел, кой знае защо, липсват назначения единствено на великотърновски рефери…

Достатъчно е да видят всички (ако някой още не знае) къде тренират или къде не могат да тренират хората, които практикуват футбол във Велико Търново. И най-вече подрастващите – нашите деца.

Дотук бяха докарани нещата със спортните бази в старата българска столица, дала петима национали в най-силния национален отбор в историята на българския футбол.

Господа управници (настоящи и бъдещи),

драги великотърновци, вижте това:

Това е игрището в с. Леденик...

Тази снимка е правена от "ВТ спорт" преди година на терена на старото военно училище. В близките дни той отново ще изглежда така...

...а тук се къпят нашите и вашите деца.

Снимки за размисъл за бъдещия кмет и общински съветници, за цялата общественост на Велико Търново!!!

Вече три дни по медиите вървят всевъзможни тълкувания на решенията на Изпълкома на БФС. Твърди се дори, че футболната централа щяла да наруши собствените си правила, ако даде възможност на „Етър” и „Светкавица” да играят бараж за влизане в „А” група. „ Би трябвало „Видима” и „Черноморец Поморие” да бъдат в „А” група, без да играят мач помежду си. Това е най-правилното и от спортна, и от юридическа гледна точка”, заяви един от специалистите в спортното право и добави, че „никъде в нормативната уредба на БФС не пише, че третите отбори от двете „Б” групи ще играят бараж помежду си при определени обстоятелства и никъде в правилата на футболния съюз не е предвиден казус като настоящия.”

Така ли е наистина?

Казус: „Видима” да остане директно в „А” група

В случая БФС стриктно спазва собствените си правилници. В Наредбата за първенствата и турнирите, сезон 2010/2011 г., член 6, точка 7,  е записано: „Отборът, класиран на 14-то място, играе среща на неутрален терен с победителя от срещата-бараж между отборите, класирани на 2-ро място в Източна „Б“ ФГ и Западна „Б“ ФГ.”

След като баражът е заложен в нормативните документи, БФС няма как просто така да го отмени. При цялата ни симпатия към „Видима” с пожелания да спечели в неделя срещу „Черномориц Поморие”, тимът няма как просто така да остане в групата, въпреки твърденията, че той не е директен изпадащ и трябва да бъде оставен. По смисъла на закона „Видима” е полуизпадащ, защото според Наредбата 14-ото място не гарантира участие в групата за следващия сезон.

Казус: „БФС ще наруши собствените си правила, ако покани третите отбори на бараж и не бил предвиден казус като настоящия”

Първо, в член 57 БФС се е застраховал „за всички случаи, неуредени в тази Наредба”. Но това не е и необходимо, защото си има Член 5 – „Принципи за попълване състава на групите”, точка 6 от който указва, че „преди първенството това става от по-долните групи по условията на т. 3, т. 4 и т.5.” А точка 4 гласи точно: „влизане чрез квалификации”. Така по смисъла на този член групите се попълват не от изпадащи отбори, а от такива от долните групи.

Каненето на „Етър” и „Светкавица” по нищо не нарушава наредбата и съвсем няма да е прецедент. Само един пример: през сезона 2007/2008 г. „Чумерна” (Елена) извоюва място в Западната „Б” група, но се отказа по финансови причини. Покана получи третият в класирането „Ком-Миньор” и след като се установи, че отговаря на условията, клубът заигра във втория ешелон.

Защо „Ком-Миньор” да може да бъде поканен в по-горната група, а „Етър” и „Светкавица” да не могат…

Футболистите на „Етър” приемат днес водача в „Б” група „Ботев” (Враца). Точно преди два месеца двата отбора играха отново, но тогава бяха заедно на първото място с по 37 точки. Днес те влизат в мача от различни позиции – врачани са вече утвърдени на върха с добър аванс пред останалите, а „виолетовите“ са четвърти, след като оттогава досега за 6 мача имат 1 победа, 4 равни и 1 загуба.

Десетки техни мачове този сезон бяха определяни като „най-важния”, но този път наистина двубоят с врачани е „най-важен”. Просто защото е последен шанс! По ред причини, които тепърва ще се анализират, „Етър” пропиля и аванса си, който бе натрупал през есента, и ред подаръци от съдбата. Пропиля и доверието на публиката си, която в последните няколко месеца неизменно бе по 5000 души на трибуните!

Днес футболистите на „Етър” трябва да играят за няколко неща: за собственото си име и претенции, за свещения виолетов цвят, но най-вече – за своите фенове… Двубоят е най-важен, защото има и ред допълнителни нюанси като съперничеството с „Ботев” (Враца), който в двата досегашни мача по никакъв начин не убеди, че е по-добър отбор, но все още е без загуба от етърци и днес излиза с 12 точки аванс…

Победа днес ще бъде (макар и малък) реванш спрямо великолепната великотърновска публика, своеобразен реванш и срещу „Ботев” (Вр), както и последен шанс за щурмуване поне на второто място.

Ще има ли битка? Предстои да видим.

Мястото и часът са известни – стадион „Ивайло”, 18:00 ч.

Това, което сам си го направиш, никой друг не може да ти го направи. Ще започна с тази народна мъдрост, която изцяло обхваща ситуацията с „Етър“. Погледнато откъм класирането, „виолетовите“ правят най-успешния си сезон. С треньора Велин Кефалов въобще нямат загуба в официален мач за първенство вече 7 месеца! В последните от тях обаче натрупаха ред равенства, гарнирани с неубедителна игра и карат верните си фенове да се лутат в оценките: от неспиращата гореща подкрепа във всеки мач до въпросите какво се случва с „Етър“?

В този момент дойде и „божията“ намеса – тимът извади такъв жребий, за който можеше само да си мечтае. Като се прибави фактът, че „Б“ група тази година е една от най-слабите, излиза, че Съдбата просто тика „Етър“ към „А“ група…

На стадион „Ивайло“ идват последователно „Банско“ и „Ботев“ (Враца). Много мачове минаха, но битките на истината тепърва започват. А тя, истината, е една и е много проста: ако етърци бият тези два отбора, значи заслужават „А“ група! Ако не могат – просто нямат място там.

Затова, момчета: сега или никога! Върнете на терена онзи „болярски“ дух, който толкова пъти е властвал на стадион „Ивайло“… Успех!

Дойде времето на истината и всички виолетови фенове очакват с интерес да видят какво ще се случи с „Етър“ в третия дял на първенството от западната „Б“ група. Повечето мнения са песимистични заради недобрите игри, демонстрирани в последните мачове, но разбира има и такива, които вярват, че нещата ще потръгнат и всичко ще си дойде на мястото.

В БФС бе изтеглен жребия, който широко се усмихна на виолетовите. Стефан Атанасов бе главният виновник това да се случи, защото той изтегли листчето с № 2, а после всичко се нареди като по учебник. Първо стана ясно, че тази събота от 17:00 ч. „Етър“ ще приеме на стадион „Ивайло“ традиционно неудобен противник, срещу който все още не е регистрирана победа – „Банско“. Останалите домакинства са срещу „Ботев“ (Враца), „Спортист“ (Своге), „Септември“ (Симитли) и „Чавдар“ (Етрополе).

Стефан Атанасов имаше "лека ръка" при жребия.

Във вторият кръг виолетовите ще гостуват на „Вихрен“ в Сандански. Може да се каже, че обстановката там е позната на всеки един от футболистите, защото част от подготовката за пролетния дял се проведе именно в Сандански. В третия кръг „Етър“ почива, а до края на първенството ще трябва да гостуват още на „Пирин“ (ГД), „Малеш“ (Микрево), „Ботев“ (Криводол) и „Чавдар“ (Б. Слатина).

Накратко – основните конкуренти идват на „Ивайло“, а гостуванията ще са срещу по-непретенциозните отбори. „Победите у дома са повече от задължителни“, коментира Стефан Атанасов, а Димитър Манолов възкликна – „Уникален жребий – сега момчетата трябва да си свършат работата“ !

Всички обаче забелязваха, че след подновяване на първенството, че този „Етър“ не е същия като този през есента. Какво се случи, за да се стигне до това положение? „Това си е чисто досие X“, казва един от главните герои на едноименния сериал. Точно това се случи – виолетовата приказка се превърна в популярния сериал „Досиетата X“. Една победа като гост в Своге, а останалото – равенства.

Къде е проблемът? Това се питат феновете. Ръководството, футболистите или само треньорът? Този, който сега всички искат да си тръгне, беше същият, който възпламени виолетовите сърца, след като замени Николай Арнаудов. Тогава всички бяха зад него и му дадоха втори шанс да се докаже. Всичко тръгна нагоре – победи като домакини и здраво стъпили като гости. Комплексът „гостувания“ вече не съществуваше, а „Етър“ трупаше победи и за първенство и за купата на страната. След пренавитият мач срещу „Славия“ всичко тръгна надолу. Момчетата не успяха да победят „Банско“, а след това последва и паузата, през която станахме свидетели на трансферна сага, която приключи със загуба. Не става въпрос за неосъщественото привличане на Близнаков, а за освобождаването на Мишо Аврионов. Дали това не бе и фаталната грешка на ръководството? Как за едни се дава втори шанс, а за легенди и всеотдайни на виолетовата идея футболисти – не? „Човешко е да се греши, но божествено е да се прощава“, гласи една популярна българска поговорка. Кой ще замести Мишо? Миндев ли ?! Поне от показаното от него до момента – НЕ! Фидел ли ? Този така и не успяхме да го оженим! Тогава КОЙ ?

Много въпроси ще намерят своя отговор само след около два месеца. Очевидно е, че проблемите са в атакуващата фаза и срещу сгъстена отбрана. Ще намери ли правилната рецепта г-н Кефалов или и той ще бъде освободен - предстои да видим.

Голямата недомислица три етапа по 11 кръга в двете ни „Б” групи е на път да взриви страстите през пролетта на 2011 г. Причините са поне няколко и е редно от БФС добре да помислят за начина, по който ще процедират от 26 февруари нататък, когато се подновяват битките в професионалния футбол.

Конкретен повод за тези размисли е промъкналата се информация, че „Ком-Миньор» (Берковица) може да не продължи участието си в първенството на Западната “Б” група. Пред медиите това е споделил президентът на клуба Васил Маринов с мотива, че вече трудно може да налива свои пари за издръжката на отбора, който играе мачовете си в близкия Берковица. Ако до 17 януари не се намерел нов спонсор, отборът ще преустанови участието си в първенството.

Това поражда ред въпроси за начина, по който ще реагира БФС при евентуална промяна на статуквото в състава на «Б» групите оттук нататък.

Предисторията

Още при тегленето на жребия бе оповестено, че «първенствата в двете „Б“ групи, които са с по 12 отбора, ще протекат в 33 кръга. След първите 22 изиграни кръга отборите ще изтеглят по жребий номерата си за третата част от първенството. В тази трета част някои от отборите ще имат 5 домакинства и 6 гостувания, а други – 6 домакинства и 5 гостувания. От общо 33 кръга 16 ще се изиграят през есента, а 17 през пролетта.» Така и стана до момента.

Въпрос първи:

Какво се случва, ако «Ком-Миньор» наистина се откаже от участие в групата точно сега. За тези случаи е предвиден чл. 24 от Наредбата за първенствата и турнирите в системата на БФС за сезон 2010/2011 г.

Той гласи:

т. 9 Когато даден отбор напусне първенството или бъде изваден от състава на съответната група:

а) преди завършване на първия полусезон – резултатите от играните от него до този момент срещи се анулират;

б) преди или след започването на втория полусезон – резултатите от играните от него до този момент срещи се запазват, а за следващите му срещи се присъждат служебни резултати от по 3:0 в полза на отборите, с които е следвало да играе по програма.

в) бъдещето участие на отбор, напуснал или изваден от съответната група се решава от съответния администриращ орган /освен конкретно залегналите в настоящата Наредба/.

Сега кой полусезон сме, господа от БФС? До кога ще се зачита участието на „Ком-Миньор” – до края на първия етап (11 кръг), или до края на есента (16 кръг), когато вече са се изиграли 5 мача от втория дял.

Далеч по съществен е вторият въпрос:

Приемаме, че за третия етап някои отбори ще имат късмета да домакинстват по 6 мача, а други – по 5. За да има все пак някаква справедливост и равнопоставеност, резонно е да се реши примерно отборите от първата половина на таблицата да имат по 6 домакинства, а останалите – по 5.

Но не в това е проблемът. Въпросът е: как ще процедира БФС, когато в края на сезона два (или повече) отбора завършат с равен брой точки. Досега бе лесно – играли са по един мач при разменено гостуване.

Отново обръщаме поглед към Наредбата за първенствата и турнирите. Според чл. 4 – Начин на класиране:

т.3. а) Ако два отбора имат еднакъв брой точки, по-предно място в общото (б.а. генералното) класиране придобива отборът, който има:

- по-добър резултат в срещите помежду им или е отбелязал повече голове на чужд терен в срещите помежду им;

При равенство на двата показателя, се прилагат последователно изискванията на букви “в”, “г”, “д” и „е“ от т. 3.

в) По-голяма положителна голова разлика в генералното класиране;

г) По-голям брой на отбелязаните голове в генералното класиране;

д) Класиране по спортменство.

е) Жребий.

Казус: «Ботев» (Враца) и «Етър» примерно завършват на първо място с равни точки. Как ще се определи кой е с по-добри резултати от мачовете помежду им, като единият ще е имал 2 домакинства, а другият – само едно? Справедливо ли ще е?

Има и вариант двата отбора да са събрали по 4 точки (т.е. да имат по една победа, равенство и загуба). Но отново с по-голям шанс за по-добра директна голова разлика ще бъде отборът, домакинствал два пъти… Да се играят мачовете на неутрален терен от целия трети дял пък е още по-безумно – така ще се натоварят драстично разходите, а феновете ще бъдат лишени от възможността да гледат любимите си отбори.

И тук може да се измисли нов вариант – при два отбора с равни точки да се играе още един допълнителен мач на неутрален терен. Обаче представяте ли си какво следва: примерно «Етър» първо играе един бараж за 1-2 място в Западната «Б» група, губи го, следва нов бараж срещу втория от Източната «Б» група и накрая победителят отива на трети бараж срещу 14-ия от «А» група?

Затова е задължително още на следващото заседание на Изпълкома на БФС да бъде внесено точно продложение от Спортно-техническата комисия най-вече по казуса какво ще се прави с прословутия трети дял и как ще се процедира при отбори с равни точки. Защото в противен случай на хоризонта се очертават много неприятности. И то не само при влизащите, а при борещите се срещу изпадане отбори.

В България няма анкета, в която всички да са доволни, Велико Търново не прави изключение. Миналата година забравиха да номинират Гергана Баръмова, а тя взе, че стана Спортист № 1. Тази година номинации се събираха до последно, ясни критерии за оценки и правила нямаше. Връх на мъдрите решения бе мястото на провеждането… Преди години, в по-богатите времена, бе в ресторант „Щастливеца“, после в новото кафе „Фасони“, през 2008 г. – на крак в Ритуалната зала на общината, а м.г. – сред супите в лоби бара на общината…

Тази година за място на награждаването бе обявена Ритуалната зала, но 5 минути преди церемонията се оказа, че залата била заета и всички бяха натикани в стая 302.

Двадесет наградени спортисти, още толкова треньори, и още толкова журналисти – натъпкани в нещо, което трябваше да бъде церемония по награждаване. Въпреки, че за поредна година имаше обидени, чест прави на спортистите и треньорите, че уважиха официалната церемония.

Официална церемония ли?!?

Ако само знаехте, господа, каква церемония имаше преди дни в съседно Габрово…

Само кадри, без повече коментар

…и във Велико Търново

Заб. Снимка на почетната десетка на В. Търново за 2010 г. няма. Не по наша вина…

Какво се и очакваше, победният ход на „Етър“ през есенния полусезон възбуни сериозно духовете. И извън Велико Търново, но и за жалост – в самия град. Ясно е, че когато си на върха, ветровете са по-силни. Както е и ясно, че когато си силен – устояваш на тези ветрове.

Първите промъкнали се недоволства бяха защо за мача със „Славия“ имало билети и колко много били 3 лв. за някакъв си мач. После се мина през дизайна на самите билети, където впрочем критиката бе справедлива и градивна.

Преди няколко дни от ръководството на „Етър“ обявиха, че ще предоставят стотина календара безплатно за членовете на фенклуб „Етър“ като благодарност за подкрепата по време на мачовете.

Ще повярвате ли – веднага се появиха гласове защо само за тях имало календари, как „Етър“ купувал с тях подкрепата на фенклуба, та дори тръгнаха сравнения с парите, които Дучето получавал от ЦСКА.

„До момента шефовете на фенклуба още не са получили календарите, които им предоставихме. Крайно разочаровани сме от такива твърдения. Всяка година сме им давали календари, дори и когато са ни критикували остро. Нормалните цивилизовани отношения трябва да са практика, а не са подкупи… Благодарим им за подкрепата през есента, те пътуваха на повече ни гостувания, сами събират свои средства за хореография.

Знаменцата, които раздавахме за мача с надпис „Аз обичам „Етър“ пак ли са подкуп?“, изрази огорчението си прокуристът на клуба Стефан Атанасов.

Следващата „гореща“ тема пък се превърна посещаемостта на мачовете. Статистиката на колегите от Football24.bg, че „Етър“ е първи по посещаемост в Западната „Б“ група отприщи …вълна от недоверие в конкурентите и в дори у някои великотърновци.

Може понякога публиката да не е била колкото е посочената от нас, но това е субективна оценка. Правят го в цяла България, в градове като Етрополе и Бяла Слатина публика от 300 души се обявява за 1000, в Гоце Делчев – 1200 души за 3000 и къде ли не, а такива гласове се надигат само и единствено във Велико Търново. Започваме да се питаме защо и свързани ли са с подема на „Етър“? Има и външни провокации, но дано няма в самото В. Търново все още хора, които ще се радват стадионът да е празен с по стотина зрители по трибуните и без всякакъв ентусиазъм. Това би генерирало много повече от любимата „енергия“ на българина.

Нпоследък получихме много предложения да затворим коментарите. Няма да го направим,  защото живеем в демократична държава с право на всеки на мнение. Но затваряме всички коментари, СВЪРЗАНИ С ПОСЕЩАЕМОСТТА НА МАЧОВЕТЕ. Така слагаме край на „броячите“ и тяхното удоволствие. Няма да посочваме брой публика в лайфовете си.

Стигна се дотам, един „редовен“ читател да обяви, че тази есен нямало мач на стадион „Ивайло“, на който да са дошли повече от 2500 зрители. На него ще отговорим, че само броят на продадените билети за мача със „Славия“ е доста по-голям (знаем цифрата, но тя си остава клубна информация), а отделно безплатно влизаха всички деца до 12 г. плюс вип гости, а и неизменните тук-там гратисчии.

Но не заради това спираме темата. Причината е, че НА БЪЛГАРСКИТЕ СТАДИОНИ НЯМА ИНСТАЛИРАНИ БРОЯЧИ и пълна точност и обективност никога няма да има. На един публиката ще му се вижда 500 човека, на друг – 3000… Това прави темата и споровете по нея безкрайни и безсмислени.

„Етър“ направи страхотна пролет с 5-о място и осем поредни мача без загуба, тръгна слабо в новия сезон, но после направи още по-впечатляваща серия с девет мача без загуба и в навечерието на Коледа е един от най-приятните отбори у нас, които спечелиха симпатиите на феновете от почти цяла България.

Дори и това ли, в навечерието на светлия християнски празник, не може да ни направи да бъдем малко по-позитивни и по-добри?…

Какво ли не изтърпяха през седмицата играчите и ръководството на „Етър“… Първо анонимен донос от „млад футболист от Криводол“ видя бял свят в някои медии и се опита да внуши, че отбор със 7 поредни срещи без загуба и само 1 допуснат гол ще тръгне да урежда мача си с последния в класирането, чиито футболисти не тренират от един месец. При това толкова го е страх, че се е „застраховал“ и със съдиите!

Е, цяла футболна България разбра, че доносът идва от друг съседен град, където лидерът изведнъж се почувства твърде несигурен за първото си място.

От „Етър“ направиха най-правилното – да не коментират подобни нелепости и да не се оправдават, а да се концентрират още повече върху своята подготовка и игра. Чест прави на „Ботев“ (Криводол), че отрече „новината“, а че подателят не е бил от Криводол, пролича след два дни, когато изпълнителният директор на един клуб жално запита медиите защо не вярват на доноса и не са го предали на прокуратурата…

На следващия ден дойде нова „вест“ – управата на клуба-конкурент очаквала „Етър“ да влезе в нова схема, като играе с юношите в Бяла Слатина и даде мача, за да си гарантира победа за първенството.

Да, ама не! В събота етърци нанесоха нов шамар на интригите, като играха мъжки и биха след дузпи домакина „Чавдар“. Не ми се мисли ако бяха паднали, какво щеше да последва… Впрочем, по същото време конкурентът записа за купата поредната си загуба на чужд терен тази есен.

Всички тези писания направиха неизмерима услуга на „Етър“. Колкото бяха нахъсани, етърци станаха двойно по-мотивирани да докажат на футболна България кой е най-добрият отбор у нас в момента в „Б“ групите. И да разбият обвиненията по най-правилния начин – с игра! Както го каза човекът, който направи промяната – за своите „Етър“ е семейство, за чуждите – юмрук…

И накрая – две думи за Марко Карканджиу. Италианецът отнесе доста критики за променливото си представяне досега. Но се възползва по най-добрия начин от шанса, даден му от Велин Кефалов (същото може да се каже и за Кямил, Христов, Харлов, Кушев). Изигра страхотен мач в Бяла Слатина и наистина бе разликата между двата отбора. Марко израства и заслугата на това е на треньорите му Калоян Чакъров и Румен Данков. С играта си в момента Венци и Марко показаха колко прави са шефовете на „Етър“, които държаха на това в тима да има двама перспективни млади вратари, отколкото един опитен наемник…

Сега „Етър“ иска „Левски“ и обещава да доведе на стадион „Ивайло“ 10 000 зрители. И защо не? Всеки е голям, колкото са големи мечтите му.

Мъжка игра и болярски дух – това обещаха преди възловия мач с „Чавдар“ (Етрополе) двама от основните футболисти на „Етър“ Мишо Аврионов и Петър Ванков. В тези думи повярваха близо 5000 души, които напълниха официалната трибуна на стадион „Ивайло“. Повярваха на „виолетовата“ идея, допринесоха за нея и обещанието стана факт.

„Етър“ разби втория в класирането „Чавдар“ (Етрополе) с 3:0 и го измести от тази позиция, като пред великотърновския тим вече е само „Ботев“ (Враца)… В трети пореден мач „виолетовите“ не просто печелят безапелационно, без да допуснат гол във вратата си, но вече и го правят по възможно най-убедителния начин. И вървят напред без излишни сметки, точки, изчисления… Мач за мач, мач след мач, победа след победа.

В слънчевия съботен следобед стадион „Ивайло“ бе едно цяло – играчи, треньори, ръководство, публика. Юмрукът, наречен „Етър“, се стовари върху един от най-добрите състави в групата, зад който стои самият Христо Стоичков. Стовари се наистина в мъжка битка, която донесе мечтания отдавна болярски дух.

Чест прави на младия и перспективен отбор на „Чавдар“, че игра открит и атакуващ футбол и това направи показания от двата тима футбол наистина много стойностен. На почивката агитката донесе в официалния сектор огромен виолетов флаг, който тръгна нагоре над многобройната публика. Последва огнено шоу с фойерверки и виолетови димки по трибуните. А на терена футболистите наистина се раздаваха до край, нямаше нито един, който да маркира присъствие. Безупречни защита и вратар, изключително креативна средна линия, напористи и нахъсени нападатели. Това на стадион „Ивайло“ не бе виждано от години.

Под бурните възгласи „Етър, Етър!“ футболистите заиграха за публиката и за собствено удоволствие, като видимо се забавляваха на терена. Красиви комбинации, двойни подавания, технични отигравания… До края гостите продължиха също да атакуват, а етърци умело да сменят темпото и да нанасят нови удари.

Последния съдийски сигнал публиката по трибуните дочака не със свити сърца, както бе дълго време, а със съжаление, че 90-те минути са свършили. А това вече наистина е знак за онзи, чистия, истинския футбол, който е присъщ само на големите.

18 септември, 18:50 ч. – „Етър” току-що е загубил гостуването на „Ботев” (Враца) и вече е много близо до зоната на изпадащите. Този резултат не изненада никой във Велико Търново, а след поредицата от слаби мачове феновете се подготвиха за поредния безсмислен сезон, поредната година на мижаво съществуване в „Б” група.  Разбитите надежди и апатията обаче стигнаха застрашителни размери и като че ли на все повече хора вече не им пукаше за този отбор.

По-малко от месец по-късно ситуацията е коренно различна. „Виолетовите” излизат в събота срещу „Чавдар” (Етрополе) в битка за второто място. Ентусиазмът е на максимум, из целия град се разлепят афиши за предстоящата среща, феновете започнаха акция „Подкрепяй „Етър”… Няма смисъл тук да се спираме на причините за обрата, тъй като за тях се изписа страшно много. Ще цитирам обаче новия изпълнителен директор на клуба, за да стигнем до идеята на този материал:

„Наистина бих се зарадвал, ако на този важен мач видя седящите места напълнени, ако видя 5 000 души по трибуните, а до края на първенството – и по 10 000. Това ще бъде нещо невероятно. Нека осъзнаят, че публиката е не 12-ият играч, а 20-ият играч – голяма добавена стойност за един отбор. Друго е като ревнат няколко хиляди човека и се почувстват част от нещото. Затова най-важното е да приобщим хората към този отбор, всеки един да се чувства съпричастен и част от тима“.

Великотърновци, елате утре на стадиона! Как ще се развият нещата в бъдеще, никой не може да каже, но едно е ясно: след промените „Етър” отново показва желание за живот и сега отборът отчаяно се нуждае да разбере, че градът го подкрепя. Нека утре няма оправдания с лошото време или мачовете по телевизията, а покажем, че наистина ни е грижа за футбола във Велико Търново. Може пък след време нещата да се развият така, че да помним именно този мач като началото на нещо много хубаво…

Иначе няма да ни е за първи път да бием „Чавдар“ (Етрополе) пред ентусиазирана публика. Тук можете да видите едно видео, което буди само положителни спомени: http://vbox7.com/play:73a18570

До края на подготовката остават само две контроли и съставът на „Етър” за новото първенство придобива все по-ясни измерения. Вече е ясно на кои ще се разчита за новия сезон, въпреки че селекцията си остава отворен процес и изненади винаги са възможни. Утре изпълнителният директор Стефан Атанасов ще внесе в БФС имената на 24 футболисти, като в това число са четиримата задължителни юноши – Ивелин Бонев, Емрах Шабан, Ивайло Донев и Тинко Тодоров.

„Етър” направи много сериозна селекция и стяга страхотен отбор за шампионата. Каква роля ще играе – бъдещето ще покаже. Представянето в подготвителния период обаче показа ясно едно – в „Етър” вече има сериозна вътрешна конкуренция за постовете.

Това ясно пролича и в съботния мач срещу „Самоводене”. Втората формация във виолетово, играла след почивката, категорично няма да се примири с ролята на резервна и с по-активна игра изкова победата. Мариян Генов се завърна след контузия с много силна игра, вкара и хубав гол. Джихат Кямил отново бе най-активният на терена, показа техника на високо ниво и май се очертава като големия „джокер” в селекцията. Кямил има 3-годишен договор и на него очевидно ще се разчита трайно. Този път силен мач направи и Стефан Харлов, който вкара и много красив гол. Като се добавят имената на вече доказалите класата си Йордан Петров, Румен Лапантов, Георги Христов и Илко Трифонов, „Етър” категорично се очертава като отборът с най-силна халфова линия в групата, без да се забравят и по-младите Явор Генчев, Мартин Иванов и др.

Не по-малко впечатляващи са нещата в нападение. Идването на Екундайо Джайеоба сериозно раздвижи пластовете, като Мишо Аврионов, Тихомир Кънев и Димитър Кушев се скъсаха да вкарват голове и битката за двете титулярни места също ще е сериозна. Които и да започват като титуляри, явно е, че треньорският щаб ще има на скамейката хора, които могат да влязат и решат всеки мач.

В защита бековете са ясни и „железни” – Георги Гайдаров и Мартин Димов, с определен афинитет и към офанзивни действия по фланга. Мариян Иванов пък става все по-сериозна алтернатива на титулярните централни бранители Петър Ванков и Пламен Костадинов и го показа с играта си в последните проверки. Другите налични имена там са Тихомир Антонов и Станислав Стоянов, които също ще чакат своя миг. За вратата очевидно ще се разчита на Венцислав Димитров и Марко Карканджиу с трети вариант юношата Бонев.

Разбира се, имената са едно, а отбор, колектив и игрови облик – съвсем друго нещо. Тук е и задачата на треньорския щаб, който да изглажда грешките и да сглоби хомогенен състав. С ясен стил на игра – агресивен, атакуващ и непримирим, диктуващ събитията на терена, а не апатична команда в ролята на боксова круша.

Пролетният полусезон бе първата крачка към тази промяна и неслучайно предстоящото първенство за пръв път от доста време насам е чакано с приповдигнато настроение от великотърновската публика. Само на контролите на стадион „Ивайло” идват по 500-700 зрители, а един успешен старт наистина ще напълни трибуните. И най-после отново ще замирише на истински футбол.

Боби Михайлов и компания мислиха, мислиха и измислиха поредното си гениално решение. Две „Б” групи, ама по 12 отбора. Щели да играят по три пъти, като за третия мач така и не се разбра нищо. Един смънка, че щял да е на неутрален терен, друг – че щял „да се тегли жребий съобразно класирането”…

Ако е първото – къде остава публиката? От 33 мача – едва 11 домакинства. И излишни разходи за неутрални терени, защото и без това имаме богати клубове и предостатъчно лицензирани стадиони.

Ако пък е второто - къде остава задължителната равнопоставеност между два отбора?

Имам един прост въпрос – когато два тима завършат с равни точки, как ще се определя класирането им? Например, догодина по това време ФК „Горно Уйно” и ФК „Долно Уйно” финишират на първо място в Западната „Б” група с равни точки и претендират за елита. Как да се приложат допълнителните показатели като преки двубои, голова разлика и т.н., като „Горно Уйно” ще е домакинствал в два мача, а „Долно Уйно” – само в един? А?!

А решението бе толкова просто -­ истинско спазване на изискванията за лицензиране. Тогава щеше да се събере (в най-добрия случай) една „Б” група от 16 отбора, както си беше в доброто старо време.

Е да, ама – по-малко гласове на конгреса, по-малко наряди за делегати, наблюдатели, съдии, комисии и прочие лица от хранилката.

Все пак -­ спокойно. Уж всичко точно, а бе дадена още една дата 15 юни. Няма да е чудно, ако лиценз получат и останалите 8 отбора. Практиката отдавна е показала, че всяко решение е предпоследно.

Едва ли има човек във футболна България, който да не е наясно, че в неделя “Етър 1924” не просто спечели една победа. В горкия роден футбол отдавна се ширят задкулисни игри, а в края на сезона всеки побеждава там, където му трябва. Пресен пример: “Берое” ­ – “Сливен” 0:1, решил скандално въпроса за изпадащите от елита.

Колко приказки се изприказваха преди мача “Етър 1924” - “Видима”… Кой и как щял да “легне”, как щял да свири реферът и пр. В часовете преди мача коефициентът за “двойка” започна здраво да пада, което означаваше само едно: масови залагания за победа на гостите от Севлиево.

Етърци опровергаха всички! Изиграха мач в името на онези близо 2000 души по трибуните, в името на собственото си реноме, в името на футбола. Удариха шамар на скептиците, на “специалистите” от кафенетата, интернет форумите и далеч по-официални трибуни. Тези, които подлагат на съмнение всяка загуба, в главите им са само продажби и сделчици, защото уж се броят за спортни хора, а така и не са наясно, че в спорта не може винаги да печелиш и загубите също са част от играта.

Момчетата във виолетови екипи действаха като един, нямаше човек на терена, който да спестява усилия, раздадоха се докрай и накрая едва им бяха останали сили да отидат и приемат заслужените овации на агитката. Който е бил на “Ивайло”, той го е почувствал. Който не е бил, остава си за негова сметка.

Пролетен първенец, резултати, точки, цифри ­ – нямат никакво значение! “Етър 1924” окончателно се легитимира като отбор, който играе честно и днес цялата спортна преса в България написа точно това. Няма по-голяма победа.

Поредното си гениално решение взе футболната ни централа. Всички мачове от “Б” групите, които трябваше да се изиграят в събота, бяха отложени за следващата сряда заради падналия сняг. Нищо, че точно в събота няма да вали. Изключение е направено само за мача “Видима-Раковски” ­ – “Вихрен”, който в неделя ще се играе, защото ще го предавала телевизията…

Е как във В. Търново мач няма да има заради лошото време, а в съседно Севлиево ще има?!

След огромна близо 4-месечна зимна пауза целият пролетен полусезон ще бъде претупан за два месеца и нещо, тъй като на 15 май трябва да е приключил заради предстоящото световно първенство. Не че България ще играе там, нито пък някой от чуждестранните играчи в родната ни “А” група. Да, ама футболните началници ще ходят…

Така заради сгъстения цикъл “Етър” ще домакинства в сряда не само срещу “Чавдар”, а и в още три мача -  все в сряда: на 24 март с “Банско”, на 14 април с “Балкан” и на 21 април с “Пирин” (ГД). Кой ще може в работен ден да излезе от работа в 14 ч., за да гледа от 15 ч. футбол, обаче е последна грижа на Боби Михайлов и компания.

„Етър” най-после постигна запомняща се победа на чужд терен. В последните години това ставаше достатъчно рядко ­ – в Шумен, Плевен, Кюстендил, но все срещу аутсайдери. В събота „виолетовите” удариха насред София втория в класирането на „Б” група – „Академик”.

А нямат край мачовете навън, в които етърци са повеждали с 1:0 и после заработва психологическият синдром „гостуване”. Отборът се прибира назад и от доминиращ в мача се превръща в инкасиращ, а накрая неминуемо идва и загубата.

Победата в столицата с 2:1 трябва да сложи край на този синдром по категоричен начин. „Етър” може и е длъжен да побеждава и на чужд терен! В състава има опитни бойци като Петев, Аврионов, Петров, Ванков, Генов, Димов, Костадинов, Съботинов… Сериозно грешат „капацитетите”, които не стъпват на стадион „Ивайло”, но компетентно коментират по улиците, че в „Етър” нямало добри футболисти.

Обаче футболът не е само качества. Той е и тактика, желание, колективизъм, хъс, мотивация… Адмирации за треньора Арнаудов за състава, който пусна в столицата – най-после на вратата бе В. Димитров, в отбрана отново Костадинов, имаме стабилни бекове, новият капитан Ванков е навсякъде, Генов си връща мотивацията, Петев бе истински лидер, Петров се пребори страхотно за гола, Кънев си отиде на мястото като нападател, а Аврионов си е …Аврионов.

Повод за тези редове е мненито на един от феновете във форума: „аз не виждам проблем да си останем в „Б” група, но играта да е като тази от днес – без значение дали падаме, или бием – просто да се вижда сърце и уважение към цвета на екипа и града.”

Добре е играчите да помислят върху това – в събота идва мач с „Чавдар” (Етрополе), а публиката ще е два пъти повече от онези 800 зрители срещу „Марек”. Топката е в краката на етърци. Този двубой е изключително важен за тях самите: ако лежат на лаврите от мача в София и се разхождат по терена и нервите на зрителите – остава си за тяхна сметка. Но ако запазят този хъс и излязат на битка – тя ще е не за евентуалното 5-о място в класирането, а за тяхната публика. Защото истинският футбол се играе със сърце. „Етър“ – това означава битка, бой, раздаване, а не примиренчество и апатия!

Великотърновец вече няма проблеми със студа след едномесечно висене в ДКС "Васил Левски".

Още щом стъпих в габровската зала „Орловец“ за мача между „Бъки“ и „Етър-64″ усетих, че нещо не е наред. След няколко минути, когато се наложи да си сваля якето и едната блуза, вече бях сигурен кое е „странното“ нещо – залата се отопляваше, и то добре.

След повече от месец висене в ДКС „Васил Левски“ при температури дори под нулата, бях решил отново да се екипирам така, все едно ще ходя не на мач в спортна зала, а на пътешествие в Сибир. Оказа се обаче, че е било напразно – в Габрово такъв проблем нямат и спокойно си гледат мачовете на температура от 16-17 градуса.

Лошото е, че повечето хора, които ще прочетат тази статия, живеят във Велико Търново, а не в Габрово. И те постоянно рискуват здравето си, когато искат да отидат да гледат спорт. Още по-лошото е, че леденостудената зала пречи не само на зрителите, а и на самите спортисти, които не могат да тренират нормално, а и рискуват още повече да се контузят.

Най-пресният пример са волейболистите, които така и не направиха истинска тренировка. И въпреки това за малко не победиха като гости водача в своята група.

Хандбалистките пък изиграха мача си с „Хасково“ от първенството в зала „Сава Величков“, а този с „Евро-11″ в Габрово, въпреки че нашите бяха домакини. Познайте защо – не е защото не искат да идва публика да ги гледа. Но предпочитат да не почват да треперят, когато се спрат за малко по време на игра.

Интересно дали ако ветераните на ЦСКА бяха знаели, щяха да дойдат за футболния бенефис – сигурно сериозно са се ошашавили, като са постояли малко в залата. Представям си пък какво щеше да бъде на зимния турнир, ако в залата бе поне 10 градуса – нямаше да има празно място… Така е то – явно в Габрово може, тук не може.

Хайде да не подхващаме и темата за стадионите, че майтапът е още по-голям – футболното ръководство обикаля градчета и села да проверява на кой терен има най-малко сняг, че ние терени във Велико Търново си нямаме. Днес сме в Килифарево, утре в Леденик…

Естествено, винаги трябва да търсим положителното – и то е, че вече знам, че когато отивам в Габрово на мач, няма нужда да бъда с три блузи, яке, шапка и ръкавици в залата. Е, за Велико Търново това облекло продължава да важи…

На хандбалистките им е топло в габровската зала.

Великотърновският спортен фен трябва да бъде изключително доволен от случилото се през 2009 година (поне в спортен план)! И вместо да се оплаква, да се отдаде на тежки пиршества по случай празниците.

Ето и неоспоримите доказателства: футболистите увеличиха през пролетта неколкократно точковия актив от есенния полусезон и се спасиха; хандбалистките спечелиха титлата и купата; хокеистите разбиха конкуренцията в Балканската лига и също заеха върха; волейболистите се представиха добре в първия си сезон след близо 40-годишно прекъсване.

И в индивидуалните спортове Велико Търново има своите достойни представители, след като бяха завоювани европейски, световни, че дори и олимпийски титли. Честванията за 100 години футбол пък бяха „черешката на тортата“.

Как да не си налее с кеф човек и да си каже: „Супер година за великотърновския спорт!“

Е, има някои съвсем незначителни подробности като например това, че и през новия сезон футболистите се борят да не изпаднат (в един период пък парите, заделяни за храненето им, бяха свършили); хандбалистките нямат излишни средства за пилеене и не участваха в евротурнирите; хокеистите нямат къде да тренират и си играят „домакинските“ мачове в София; волейболистите напълно свършиха парите и не се знае дали ще участват в плейофите.

Олимпийската ни шампионка по бадминтон по едно време тренираше на паркинг, защото явно няма къде другаде. 100-те години футбол пък се проведоха следобед в делничен ден в полупразна и МНОГО студена зала.

Но това са просто допълнителни детайли, за които съм сигурен, че никой няма да мисли по Коледа и Нова година. Така че – весели празници и наздраве!

Изпълкомът на БФС най-после взе днес едно правилно решение: освободи цялата Съдийска комисия, начело с Димо Момиров. Освен това спря правата за неопределено време на съдийските бригади, ръководили срещите за купата на България „Черно море“ – „Левски“ и ЦСКА – „Литекс“.

Ето я тук и „виолетовата“ връзка с новината. Главен съдия в скандалния мач във Варна бе великотърновецът Станислав Ставров. Негови помощници бяха съгражданинът му Тихомир Боболов и габровецът Йосиф Ронков, а четвъртият рефер също бе от великотърновската колегия – Красимир Ангелов.

Наказанието идва закономерно след представянето на Ставров, който с няколко „странни“ отсъждания се изложи пред цяла България. Ако се е натягал на Димо Момиров – вече няма смисъл, нали и варненецът изхвърча. Ако е от некадърност – как ли е стигнал до „А“ група…

Помня как на един от мачовете на „Вихър“ (Добри дял) кметът на селото (също така президент на клуба, а и треньор) Митьо Кмета се развика на рефера: „Ти не си съдия, ти си свирчо!“. Неприятно е, че единственият великотърновски главен съдия в елита се представи като обикновен „свирчо“, който на мач от „селската“ група за такива отсъждания щеше да си изяде боя.

Да видим обаче дали това наказание за „неопределено време“ няма да изтече прекалено бързо – че ако стане така, значи всичко си е по старому…

Голямо шоу ще е на 17 декември. Тогава ще има шоу и в общината, и в спортната зала. На едното място ще решават бъдещето на великотърновския футбол, а на другото ще си припомнят славни моменти от миналото с ветерани на „Етър“, „Левски“ и ЦСКА.

И човек почва да се чуди – да се смее или да плаче. Нека си затворим очите за малоумното решение празникът по случай 100 години футбол да бъде насрочен за рано следобед в делничен ден. Но пък изникват други терзания в изстрадалия футболен фен – как да отиде и да се израдва „като бял човек“ (Джайеоба да ме извинява за израза), като настоящето и бъдещето на тази игра в града е толкова неясно.

Две новини могат да ни сполетят, докато гледаме етърците, станали шампиони на България преди почти 20 години. Едната е, че Община Велико Търново поема клуба. Хубаво, но ако е вярно, че даже едва ли не няма пари за поздравителни картички… какво ще го прави този отбор? Алтернативата е общинарите да откажат. Тогава всичко си остава както преди – тим, който ще продължи да си живурка в долната половина на „Б“ група.

Както и да го погледнем – не звучи добре. При това в деня, в който ще наблюдаваме отново състезателите, създали славната история на „Етър“. Само че сега са побелели и понапълнели и не върви да се пуснат в „Б“ групата, че и да чакаме на тях да извадят пари за влизане в „А“. Тъжно, но вярно.