IMG_3281

При огромен интерес в Клуб Седем във Велико Търново бе представена автобиографията на легендата Христо Стоичков „Историята“. Ицо не присъства на срещата, но там бе съавторът на книгата – журналистът Владимир Памуков. Представянето уважиха легендите на „Етър” и съотборници на Сточиков от „златното поколение” Красимир Балъков и Бончо Генчев, сред гостите беше и членът на клубната управа на „виолетовите” Александър Нанков, както и много почитатели на Камата.

„Идеята за книгата дойде спонтанно. Издателите предложиха на Христо и го спечелиха за една минута. Не му говориха за тиражи, за пари, говориха му за децата. Имам привилегията да съм свидетел на 70 % на нещата, разказани в тази книга. Стоичков накрая съкрати само две-три неща. На световното в Русия бяхме заедно цял месец, където дооформихме текста. Цялата работа ни отне около година. Писането беше лесно и удоволствие. Единствено помолих Ицо книгата да не е „най-добрия човек, когото познавам”, а да е с всички триумфи, скандали, грешки… Той го прие веднага, не е от хората, които се притесняват как ще изглеждат нещата. От това книгата само спечели, защото хората искат да видят истинските неща. В нея има много неизвестни дори и за мен неща – че е дошъл в ЦСКА с автобуса на „Левски”, че е подписал личен договор с „Пари Сен Жермен” като най-скъпия тогава футболист, но се отказва от договора заради „Барса”, разказа Владимир Памуков. Той призна, че огромният за България тираж се е изчерпал само за една седмица и сега се прави нов удвоен тираж на книгата.

Домакинът Емо Йорданов предложи на Владимир Памуков да напише книга съвместно и с Красимир Балъков. „Сигурно и това ще стане, но аз смятам да изчакам малко. Ако направя нещо такова, то ще бъде и за футболната, и за треньорската ми кариера. И в двете ще има много интересни неща, които не се знаят сега, но още не му е дошло времето”, коментира Балъков.

Оказа се, че Бончо Генчев вече има книга за кариерата си. „Ще ви изненадам, но още през 1998 г. Борислав Костов написа книгата „Аз бях първият” за моя живот. Тя е малка брошурка, само 48 страници и излезе в 500 броя, които раздадох тогава. Още си пазя един екземпляр. Там съм описал всяка крачка в моя живот и в кариерата ми, има много истории”, каза Бончо Генчев.

Двамата бронзови медалисти от САЩ-94 споделиха своите впечатления за него. Стоичков определя в книгата си Балъков с думата Професионалистът. Как Краси би охарактеризирал Стоичков, бе въпросът към Бала. „Спонтанният. Той е човек на емоцията, така беше и като футболист, така е и сега. Когато тръгнеше, с неговите движения просто задължаваше човек да му подава топката. Беше много специфичен и на терена, и извън него. Държеше се по един и същ начин, той си беше той. Много емоционален и много Човек. Хората, които го познават само отстрани, го виждат като арогантен и агресивен, а Ицо е човек с голямо сърце и го е показвал неведнъж.

Имал съм с него много-много спомени. Той е описал в книгата една ситуация през 2004 г. на европейското как играхме голф. Карах го в колата до сутринта, той се наспа, а рано сутринта играхме гол и ме би с един удар. Вечерта ми казва: „Аз вече съм се обадил на журналистите в България кой е по-добър на голф. Не ме интересува, че не си се наспал, да си ме бил. Ти може да се смяташ за по-добър, но журналистите вече знаят, че загуби от мен”. Беше много весел, приятел и интересен съотборник. Ицо има огромно уважение към всичко, през което е преминал, въпреки че е разочарован от някои моменти. Аз съм различен от него, Бончо също, ние всички бяхме различни характери, но на терена си приличахме в едно: не искахме да губим и там нямаше компромис с нищо”, сподели Краси Балъков„

„Попадал съм в много ситуации покрай Стоичков, той е един прекрасен човек. „Барселона” правеше 95 години, Ицо ми звънна: „къде си, идвай тук”. Бяха там Кройф, Платини… Христо е с голямо сърце и голям футболист. Каква левачка имаше този човек, не швейцарски часовник „Ролекс”, а не знам каква беше. Дух, воля, непримиримост – всички качества, които трябват за един голям спортист, той ги притежаваше. Бяхме звезден отбор, те бяха големи спортисти и мъже. В младото поколение сега не виждам такива жадни за победи играчи. Радвам се, че бях част от тези хора. Така се вдигна нивото тогава, че човек не можеше и да сбърка, имах чувството, че ако сгреша, следващия мач няма да съм в групата… Благодаря на Господ, че съм бил част от това”, коментира Бончо Генчев.

 

Тагове: ,

КОМЕНТАРИ