IMG_3485

Бившият футболист на Етър” Ангел Червенков бе удостоен със сребърна значка на БФС за приноса си към великотърновския футбол. Шампионът с виолетовите” получи отличието си в началото на новата година, тъй като през декември не можа да присъства на празненството. Червенков бе на награждаването заедно с настоящия си помощник в Литекс” Велин Кефалов и даде интервю за медиите.

-­ Връщаш ли се още към онези години в “Етър”, които бяха едни от най-успешните в кариерата ти?

-­ Често идвам във Велико Търново, тук имам много приятели, с които си спомняме за годините в “Етър”. Успяхме да направим нещо хубаво за града. Тук ме доведе амбицията да постигна нещо повече във футбола.

-­ Кой те привлече при “болярите”?

-­ Аз бях футболист на “Локомотив” (ГО), изкарахме два сезона в “А” група. В “Етър” ме покани Георги Василев, след като ме убеди, че иска да постигне нещо значимо. Това много ми допадна, защото винаги търся максимума. Успяхме за кратко време да се обединим в общата идея. Бяхме селектирани добри футболисти, направихме колектив. Успяхме да се преборим с т.нар. “грандове” и станахме шампиони.

-­ Кога повярвахте, че можете да станете първи?

-­ Преломен беше пролетният полусезон, когато трябваше да бъдем много убедителни и постоянни в игрите си. Важно беше да поддържаме високо ниво до края на сезона. Напрежението беше голямо, но успяха да ни мотивират и да се справим убедително. Аз съм много горд с титлата си с “Етър”, защото не всеки ден у нас се случва провинциален отбор да стане шампион.

-­ За Георги Василев се говори, че е налагал “желязна” дисциплина. Взел ли си нещо от него в начина ти на работа с футболистите?

-­ Разбира се. Аз много го уважавам като специалист. Много от методите му бяха проверени от световния и европейския футбол, допадаше ни начина, по който ги прилагахме у нас. Всеки се опитваше да бъде максимално полезен. Наистина дисциплината е водеща във всеки сериозен клуб.

-­ Възможно ли е в наше време футболистите да бъдат наказвани допълнително. Примерно, да бягат пред автобуса

-­ Не съм привърженик на подобни щуротии. Сега в “Литекс” има железен ред и дисциплина. Всички знаят правилата, има си вътрешен правилник и всяко отклонение води до точно определени наказания. Всеки футболист си преценява дали да го нарушава. Освен това конкуренцията е голяма и ако някой го прави, си е за негова сметка.

-­ Определят те към спокойния тип треньори, така ли е?

-­ Всеки човек си има начин на поведение и общуване. Трудно ми е да оценя себе си, но се радвам, че нещата засега се получават и изискванията ни се приемат много добре от играчите.

-­ Когато пое “Литекс”, очаквал ли си да завърши първи през есенния полусезон?

-­ Никога на дневен ред не е стояло класирането. Искахме да наложим нашия стил на футбол, който да се хареса на зрителите и ръководителите. Направихме доста корекции, след като анализирахме досегашното представяне, и засега нещата се получават.

-­ С Велин Кефалов сте приятели от години. Сещаш ли се за първата ви среща?

-­ Той беше пристигнал от “Розова долина”. Направи ми впечатление с желанието си за работа, защото се сблъска с един вече подреден отбор на “Етър”, и то шампион. Постарахме се да го приемем добре, за да се разгърне бързо, но при Кефалов адаптацията беше много бърза, защото имаше огромна амбиция.

-­ Това ли е част от причините да заработите заедно и в “Литекс”?

-­ Много ни помага това, че сме приятели, защото през годините сме коментирали какво търсим от футбола, какво може да се направи, тренировки, тактика Тези неща вече сме ги “отиграли”, наблюдавах и работата му в “Етър”. Поканих го в екипа си, защото е знам, че е много подготвен в материята и това се доказва.

-­ Почти всички отбори в кариерата си са били с доказани шампионски амбиции ­ ЦСКА, “Етър”, “Каунас” (Литва), “Хартс”, сега “Литекс”

-­ Мога да кажа за себе си, че ако няма търсене на максимални стойности в работата, просто не ми е интересно. Няма смисъл да се захващам. Второто място не ме устройва в каквато и да е форма, независимо дали ще е във футбола, или извън него. Това винаги е било водещо за мен в избора ми на клубове. Същото изисквам и от хората, с които работя.

-­ Как се работи с Гриша Ганчев?

-­ Много лесно, защото е създал условия за работа и е поставил ясни правила пред всеки един. Клубът има ясна политика, така че всеки знае какви отговорности има. Той е бивш спортист и познава материята отвътре, винаги търси максимума и поканата му към мен беше голямо признание.

-­ “Литекс” има силна школа, която създава футболисти, но в представителния отбор е пълно с чужденци и не влизат почти никакви собствени кадри. Ще се променя ли тази политика?

-­ Школата се ръководи от специалист като Ферарио Спасов, което е важно за израстването на самите футболисти. С него сме в тесни контакти. Всеки млад играч знае, че ще получи шанс за изява. В първия отбор тренират 17-годишни момчета, те са част от този отбор и получиха доверието в по няколко мача тази есен. Не се чувстват излишни и разчитаме на тях, а има и други момчета, които следим.

-­ Очакванията ти за пролетния полусезон? Вие вдигнахте летвата достатъчно високо.

-­ Максимални. Няма как да е другояче, ще се опитаме по всякакъв начин да задържим тази позиция. Знаем, че това ще е изключително трудно, като сме наясно с амбициите на другите отбори. Очакваме и подмолни камъни, подготвени сме за начина, по който ще подходят нашите противници. За нас е важно всеки футболист да се представя добре и да се развива, за да се подобри нашата игра. За да бъдем готови за европейската сцена, защото там е важно не само да присъстваш в евротурнирите, а да бъдеш някакъв фактор. Това е моята цел ­ да направя отбор за европейската сцена.

-­ Кои са най-ценните ти победи като играч и треньор?

-­ Много са, но най-сладки са тези срещу “Левски” с екипа на ЦСКА, когато се решаваше шампионската ни титла. После с “Етър” пак успяхме няколко пъти да победим грандовете, това бяха незабравими мигове. Те ни донесоха титлата. Приятни мигове имах и като футболист на “Локо” (ГО) и “Монтана”. И като треньор също най-ценни са тези срещу най-силните отбори.

-­ Може ли да се направи паралел между работата в шотландските клубове и тези у нас?

-­ Аз се стремя да вкарам европейския модел на работа, който го има при тях. Да ги приложа в Ловеч, където има условия. Много неща, които съм правил в Шотландия, ги прилагам и сега, но искам да ги развиваме още повече.

-­ А можеш ли да внушиш на един български футболист тази характерна за шотландските играчи борбеност и непримиримост?

-­ Всичко зависи от изискванията на ръководство и треньори. Но въпросът е да има разбиране и от самите футболисти. Ако един играч не е достатъчно мотивиран да бъде постоянен и да търси максимума, става трудно. С моя екип се опитваме всеки ден да убеждаваме футболистите да бъдат максимално концентрирани, те самите да искат да израстват. Всеки да е лично доволен от това, което върши на терена. Това е най-важното нещо във футбола.

Тагове:

КОМЕНТАРИ