EtarShamp1

Днес се навършват 27 години от шампионската титла на „виолетовите“. 1991 година си остава най-златната в цялата история на „Етър“. Шампионската титла (плюс спечелената купа на БФС и полуфинал за купата на България) са триумфален завършек на най-силния сезон на “болярите”, продължил с паметни мачове за КЕШ срещу немския първенец „Кайзерслаутерн“. Всичко това обаче не идва нито лесно, нито случайно.

Тимът започва да се гради още в средата на 80-е години, когато е поет от треньорския тандем Георги Василев и Стоян Петров. Гочето бавно и постепенно изгражда облика на “виолетовите”, като налага в състава младите по онова време Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Бончо Генчев, Цанко Цветанов. Подбира подходящи изпълнители за тима си съобразно своите треньорски виждания. През 1989 г. в Етър е привлечен първият чужденец в родния футбол ­ украинецът Иван Шарий.

Силата на “виолетовите” става все по-осезаема, като през 1989 и 1990 г. отборът печели бронзовите медали в първенството и все по-отчетливо дава заявка за предстоящия си удар. Преди шампионската година в ЦСКА преминава Трифон Иванов, а на мястото на имащия проблеми с режима Шарий от Ворскла (Полтава) е привлечен друг нападател – Игор Кислов, който става първият легионер- шампион с български тим.

През всичките години Гочето налага системата 4-4-2, като разчита на основно ядро от десетина играчи, които правят по 28-30 мача на сезон. На вратата е опитният Николай Донев, който вече е бил шампион с родния Локомотив (Сф). Десен бек е Пламен Проданов, ляв бек ­ Цанко Цветанов, а в средата на отбраната неизменни фигури са Ангел Червенков и Цветомир Първанов.

В центъра на халфовата линия са привлеченият от Шумен Сашо Димов и любимецът на агитката здравенякът Георги Попиванов, който от недотам качествен играч в течение на годините става основна фигура в Етър със сериозен дял за успехите. Вляво действа Красимир Балъков, за когото в началото на сезона великотърновци водят истинска битка. Краси отива на подготовка с ЦСКА, но преминаването му там е осуетено след масови стачки и протести на гражданите на В. Търново. Отдясно пък действа бързоногият Илиян Киряков, който е перспективен юношески и младежки национал.

На мястото на Мирослав Байчев и Иван Шарий през шампионския сезон като централен нападател се налага 190-сантиметровият Игор Кислов, а до него оперира маневреният Бончо Генчев, който става и голмайстор на тима с 15 попадения.

“Болярите” започват със самочувствие, без да си поставят предварително за цел непременното спечелване на титлата. Стартът е с равенство 1:1 в Перник срещу “Миньор” с гол на Бончо Генчев, който се развихря и вкара хеттрик още в първото домакинство за победата с 3:0 над Янтра. Обнадеждаващ е успехът веднага след това в Пловдив над „Ботев” с гол на Попиванов и минималното 2:1 у дома над съседите от Локо (ГО). Следващите три гостувания завършват със загуби ­ от Пирин, ЦСКА и Хасково. Последното поражение с 3:2 е запомнено с безумното решение на БФС да накаже с лишаване от домакинство гостуващия Етър заради прояви на неговата агитка на …гостуването в Хасково. „Виолетовите” са наказани да играят в Попово.

Така кръг преди края на есенния полусезон „болярите” са в тройката, но им предстои мач с Левски. 9000 зрители идват на „Ивайло”, за да видят един от паметните мачове на своите любимци. Това е и последният двубой с виолетовия екип на Краси Балъков, който вкарва за 1:0, но Михтарски изравнява. След почивката обаче домакините се разиграват и нанизват три гола чрез Червенков, Киряков от дузпа и отново Балъков, преди В. Йотов да фиксира крайното 4:2.

„Етър” завършва есента втори, а в старата столица започва да се говори за атака на шампионската титла. Организацията в клуба е перфектна и всичко работи като един механизъм. В този период идва и първият голям трансфер – ­ звездата на тима Красимир Балъков е привлечен от Спортинг (Лисабон) срещу сумата от $ 890 000, които постъпват в клуба на траншове. Мястото на Балъков в лявата зона на халфовата линия заемат Адриян Гайдарски или Генчо Генчев, а това не променя схемата на Гочето.

Пролетният щурм към златото започва с три поредни победи над Миньор, Янтра и Ботев, за да дойде датата 16 март 1991 г. В култов мач в съседна Г. Оряховица етърци сразяват Локомотив с 4:0 и за първи път оглавяват класирането. И не го изпускат до самия край. Месец май носи уникална серия ­ чисти победи без допуснат гол срещу Хасково 3:0, Дунав 1:0, Локо (Пд) 2:0, Берое 2:0. На 25 май тимът на Георги Василев гостува в Бургас на Черноморец и равенството го прави шампион и на теория, тъй като вече има 5 т. аванс пред втория (б.а. – тогава се присъждаха по 2 т. за победа).

Шампионатът завършва ударно с по 1:0 над столичните „железничари” у дома и също толкова на ст. „Васил Левски” над Левски с гол на Миро Байчев. На 9 юни 1991 г. след този мач Етър получава шампионската купа и златните медали!

Тагове:

КОМЕНТАРИ